четвъртък, 19 ноември 2015 г.

От Божидар Димитров: Операцията срещу ИДИЛ да носи кодово име „Св. цар Тервел Български“

Ексцентрична идея е хрумнала на директора на Националния исторически музей Божидар Димитров. Той предлага съюзната операция срещу Ислямска държава да носи кодовото име „Свети цар Тервел Български“ – като операцията „Пустинна буря“ в Персийския залив. Хрумването си директорът на НИМ сподели в съобщение, разпратено до медиите.

Димитров пише, че хан Тервел е „победителят на първия Халифат“ и припомня победата на българския владетел над арабите при обсадата им над Константинопол през 717-718 г. Историкът нарича нашествениците „джихадисти“, които „българите секат като тръстика“.

Предлагаме ви пълния текст на прессъобщението на Божидар Димитров, изпратено в качеството му на директор на Националния исторически музей:

Вече е ясно – съюзна операция срещу „Ислямска държава” ще има. Всъщност, основите на съюза вече са положени – Франция и Русия вече заедно бомбят джихадистите. Скоро към тях ще се присъединят и САЩ и Великобритания. А може би и ние. С какви сили, не е ясно. Май все още летят няколко СУ-25 и МИГ-21. А и една 69 стрелкова бригада, май имаме и 30-40 танка Т-72.

Но думата днес ми е за друго. Всяка операция от този род си има кодово име – „Пустинна буря”, например. Тъй като тази операция е срещу „Халифат” – т.е. всесветска ислямска държава, време е чрез кодовото име на бъдещата операция да бъде „Свети цар Тервел Български” – победителят на първия Халифат.

За какво става дума. В 716 г., изпълнявайки волята на пророка Мохамед войските на Халифата нахлуват в Европа през двете й врати – Гибралгарския проток и Босфора. На запад, макар и с по-слаби сили, превземат цяла Испания и ще бъдат спрени едва в 734 г., във Франция при Поатие, 6000 французи ще разгромят 6000 арабски бойци.

На изток нещата са далеч по-страшни. Тук е главният удар. Двеста хиляди араби – джихадисти, с 5000 кораби десантират пред Константинопол и атакуват града – столица в тази епоха на християнска Европа.

Изнурените му защитници отбиват поредната атака, знаейки, че за следващата вече нямат хора и сили. Отчаянието им става пълно, когато забелязват по хълмовете над Града гъстите редици на български конни полкове. Византия е в лоши отношения с България, преди пет години сме и воювали и те смятат, че българите идват да помагат на арабите.

В следващите минути обаче защитниците на Константинопол виждат, че българската конница тръгва в атака срещу арабите. Българите секат джихадистите като тръстика. От крепостните стени се разнася тържествуващ вик: „Христос Ника” (Христос побеждава).

Какво става? Цар Тервел Български е християнин и в този случай побеждава християнската солидарност. Въпреки проблемите си с Византия, той решава да я спаси, защото си дава сметка, че така спасява християнството.

В разгърналите се сражения българите избиват 195 000 араби, само в последното сражение – 33 000. Успяват да избягат само 5 000.

Цар Тервел Български е обявен за спасител на Европа и като такъв е бил тачен до ХVIII век. За него във Франция, Италия и Германия са създадени десетки драми, романи, поеми. Обявен е за светец и от Западнатаq и от Източната църква под името „Свети цар Тривелий”. Образът му краси стотици възрожденски църкви.

Неизвестно защо „Свети цар Тривелий” е забравен и в Европа и у нас в края на ХIХ и ХХ век.

Време е да си спомним кой победи Първата ислямска държава и да кръстим операцията срещу последната с името „Свети цар Тервел Български”.