В началото на 1917 г. затегналата се война силно нажежава
обстановката в Петроград. Към края на 1916 г. традиционната пазарна система за
снабдяване на градовете започва да се разпада и царското правителство
предприема първите опити за продоволствено разпределение. На 8 септември 1916
г. Николай II утвърждава предложението на Съвета на министрите за наказателна
отговорност на търговци и индустриалци „за покачване или спад в цените на
предметите за продоволствие или необходими потребности”.
В Петроград започват брожения; през февруари 1917 г. на
улиците се появяват тълпи с надписи на плакати „Долу войната!”. Тежките загуби
по време на войната засилват мнението, че цар Николай II не е способен да
управлява.
По време на революцията, даже най-близките родственици,
великите князе, отказват да поддържат Николай ІІ. Трима велики князе, Николай
Михайлович, Николай Николаевич и Георгий Михайлович, в края на 1916 г.
безуспешно се опитват да склонят царя към въвеждането на отговорно министерство
(т.е. фактически към въвеждането на конституционна монархия).
Най-влиятелният от тях, Николай Николаевич, по време на
събытията агитира Николай II за отричане от престола, но най-вероятният
преемник, Михаил Александрович, отказва да приеме властта. Великият княз Кирил
Владимирович на 1 март преминава на страната на революцията. Освен това,
няколко велики князе - Павел Александрович, Кирил Владимирович и Дмитрий
Константинович - по време на революцията съставят собствен проект на манифест
за абдикация („Великокняжески манифест”).
Февруарската революция, започнала на 23 февруари 1917 г.,
протича главно в столицата. При възникналите политически безредици Държавната
дума, парламентът на Руската империя, поема управлението и назначава Временно
правителство, първоначално оглавявано от княз Георгий Лвов. Командването на армията
преценява, че в условията на тежки сражения в хода на Първата световна война не
е в състояние да попречи на революцията, и император Николай II абдикира. В
цялата страна се създават Съвети на работническите и селски депутати, които са
доминирани от няколкото социалистически партии.
През следващите месеци напрежението между доминираното от
либералите Временно правителство и мрежата от просоциалистически Съвети на
работническите и селски депутати постепенно се засилва. В различни части на
страната избухват хаотични бунтове и множество стачки. Когато Временното
правителство решава да продължи военните действия срещу Германия, болшевиките и
някои други социалистически фракции започват кампания за незабавно излизане на
Русия от войната. Болшевиките обединяват своите паравоенни формирования под
името Червена гвардия.
С Октомврийската революция, започнала на 25 октомври с.г.,
Болшевишката партия, водена от Владимир Ленин, завзема властта в столицата и
сваля Временното правителство на социалиста Александър Керенски. Болшевиките
постепенно разпростират влиянието си в различни части на страната и създават
т.нар. Извънредна комисия (ЧК), политическа полиция, която смазва опитите за
съпротива в териториите под болшевишки контрол.
През март 1918 г. комунистическото правителство сключва
сепаративния Брест-Литовски мирен договор. В същото време в страната се
разраства гражданската война, водена срещу болшевиките от няколко различни
групи и продължила до 1922 г.