събота, 25 април 2015 г.

EU Observer: България се страхува, че мюсюлманските имигранти могат да изменят „демографския баланс“

Властите в България се страхуват, че нова вълна от мюсюлмански имигранти може да измени демографския облик на страната, пише вестник EU Observer. Премиерът Бойко Борисов се опасява, че ако пристигнат нови групи от имигранти, страната ще изгуби „демографския баланс“. „България има региони с мюсюлманско население. Ние нямаме нищо против тях. Но когато мюсюлманите идват отвън те могат да променят демографския облик на страната“, коментира Борисов.

Премиерът изказа притеснения от възможността още нелегални имигранти, бягащи от конфликтите в Сирия, Ирак и Афганистан, да влязат през 271-километровата граница на страната с Турция. Борисов подчерта, че тя се явява най-дългата граница в южния фланг на Европейския съюз. „Нима Италия се намира под по-голям натиск от България?“, попита българският министър-председател. „Сателитите могат да засекат кораби в морето. Но как се пази държавна граница, дълга толкова километри през зимата?“, допълни той.

България очаква повече от 2 млн. нелегални мигранти да опитат да прекосят транзитно страната на път за другите държави-членки на общността.

СмЕх

Заменяме думата "фалит" с "масово спиране на дейност".


КТБ vs Арменски геноцид

Над 850 загинали след земетресението в Непал! Обновена

Базовият лагер на Еверест затрупан под лавина!



Най-малко 450 са загиналите след опустошителното земетресение в Непал по данни на полицията, съобщава френският вестник „Монд“, цитирайки АФП и Ройтерс.

Заместник-главен инспектор Сингх Бам, цитиран от Ройтерс, заяви, че жертвите досега са 449, но това не е официално потвърдена към момента информация.

В Катманду е потвърдена смъртта на 71 души, заяви говорителят на министерството Лакшми Прасад Дхакал. Още 43-ма загинали са регистрирани в съседния град Бхактапур.

Трусовете бяха усетени силно в Индия, Тибет, Пакистан и Бангладеш.

В Бангладеш са загинали двама души, а над 100 са ранени, предаде Асошиейтед прес, като се позова на телевизия Сомой. Едната жертва е в Дака, другата – в северозападния окръг Пабна. Ранените са пострадали, когато хората се втурнали навън от домовете и моловете.

Жертвите в Непал вероятно са стотици, особено в столицата Катманду и град Покхара, който е туристически център, заяви за Франс прес вторият по ранг дипломат в посолството на Непал в Делхи.

Асошиейтед прес съобщи за загинал китайски турист на границата с Китай, като се позовава на местна телевизия.

Земетресението предизвика лавина на връх Еверест и най-малко 30 души са ранени, предаде Асошиейтед прес, като цитира непалски гид.

Част от базовия лагер на алпинистите, тръгнали се да покорят най-високия връх на планетата Еверест, е затиснат от лавина, предизвикана от земетресението в Непал.

Загиналите са поне 8 души, съобщи „Ройтерс“, като се позовава на източници от министерството на туризма на Непал. Не се съобщава националността на жертвите.

Бедствието е било предизвикано от мощното земетресение с магнитуд 7.9 по скалата на Рихтер с епицентър на около 80 км западно от столицата Катманду.

„Броят на загиналите в базовия лагер може да включва чужденци и шерпи“, коментира Гуанендра Шреща от министерството на туризма.

За лавините по склоновете на Еверест съобщи първо CNN, като се позова на информация от алпинисти в района. Това веднага предизвика тревога за съдбата на хората, намиращи се под Еверест и по склоновете му година след като голяма лавина предизвика най-смъртоносния инцидент в историята на изкачването на върха.

Румънският катерач Алекс Гаван съобщи в Туитър, че е имало „огромна лавина“ и че „много, много хора“ са горе в планината. „Избягах от палатката си, за да се спася“, написа още алпинистът.

Колегата му Даниел Мазур допълва, че базовият лагер на Еверест е „силно пострадал“ и че неговият екип е блокиран. „Молете се за всички“, допълва той в Туитър.

През април 2014г. лавина над базовия лагер на Еверест уби 16 непалски шерпи. Април е един от най-популярните месеци за изкачване на върха, защото след това настъпва сезонът на дъждовете и в края на месеца облаци забулват планината, съобщава „Ройтерс“.
***
По последни данни броят на жертвите, загинали след земетресението в Непал тази сутрин, достигна 876 човека, предава Франс прес, като се позовава на информация на официалните власти в страната. „Броят на загиналите достигна 688 човека в цялата страна“, заяви говорителят на непалското вътрешно министерство Лаксми Прасад.

