понеделник, 28 декември 2015 г.

Йосиф и Мария пред Стената

Една класическа коледна картичка на Банкси отново е актуална – с настъпилите празниците. Тя изобразява Йосиф и Мария в път през пустинята към Витлеем, блокирани от прочутата стена, която разделя Израел от Палестина и Западния бряг.

Макар картичката в момента да е много популярна в социалните мрежи, тя всъщност е на няколко години. И въпреки това винаги в този период от годината започва да циркулира в интернет, разказва сайтът „Тру активист“. За пръв път изображението е показано в Лондон през 2005 г. – след пътуване на Банкси до Близкия изток.

Без значение от това кога е създадена обаче, картичката изпраща мощно послание за това как е разделен районът на расов и етнически принцип и как това е създало огромна бежанска криза и гета в региона. Настоящата реалност е подчертана от библейската история на Йосиф и Мария, самите те бежанци, които според Светото писание са пътували през тези територии преди две хиляди години.

Когато е създадена държавата Израел, вместо интегрирането на арабската и еврейската култури заедно, управляващата класа прилага законодателство, което принуждава палестинците да се изселят към никак не гостоприемни гета, отделени от водни източници и плодородни земи с гигантски стени.

На палестинците е отнето правото да притежават земя и да работят легално, като без тези базови свободи, се превръщат в бежанци в собствената си някогашна родина. Тези политики очаквано резултират в все по-нарастваща враждебност между двете групи – която често води и до жестоки кръвопролития из целия Близък изток.

В началото на годината Банкси се завърна в Близкия Изток и остави графити в Ивицата Газа. Уличният художник, чиято самоличност е обвита в мистерия, направи нова серия мощни творби, след като точно преди 10 години, през 2005 г. той остави няколко рисунки на бариерната стена на Западния бряг в Палестина.

Единият от графитите, изписан върху останки от някогашни сгради в руините на полуразрушената Газа, има лека препратка към „Мислителят“ на Роден, но фигурата е поставила длан на лицето си в знак на отчаяние. Референция може да има също и към класическата композиция на Ниоба, плачеща за изгубените си деца. Друг от графитите показва хлапета, въртящи се на люлки като в лунапарк около наблюдателна кула.