събота, 7 ноември 2015 г.

Немски гей приел в дома си 24 бежанци! Доволен е

Германец реши да отвори дома си за 24-ма бежанци от Сирия, Ирак и Афганистан, а след това сподели в социалните мрежи равносметката за „разочароващия“ опит от случилото се. Но нещата изобщо не са такива, каквито изглеждат. Дирк Волц констатирал, че историите за мигрантите, отговорни за кражби и насилие, са просто… за всяване на паника.

Волц, който живее с партньора си в Берлин, бил „шокиран“ да разбере, че ножовете му са си все още в кухнята, че не му се е наложило да се заключва в спалнята си и че единственото „наръгано“ нещо в продължение на седмиците приютяване на отчаяните бежанци са били „лукови глави, чесън и мноооого месо“.

Публикацията на Волц във Фейсбук бързо се разпространи в социалната мрежа – със стотици харесвания и хиляди споделяния.

„В тежко време човек трябва да премисли баланса в живота си – пише германецът. – Моят е следният: от юли насам аз и партньорът ми прибрахме в дома си в Берлин 24-ма души от Сирия, Афганистан и Ирак.

Нашите ножове са си още в кухнята, точно там, където съм ги оставил преди гостите ни да пристигнат. Така и не ни потрябваха ключове за спалнята ни, освен в един случай, когато гост от Афганистан ги поиска, за да си поиграе с котките ни. Четирите ни дебели стари котки си прекараха точно толкова забавно, колкото и младият мъж.

Но отново към ножовете: Всичко, което беше наръгано с тях в последните седмици бяха лукови глави, чесън и мноооого месо.“

Волц споделя и за начина, по който той и партньорът му са се променили и как възприятията им за бежанците се обърнали коренно.

„Марио и аз сме още живи. Може би по-живи отпреди.

Не знаем дали ще се върнем към „нормалността“. Как може да ме е грижа за онова бърборене? Наистина, какво, по дяволите, става тук?

Никой мюсюлманин не се опита да ни убие в съня ни. Никой не ни обиди за това, че сме двама мъже и споделяме едно легло. Никой, във всеки смисъл, не каза, че предпочита шериата пред германските закони.“

Волц се шегува още, че единственият проблем дошъл, когато свършили солта и захарта.

„Не видяхме нито един човек, който да не съжалява, че е напуснал дома си. Единствената лоша преживелица, струва ми се, е, че новите ни приятели използват много захар и сол. Така че просто се запасихме с необходимото количество.

Къде е ислямизацията, за която хората в Германия толкова се тревожат в последните седмици? Сигурно е заседнала някъде по пътя. Но тя е тук, ако питате т.нар. „загрижени“ германци.“

Решението на Дирк и Марио обаче е предизвикало последици и от обществото – и то доста разочароващи.

„Истинското разочарование бе, че ни пращаха съобщения, получавахме смъртни заплахи на улицата, оставяха ни обидни писма на прага.

Вместо да се борим с кризата, действаме сякаш няма да има утре. Събудете се най-сетне! Сякаш някой може да спре миграцията на хора. Сякаш не носим всички отговорност за случващото в света… Може и ислямът да не принадлежи на Германия. Но също е възможно дяволът да е част от всяка религия.

Трябваше да се боря за правата си като хомосексуален човек в продължение на десет години, много по-интензивно, отколкото ми се налага сега. В някой момент може да осъзная и че съм допуснал грешки. Всичко е възможно, нищо не е еднозначно.

Кой знае? Кой знае какво ще се случи? Със сигурност аз зная, че онова, което се случи през изминалите лято и есен, промени животите ни. Можеш да си там, за да помагаш. А можеш и да си уплашен. Ако това се случи, съжалявам.

Съжалявам за онези, които живеят в страх.“

Няма коментари:

Публикуване на коментар