Френският изкуствовед Паскал Коте обяви преди няколко дни,
че на картината „Мона Лиза” на Леонардо да Винчи под всеизвестния женски
портрет е скрито изображението на истинската Лиза Джерардини. Той изучавал
шедьовъра с разработена от самия него рефлективна светлинна технология. С
помощта на този метод се вижда онова, което е скрито под слоевете боя, и
„картината се очиства като луковица”.
„Така може да се възстанови хронологията на създаването й”,
убеден е изследователят.
Под най-горния слой боя на „Джокондата” има портрет на друга
жена. Тя гледа леко встрани, а на лицето й отсъства прочутата загадъчна
усмивка.
Леонардо да Винчин не само е гениален художник, но и майстор
на създаването на загадки. Дневниците, които той старателно води до края на
живота си, са пълни с много символи, мистериозни послания, намеци и мъгляви
сентенции. Написани са така, че не могат да бъдат разчетени веднага – или са
огледално писмо, или със странен, измислен от самия Да Винчи шрифт.
Художествените му творби също са пълни с тайни.
„Мона Лиза” или „Джокондата” вероятно е най-известната
картина в света. Това до голяма степен се дължи на тайнствеността й. Първо,
никой не знае със сигурност кой е изобразен на платното. Изказвани са много версии.
Смята се, че Леонардо е нарисувал младата неаполитанка от богато семейство Лиза
Джерардини. Професионалните изкуствоведи и любителите на живописта отдавна си
блъскат главите в опити да разберат какво означава загадъчната усмивка на тази
жена.
„Усмивката й обещава неведоми наслади”, възторгва се през
1855 г. френският писател романтик Теофил Готие.
„А имала ли е вежди?” е друг въпрос, който вълнува
изкуствоведите и публиката. На изобразеното лице не се виждат вежди. Предполага
се, че тя просто е следвала модата от XV-XVI век, когато дамите внимателно
изскубвали растителността над очите си. Наскоро френски изследователи
установиха с помощта на рентген и химически анализ, че Мона Лиза все пак е
имала вежди, но те са избледнели с времето. Предполага се, че за изчезването им
са виновни реставраторите: докато многократно са я почиствали от прах, са
изтрили веждите й.
Много въпроси повдига и пейзажът, на фона на който се
усмихва Джокондата. Любители на мистиката са опитвали да открият в него
тайнствени символи и послания и в крайна сметка са се натъквали на интересни
неща: едни са виждали майсторски зашифровани загадки, други – глави на животни.
Друг шедьовър на Да Винчи е „Тайната вечеря”. Стенописът е с
размери 460 на 880 см и се намира на стената в трапезарията на манастира Санта
Мария деле Грацие в Милано. Интересът към творбата се засили още повече след
появата на романа „Шифърът на Леонардо” на американския писател и журналист Дан
Браун. Както и много изкуствоведи и изследователи преди него, той обръща
внимание на читателите си върху „излишната” ръка с нож в лявата част на
картината и към това, че позата и дрехите на човека, който стои до дясната ръка
на Христос, е почти огледален образ на централната фигура. Изказвани са
предположения, че този човек е жена, може би Мария Магдалена (прието е да се
смята, че вдясно от Христос стои апостол Йоан). Съществува и хипотеза, че
участниците в тайната вечеря са разположени според знаците на Зодиака,
изхождайки от това, че Христос е Козирог.
Фреската има нелека съдба. През Втората световна война в
манастира избухва снаряд и го разрушава почти до основи, но стената с „Тайната
вечеря” оцелява. През дългото си съществуване светата обител е страдала от
наводнения пожари и човешко безхаберие. Например през XVII век в сградата
направили конюшня и творбата на Леонардо, която и без това е трудна за
съхранение поради естеството на боите си, била покрита с тор. Сега, разбира се,
за стенописа се полагат всевъзможни грижи.
„Витрувиански човек” е техническа рисунка, чиято цел е да
покаже правилните пропорции на човешкото тяло. Скицата е базирана на трактата
на древноримския архитект Витрувий, който определя 14 точни съотношения между
различните части на тялото. Някои предполагат, че Леонардо е изобразил Христос,
тоест това са не само човешки, но и божествени пропорции. Тази хипотеза се
опира на факта, че фигурата в рисунката е вписана в квадрат и кръг, които биха
могли да символизират Земята и Небето. Други виждат във „Витрувиански човек”
двама души – мъж и жена. Трети отбелязват, че художникът е искал да илюстрира
идеята за т.нар. „златно сечение”.
Преди малко повече от година френският изкуствовед Паскал
Коте откри под „Дамата с хермелина” два други варианта на картината. Оказа се,
че отначало Да Винчи е нарисувал Чечилия Галерани – любовницата на миланския
херцог Лудовико Сфорца, без хермелин. После добавил животинчето, но то било
по-сиво и не толкова пухкаво, колкото в окончателния трети вариант.
Загадките около „Дамата с хермелина” са свързани именно с
малкия хищник.