Промените в Конституцията, свързани със съдебната реформа,
ще се дебатират и гласуват на второ четене днес в парламента. На първо четене
за тях гласуваха 184 депутати. Промените тогава бяха подкрепени от ГЕРБ,
Реформаторския блок, Патриотичния фронт, БДЦ, ДПС и даже "Атака".
Едва ли обаче отделните текстове ще съберат днес 180 гласа.
Голямата въпросителна е дали по-съществената част от тях ще получат поне 160
гласа, което да позволи на процедурата да продължи.
Най-спорният момент е какво да бъде съотношението между
прокурорската и политическата квота в прокурорската колегия на Висшия съдебен
съвет (ВСС). На първо четене бе прието, че това съотношение ще е 6:6 и
прокурорите няма да имат мнозинство. На второ четене във временната комисия
обаче бе гласувано, че съотношението ще е 6:5 в полза на прокурорите. Тази
промяна е сериозно отстъпление от договореното през лятото в рамките на т. нар.
исторически компромис.
Ако прокурорите получат мнозинство в прокурорската колегия
(което засега изглежда твърде вероятно), това ще е много сериозен удар за
Реформаторския блок. Договарянето на съотношението 6:6 бе активът на
реформаторите от сделката около компромиса. Какво прави РБ при гласуване
обратно на тяхното искане? Ще излязат от управляващата коалиция или ще приемат
исторически компромис №2? Как всичко това ще се отрази на целостта на
управлението? Ще потърси ли ГЕРБ така често и щедро предлаганата подкрепа от
ДПС? Ключови въпроси, чиито отговори ще се изясняват в зависимост от
гласуването.
Генералното сражение около съдебната реформа е в сряда в
пленарната зала, но артилерийската подготовка за него започна преди няколко
седмици. В промеждутъка между двете четения се разрази т. нар. скандал
"Двете каки" (изтекли записи от разговори между бившите съдийки
Владимира Янева и Румяна Ченалова). Последваха журналистически въпроси към ЕК,
отговорите, на които бяха изтълкувани като послание главният прокурор Сотир
Цацаров, чието име е част от скандала, да се оттегли, докато тече
разследването. В отговор в определени медии упорито започнаха да се развиват
конспиративни теории, според които се готви преврат от страна на Христо Иванов
и Радан Кънев срещу Цацаров и дори срещу премиера Бойко Борисов, чието име също
беше замесено в разговорите между съдийките. От ДСБ обявиха твърдата си
подкрепа за Иванов и дори намекнаха, че евентуална негова смяна може да доведе
до тяхното оттегляне от властта.
Страстите се разгорещиха особено много и от приятелски огън
в средите на РБ. Той бе подет от Даниел Вълчев (ДБГ), който иронично заяви, че
"партията му ще си направи харакири, ако Иванов подаде оставка". Съществува и друго съмнение - дали СДС ще
гласува за промените.
Във вторник лидерът на ДСБ Радан Кънев коментира, че дебатът
днес ще е най-важният за българския парламент след 1999 г., когато депутатите
дадоха въздушен коридор на НАТО. Според него най-съществената част е темата за
корупцията в съдебната система и политиката.
Събирането на 160 гласа в парламента е доста проблематично.
ГЕРБ (84), Реформаторският блок (23) и Патриотичният фронт (18) са най-твърдите
привърженици на промените в Конституцията. Техните гласове обаче са общо
125. Дори ако бъдат подкрепени от БДЦ
(14), гласовете ще станат 139. Ако "Атака" (11), подобно на първото
четене изненадаващо подкрепи отново промените, то гласовете стават 150.
Независимите депутати са 5 и ако всички те гласуват "за", то
мнозинството ще е 155.
С други думи промяната в Конституцията няма как да се случи
без гласовете или на БСП (38), или на АБВ (11), или на ДПС (36). На първо
четене единствено ДПС от тези партии подкрепи промените. Ако движението отново
гласува "за", това значително ще улесни задачата до достигането на
160 депутати. В ДПС обаче са категорични противници на идеята прокурорите да
нямат мнозинство в своята колегия.
Друг важен текст е за това дали гласуването във ВСС ще
продължи да бъде тайно. На първо четене бе прието, че то си остава тайно, но за
второ четене има предложение гласуването да е явно. В комисията това
предложение не мина.
От Реформаторския блок внесоха много предложения, които
засягат прокуратурата - намаляване на мандата на главния прокурор, както и на
шефовете на върховните съдилища, създаване на зам.-главен прокурор, който да е
независим от главния и да разследва престъпления, свързани с корупция по високите
етажи на властта и т.н. Тези предложения обаче бяха отхвърлени с мотива, че
излизат извън обхвата на приетите на първо четене текстове. Вероятно това ще се
случи и днес в залата.