Продължение от ( Част 4)
ВИКТОР БУТ
Царят на войната
Този руски бизнесмен не е точно типът измамник като другите,
изредени в тази статия, той е по-скоро представител на организираната престъпност.
Все пак, смятам, че името му заслужава място сред най-дръзките мошеници, тъй
като дейността му е обвързана с множество хитроумни преправяния на документи,
ползване на фалшиви самоличности и други подобни рискови начинания.
Виктор Бут е прототип на безскрупулния контрабандист Юри
Орлов от култовия холивудски филм „Цар на войната“. Изигран от Никълъс Кейдж,
образът му е представен като забавно циничен, но в действителност едва ли има
нещо смешно в същината на неговия занаят. Бут е известен като един от
най-предприемчивите търговци на оръжие в световен мащаб – снабдявал е държавни
и бунтовнически армии в множество горещи точки по света. Преследван дълго време
от международните спец-служби, той е заловен през 2008г. в Тайланд и изобличен
в незаконна покупка на въздухоплавателни средства, пране на пари и всевъзможни
мошеничества – най-вече подправяне на документи и подкупи на различни
административни нива. По-късно бива освободен след намесата на високопоставени
държавни лица.
От неговите оръжия са загинали хиляди хора – деца, жени,
мъже. Но пука ли му? За него това е просто бизнес. Всеки нов военен конфликт за
него е златна мина. Ако не беше той, сигурно щеше да бъде друг. Все пак, Бут
притежава перфектните качества, за да окупира тази ниша от световния черен
пазар – висок интелект и пълна липса на морал.
Повече за дейността на Виктор Бут може да научите от
документалния филм „The Notorious Mr. Bout“, излъчен за пръв път през януари
тази година на кинофестивала Сънденс, както и от игралния филм от 2005г. „Цар
на войната“.
ДЖОН ЛОУ
Пионерът на финансовите пирамиди
Първата финансова пирамида е изградена от Джон Лоу, който
със своята компания „Мисисипи“ разорява Франция през 1720 г.
След смъртта на Луи XIV, Франция е в катастрофално
състояние. Заради войните водени от краля Слънце, 56 % от всички държавни
приходи отиват за лихви по дълговете на държавата. Бедните нямали работа и
пари, за да купуват. Богатите аристократи стискали натрупаното злато.
Точно тогава в Париж пристига шотландецът Джон Лоу –
авантюрист и дребен банкер. Със смели предложения, гарнирани с подходящи
разчети, той успял да убеди правителството да пусне в обръщение известно
количество книжни пари без покритие. Увеличаването на банкнотите в обръщението
довело до увеличаване на потреблението. То от своя страна съживило
производството.
Използвайки временното благополучие, той бързо разширил
собствения си бизнес и създал огромна компания, наречена „Мисисипи“. Той
описвал развитието й като следващото финансово чудо и обещавал големи дивиденти
на тези, които инвестират в компанията. Цените на акциите му се покачили. Който
искал да си купи акции на компанията, трябвало да представи облигации от
държавния заем срещу тях. Тези облигации се купували с книжни пари, които
продължавало да се печатат. И така дългът на държавата бил покрит.
Във Франция настанала истинска финансова треска. По улиците
царяла бясна търговия с акции. Всички забогатявали. Привлечени от необичайни
възможности в Париж пристигали хора от цяла Европа. Икономиката преживяла бум,
а населението на Париж се увеличило с 1/3.
Някои по умни инвеститори обаче започнали да се усъмняват и
започнали да продават акциите си. Джон Лоу започнал да изкупува акциите си, за
да не позволи спада им. Но лошото било, че инвеститорите не искали книжните му
пари, а злато. За да избегне паниката, правителството дори забранило
притежанието на злато и сребро. И това не помогнало – всички искали злато,
сребро или нещо стойностно.
Акциите се сринали. Сапуненият мехур – компания „Мисисипи“ –
се пукнал и лъснал отвсякъде. Джон Лоу успял да избяга в Австрия, но без пари –
имуществото му било продадено на търг. Няколко години след това починал в пълна
мизерия.
