събота, 7 ноември 2015 г.

На тази дата: 7 ноември 1917 г. започва Октомврийската революция в Русия.

1917 г. започва Октомврийската революция в Русия. В Петербург болшевиките на Владимир Ленин и Лев Троцки свалят правителството на Александър Керенски.

Революцията довежда до създаването на Съветския съюз - първата комунистическа държава в света, както и първата от класическите тоталитарни системи на 20 в.

На 16 март 1917 г. абдикира последният руски император Николай II. Властта в Русия е поета от временното правителство на Керенски. Малко след това в Петроград пристига Ленин. Той констатира, че има великолепна възможност малобройната, но дисциплинирана комунистическа партия да вземе властта.

Първият опит за въстание през юли 1917 г. се проваля и вождът на революцията е принуден да се укрива. Но вторият опит през октомври 1917 г. вече е успешен. Начало на въоръжената акция дава залпът на крайцера „Аврора”. С щурм, въпреки липсата на съпротива, е превзет Зимният дворец и са арестувани членовете на Временното правителство. Начало на въоръжената акция дава залпът на крайцера „Аврора”. Ключова роля в болшевишкия преврат изиграва Лев Троцки, чието истинско име е Лейба Давидович Бронщейн.

В качеството си на председател на Петроградския съвет на работническите и войнишките депутати той е на практика военен ръководител на преврата. Именно по негови указания първо са атакувани ключови обекти като Централната поща, Държавната банката, гарите и др. Болшевиките бързат да сложат ръка и върху всички търговски и частни банки, бижутерийните магазини, сейфовете на големите търговски предприятия, частните взаимоспомагателни каси, банковите филиали в заводите.

Установена е „диктатура на пролетариата”, създадено е първото съветско правителство - Съвет на народните комисари начело с Ленин. По негова заповед на 6 януари 1918 г. е разпуснато законно избраното чрез свободни и демократични избори Учредително събрание. Последица от октомврийския преврат е разрушителната гражданската война в Русия. Официалното название Велика октомврийска социалистическа революция всъщност има за цел да прикрие нейния истински характер.

По същество това е въоръжен преврат срещу демократичното и републиканско управление на либерали и социалисти, което идва на власт след Февруарската революция от 12 февруари 1917 г. Временното управление е съюз, от който цели да прокара политически реформи, създавайки демократично избираема изпълнителна и законодателна власт. По своята същност болшевишкият преврат от 1917 г. се явява феодална и монархическа реакция срещу демократичното и републиканско правителство на Русия.

На практика наложеният съветски строй осъществява мащабна рефеодализация на страната и реставрация на крепостничество. Освободените през още през 1861 г. руски селяни са закрепостени отново в изградените колхози и совхози. Те нямат право да сменят местожителството си, не притежават паспорти и не могат да пътуват из страната. В подобно положение са и работниците, които не могат да напускат заводите. Съответно цялото население на СССР е закрепостено върху територията на страната и не може да излиза зад граница.

Създадената през октомври 1918 г. от Ленин първа в света Социалистическа държава на работниците и селяните всъщност представлява германски протекторат чак до разгрома на Германия, през ноември 1918 г. Немците осигуряват на новия режим военна и материална помощ. Финансовата подкрепа за болшевиките започва още от края на 1914 г. Според германските официални документи болшевиките са получили 72 млн. златни марки, като по-голямата част от сумата е връчена след 7 ноември 1917 година. Финансирането е прекратено през юли 1918 г., когато е убит германският посланик в Москва граф Мирбах.

Към началото на 1917 г. затегналата се война силно нажежава обстановката в Петроград. Военната хиперинфлация води до това, че производителите започват масово да задържат хляб, надявайки се на още по-голямо увеличение на цените.

В Петроград започват брожения; през февруари 1917 г. на улиците се появяват тълпи с надписи на плакати „Долу войната!“. Тежките загуби по време на войната засилват мнението, че цар Николай II не е способен да управлява.