1703 г. поставено е началото на мистерията за Желязната
маска със смъртта на един затворник в Бастилията, чието име и престой в
тъмницата са пазени в строга тайна. Историята постепенно се раздухва, добавят
се различни детайли, докато накрая изпод перото на Волтер се превръща в
истинска легенда.
На 4 септември 1687 г. (по време на управлението на Луи XIV)
едно апокрифно ръкописно издание оповестява, че офицерът дьо Сен-Мар е отвел по
заповед на краля един затворник в укреплението на остров Света Маргарита в
Прованс.
Тайнственият затворник се споменава за втори път в книгата
„Тайните мемоари за историята на Персия” (издадена в Амстердам през 1745 г. от
анонимен автор), в която се описват политически интриги и реални личности от
двора на Луи XIV като действието е пренесено в Персия и имената на героите са
скрити зад персийски псевдоними. В „Мемоарите” се посочва, че този затворник е
не друг, а самият граф дьо Вермандоа, синът на Луи XIV и мадмоазел Дьо Ла
Валиер. Принцът официално е обявен за мъртъв, покосен от чума, но истината е,
твърди книгата, че той е хвърлен в затвора за това, че е ударил плесница на
дофина Луи.
Волтер превръща историята в легенда посвещавайки на Човека с
желязната маска една част от глава XXV на „Векът на Луи XIV”, публикуван през
1751 г. Твърдейки, че той е затворен през 1661 г., когато умира Мазарини,
Волтер пръв споменава една подробност, способна да разбуди въображението на
читателя - долната част на маската на затворника била снабдена със стоманени
пружини, които му позволявали да се храни без да я сваля, и добавя също, че на
тъмничарите им било наредено да го убият, ако разкрие самоличността си. Добавя
също, че към затворника се отнасяли с изключителен респект, свирели му в
килията и му доставяли бельо от най-фина дантела.
Известно е, че затворникът е пристигнал в Бастилията през
1698 г. с надзирателя си Бенин Доверн дьо Сен-Мар, бивш мускетар, един от
верните хора на Франсоа Мишел Льо Телие дьо Лувоа, министър на Луи XIV. Това
също е потвърдено от запис в регистъра на Бастилията, направен с мастило на 18
септември 1698 г.