2004 г. в Рамала, Палестина, е погребан Ясер Арафат.
Смъртта му е обявена официално от Организацията за освобождение на Палестина
предходния ден и само минути след това за председател на ООП е избран Махмуд
Абас.
Роден като Мухаммад ‘Абд ар-Рахман ‘Абд ар-Ра’уф ‘Арафат
ал-Кхидуа ал-Хуссайни и известен още с партизанския си псевдоним Абу Амар, е
президент на Палестинската автономия (неин водач става през 1993 г., а през
1996 г. е избран за петгодишен мандат); водач на Фатах и ръководител на
Организацията за освобождение на Палестина (ООП) от 1969 г.
След Суецката криза Арафат отива в Кувейт, където работи
като строителен инженер. Той смята, че правилният път за вземането на властта в
Палестина от палестинците е борбата, а не чакането на помощ от арабските
правителства. Арафат, заедно с група бежанци от Газа, основава местната фракция
Фатах през 1959 г. в Кувейт с помощта на приятелите си Яхия Гавани и Халил
ал-Вазир (Абу Джихад). ООП се посвещава на създаването на независима
палестинска държава и на унищожаването на Израел.
Първата операция на Фатах, проведена през 1965 г., се
проваля. Нейната цел е да се взриви израелска водна помпена станция. След
Шестдневната война Арафат бяга от Израел като пресича река Йордан, преоблечен
като жена, носеща бебе.
След години на безкомпромисна борба на живот и смърт с
израелската държава, възгледите му еволюират и след тайни преговори, той
подписва с израелския премиер Ицках Рабин в Осло, Норвегия, мирен договор,
даващ частична автономия на палестинците в сектора Газа и на Западния бряг на
река Йордан.