 |
Auto da fe, „Акт на вярата” – публично отричане от грехове
на осъдени от Инквизицията в Мадрид
|
1808 г. Наполеон
Бонапарт забранява папската институция Светата инквизиция на територията на
Испания.
Светата инквизиция или, както е по-широко известна,
инквизицията е съществувало в миналото учреждение на Католическата църква.
Първоначално(от началото на 11 век нататък) Инквизицията, е
форма за борба с ересите, протичаща без намесата на Ватикана. Въведена е от
папа Луций III с указ декретна папска була в края 12 век по време на Синода във
Верона през 1184 г. Епископалната инквизиция на Луций е създадена като
разсредоточена институция, пряко подчинена на папата. Задачата ѝ се състои в
това̀ да разследва и в случай на доказана виновност, да осъжда случаите на
ерес.
Инквизицията като самостоятелно учреждение със свой административен
апарат е учредена от папа Инокентий III през 1204 г. по време на походите срещу
албигойците, като с нейното създаване са натоварени Доминиканците. След 1230 г.
Инокентий III поставя инквизиторите под свое пряко управление. Поради тази
хронология, най-ранният период на Инквизицията на християнската църква се
нарича Средновековна инквизиция, разделена на епископална и папска. По-късно
във всяко самостоятелно кралство възникват структури на Инквизицията, които
също отговарят единствено пред Римския епископ.
 |
Инквизицията разпитва обвинен в ерес
мъж чрез мъчения
Испания.
|
Правната процедура се основава на римското право, установено
през 1 век. По-късно папа
Григорий IX установява в много европейски страни
т.нар. „Трибунали на вярата“, които са имали за задача да разкриват, разследват
и осъждат еретиците (по смисъла на Луциевата була Inquisitio Haereticae
Pravitatis). Папата предава делото на Инквизицията най-вече в ръцете на
монасите от Ордена на доминиканците. За своята преданост към папския престол и
за борбата си с ереста основателят на ордена – Доминик де Гусман е обявен за
светец. Известни са и други крайни последователи на Инквизицията, като
инквизиторът Бернардо Гуи, който всявал ужас в много страни из цяла Европа.
Инквизицията е бил независим от гражданските съдилища съд, а
инквизиторите били назначавани от папата и са били отговорни единствено пред
него. Съдопроизводството се водило тайно, като се използвали мъчения. Понякога
осъдените са понасяли публично изгаряне на клада – т.нар. (акт на
вярата)Аутодафе. Ето защо, думата „инквизиция“ в днешния свят, (преувеличено,
имайки предвид броя на осъдените), е придобила значение на мъчение, а думата
„трибунал“ – на обществен съд.
С годините дейността и предметът на преследване на
Трибуналите се променя. Ако през 13 – 15 век тя е насочена към ереста като
антидържавно явление и способства за укрепване на кралското учреждение, то през
периода на Ренесанса преследва и еретичната мисъл. През 16–17 век Инквизицията се
явява едно от средствата на Контрареформацията.
В Испания Инквизицата става и кралско учреждение през 1480
г. Обвързването на държавната и религиозната власт става по времето на
обединителите на Испания крал Фердинанд и кралица Изабела. През първите 18
години от въвеждането ѝ са изгорени на клада над 10 хиляди души (от население
над 5 милиона), в т.ч. еретици, евреи и мюсюлмани, приели мнимо християнството
и придобили известност с наименованията марани и мудехари. Активна дейност това
учреждение развива до 1808 г., като през този период само в Мадрид са изгорени
около 32 хиляди осъдени, а други 300 хиляди са понесли други тежки наказания.
Последното изгаряне на клада в Испания държава става през 1826 г., а през 1834
г. Инквизицията е отменена.
С годините дейността и предметът на преследване на
Трибуналите се променя. Ако през 13 – 15 век тя е насочена към ереста като
антидържавно явление и способства за укрепване на кралското учреждение, то през
периода на Ренесанса преследва и еретичната мисъл. През 16–17 век Инквизицията
се явява едно от средствата на Контрареформацията.
През 17 век тя е отменена в протестантските държави, а през
18 и 19 век – и в останалите европейски страни.
През 20 век делата на Инквизицията преминават към една от
конгрегациите на Римската курия- „Конгрегация за учението на вярата“.
В началото на новото хилядолетие папа Йоан Павел II поднася
официално извиненията на Римокатолическата църква за извършените в миналото
несправедливо изтезания и за неправомерно погубените животи през периода на
Инквизицията.