Обновена!

Протести срещу Обама: Турция те държи на каишка! Видео

Хиляди американци излязоха на протест и поискаха президентът Барак Обама да признае арменския геноцид. Президентът Барак Обама обеща солидарност с арменците, но не назова думата "геноцид" за събитията от преди сто години в Османската империя, съобщава Асошиейтед прес.

"Искаме Обама да признае срама си!", "Обама обеща да признае геноцида, а сега изведнъж отказа за произнесе думата", "Геноцидът си е геноцид, както и да го наречеш",  негодуваха участниците в митинга в Лос Анджелис. В шествието според различни източници са се включили между 50 000 и 130 000 души.
На митинга имаше и още по-крайни плакати. На някои от тях президентът лаконично бе определен като "лъжец", а други пишеше "Обама, Турция те държе на каишка".

Подобни протести е имало и в други американски градове.

В изявлението си Обама каза, че "масовото избиване на арменци през Първата световна война от османските турци е важен момент, който навежда на размисъл за това колко важни са историческата памет и изправянето лице в лице с миналото".

По време на президентската кампания Обама определи като геноцид избиването на арменци в Османската империя в периода 1915-1922 г. и заяви, че правителството има отговорност да признае събитията за такъв.

Използваната от американския президент формулировка бе възприета и от българския парламент, който по време на отбелязването на 100-годишнината от трагичните събития на вчерашното си заседание в последния момент смени думата "геноцид" с "масово изтребление". Смекчаването на текста обаче не доведе до протести срещу решението на Народното събрание.

ВИДЕО

Паника в Непал и Катманду – земетресение 7,9 по Рихтер, има срутени сгради

Продължават мощните земетресения в Непал, близо до столицата Катманду.
Сеизмолозите измериха   7,9 по Рихтер.

Епицентърът е на 81 км (50 мили) на северозапад от столицата Катманду, сочи американският сеизмологичен център.

Земните колебания са усетени в столицата на Индия Делхи и в други големи градове в северната част на страната близо до границата с Непал.

Регистрирани са и земни трусове минути след първия, с магнитуд 7,1 по Рихтер, 5,8 по Рихтер, 5,5 по Рихтер, 5,3 по Рихтер.

По първоначална информация има няколко срутени сгради в столицата Катманду. Все още не се знае има ли жертви на силните земетресения, които са усетени и в Северна Индия, Бангладеш, Тибет.

Първият земен трус с магнитуд 7,8 по скалата на Ритхер е усетен в 11,56 ч. местно време, 6.11 ч. по Гринуич, с епицентър на 89 км северозападно от столицата Катманду, с дълбочина 10 км. Местни жители публикуват трескаво коментари на сайта на Европейския сеизмологичен център, след разтърсилия ги мощен земен трус.

Повечето коментари са на граждани, които са били на над 80 км разстояние от епицентъра на земетресението. Съобщават за счупени прозорци, силно клатене в продължение на повече от 20 секунди. Повечето хора, които живеят в столицата са изпаднали в паника и са избягали от домовете си.

Екстра СмЕх

Произведено от "Таралеж", следва продължение...Част 13 ( 12 ТУК)







Домът на Стивън Кинг в град Бангор, щата Мейн, САЩ.













Легендата на германския национален отбор
Михаел Балак се отдаде на разгулен живот след края на кариерата си.













Нанасяне на специални антикорозионни
покрития на тръбите „Южен Поток“ край Варна.










Оператор от Animal Planet заснет по време на
работа при снимките на алигатор. Езерото Виктория, Танзания, Африка.

"Всеки, който се опълчи срещу енергийната мафия, ще има съдбата на Яне Янев”

За 25 години не се намериха прокурори, които да осъдят виновните – за АЕЦ „Белене” и куп енергийни проекти, които се загробиха. Над 90 млн. лв. са източени от НЕК през годините. В крайна сметка се намери удобен съдия за енергийната мафия. Това заяви пред „Събуди се...” лидерът на РЗС Яне Янев.