ВИЛХЕЛМ ФОЙГТ
Капитанът от Кьопеник
Вилхелм Фойгт е немски обущар, който остава в историята с
дръзкия грабеж на градската хазна в Кьопеник в ролята на пруски офицер. Още на
14-годишна възраст, Фойгт е изхвърлен от училище, след като прекарва 14 дни в
затвора за дребна кражба. Между 1864 и 1891 г., изучилият занаят при баща си
млад мъж, лежи общо 25 години в затвора за кражби и фалшифициране на документи.
Най-голямата авантюра в живота на дребния измамник обаче започва на 16 октомври
1906 г., когато безработния обущар в капитанска униформа на пруски офицер,
купена на старо, спира няколко гренадири и сержант в казармите на Кьопеник и им
заповядва да го последват, без повече обяснения. Свикналите на ред и дисциплина
войници се подчиняват веднага на висшестоящия офицер.
Войниците, под командването на Фойгт отиват до кметството,
където арестуват секретаря на общината и градоначалника по подозрение в “подправяне
на счетоводните книжа”, а капитанът конфискува намиращите се в градската хазна
4000 марки и 70 пфенинга срещу задължителната разписка. След като изпраща
арестуваните под охраната на гренадирите на разпит при ген. Молтке в Берлин,
“капитан” Фойгт разпорежда на охраната да остане на пост за още половин час и
необезпокояван се отправя с парите към местната гара. Там той сменя офицерската
униформа с цивилни дрехи и успява да избяга.
10 дни по-късно майсторът на дегизировката все пак е
арестуван и осъден на 4 години затвор за подправяне на документи, представяне
за офицер и незаконен арест. Под натиска на общественото мнение обаче, което е
на страната на крадеца-куражлия, германският кайзер Вилхелм II го помилва през
1908 г. Фойгт обикаля с историята си вариететата в Дрезден, Виена и Будапеща,
през 1909 г. издава книга за премеждията си, а година по-късно триумфално
завършва “световното си турне” с обиколка на Канада и гастрол в Музея на мадам
Тюсо в Лондон. Прекарва последното десетилетие от живота си в закупеното от
него имение в Люксембург.
ДЖОРДЖ ПСАЛМАНАЗАР
Първият и единствен туземец от Формоза
Джордж Псалманазар, чието истинско име остава неизвестно, е
първият и единствен “туземец” от измисления остров Формоза, посетил Европа. Той
се появява в северната част на континента около 1700 г. и въпреки европейския
си вид и дрехи, със странните си привички убеждава всички, че идва от далечния
о-в Формоза, подвластен на императора на Япония, на който се почитат божествата
на Слънцето и Луната. През 1703 г. Псалманазар пристига в Лондон през Амстердам
и е приет лично от местния епископ, който пръв чува екзотичната му история. Тук
чужденецът бързо става известен с яденето на сурово месо с купища подправки и
това, че спи прав на стол. Той обявява, че е отвлечен от Формоза от
отците-йезуити, които го откарали във Франция и безуспешно се опитали да го
превърнат в католик.
Това окончателно спечелило сърцата на британските
протестанти, които купували като топъл хляб книгата на Псалманазар “Историческо
и географско описание на остров Формоза”. Според разказа на Псалманазар, на
богатия остров мъжете ходели чисто голи, с изключение на скромни препаски от
злато и сребро на слабините, а любимата храна на островитяните били змиите.
Формозанците изповядвали многоженството и имали правото да изяждат съпругите си
при изневяра. Местните жители наказвали убийците, обесвайки ги с главата
надолу, а за да си осигурят благосклоността на боговете всяка година принасяли
в жертва по 18 000 младежи, чийто тела били изяждани от местните шамани. Заедно
с описанието на местните обичаи, Псалманазар описал и азбуката на
островитяните.
След две издания в Британската империя, книгата на самозвания
чуждоземец е издадена и във Франция и Германия, а авторът й започва да чете
лекции за културата и езика на Формоза. Псалманазар дори започнал да превежда
религиозни трудове на формозански, като това му начинание срещнало горещата
подкрепа на епископа на Лондон. Почитаемият автор изнесъл и реч пред Кралското
Общество на науките. През 1706 г. неразкритият до момента измамник се уморил да
лъже всички и сам признал за измамата си. Остатъка от живота си Псалманазар
прекарва като уважаван автор и редактор на трудове за печатната история и
световната география.