„Ако вие бяхте на въпросните дела в районния съд на въпросната съдийка, щяхте да се хванете за главата. Тя твърди, че документите по делото са класифицирана информация, а тя е декласифицирана. За нея обаче това нещо не съществува – тя изобщо не го допуска да бъде представено като доказателство по делото. Правосъдието беше като влака-стрела – препускане от съд в съд, за да може сутринта пред Министерски съвет да ме чакат, за да ми запорират заплатата. И адвокатите от кантората „Доковска” внушават, че всеки, който се опълчи срещу енергийната мафия, ще има съдбата на Яне Янев”, заяви гостът.

Според него досега е имало пробиви в съдебната система, отстранявани прокурори и съдии, но за пръв път той се е натъкнал на прецедент, който не съдията по делото е подписал съдебното решение, а някой друг. „Щом това се е случило, значи тези хора нямат никакви задръжки пред нищо”, подчерта Янев.

На въпрос дали е готов да се подложи на детектора на лъжата, за да докаже твърденията си, той отговори: „Нека първо седне съдийката, за да се докаже дали отсъжда по закон и справедливост, а след това и аз ще седна. Ако продължим само да говорим за съдебна реформа, без да я осъществяваме, ще е безсмислено да правим каквото и да е”, посочи Янев.

Той акцентира върху дългогодишната си битка с енергийната мафия, която е доказала, че „държавата няма имунна система, за да се пребори с нея”.

„Тези, които се опитват да ме осъдят по бързата процедура с фалшиви подписи, ще отидат да отговарят пред европейския съд. Тук става въпрос за подменени мотиви и подписани от друго лице. Убеден съм, че ако съдебната реформа не се постави на други основи, ако не започне истинска дискусия между компетентните хора, тя няма да се случи. Нашата позиция на РЗС отдавна е ясна – още от преди 10 години, когато сме учредили партията. Проблемът на съдебната система е, че тя е неформирана и не може да има истинска съдебна реформа без Велико народно събрание. Самата съдебна власт в тази конституция е така поставена, че тя да не може да се самореформира и да не могат да я реформират другите власти”, подчерта Яне Янев.

Пиян американски войник ударил шамар на дете в Сливен

Американски военнослужещ от международния контингент на полигон „Ново село" е зашлевил шамар на дете в Сливен. След инцидента мъжът е откаран в полицията в града.

Инцидентът е станал вчера  следобед в центъра на града. Това обяви говорителят на ОДМВР в Сливен Първолета Мандинска.

Група военни от полигона, които имали свободен ден от учението, което се провежда там, се разхождали, разговаряли по между си, когато в района между сградата на общината и Пето училище били заговорени от деца, чули английска реч.

По време на разговора единият от военните, видимо пиян, поискал от едното от хлапетата мобилния му телефон. Опитал се да проведе разговор, не успял да се справи с менюто на GSM-а и децата му се присмели. Това ядосало военния и той ударил шамар на едно от децата.

Свидетел на инцидента станал служител на общинска охрана, който веднага алармирал полицията. Пристигналите служители на реда прибрала военния, който е американски гражданин.

В управлението били повикани и родителите на удареното дете, които, след като военният се извинил, отказали да повдигнат обвинение.

Провинилият се военен е предаден на прекия си командир и Военна полиция, уточняват от Областната дирекция на МВР - Сливен.

На тази дата: 25.4.1988 г. Върховният съд осъжда на смърт чрез разстрел преките участници в атентата на гара Буново

На 25 април 1988 са осъдени на смърт лицата, пряко участвали в атентата (в скобите е
рожденното име): Елин Маджаров (Емин Мехмедали), Алцек Чакъров (Абдула Чакър) и Сава Георгиев (Саафет Реджеб), няколко месеца по-късно същата година присъдата е потвърдена от Държавния съвет на НРБ и осъдените са екзекутирани и кремиран. Емин Мехмедали (Елин Маджаров) и Абдула Чакър (Алцек Чакъров), са били агенти на окръжното управление на Държавна сигурност в Бургас през 70-те и 80-те години. Осъдени за помагачество са: на 6 години затвор - Севдалин Алипиев Маджаров (Сабри Мехмедали), брат на първия терорист (лежи 2 г. амнистиран от Желю Желев и освободен в 1990 г.), на 2 години затвор Никола Николов, на по 1 година затвор Севда Латинова и Милко Вълканов. Терористите стават обект на сделка с Турция и са разменени. По-късно Сабри Мехмедали израства до пост областен координатор на ДПС за Бургас.

През 1990-те год. на сградата на гара Буново е открита паметна плоча. На 11 септември 2007, близо до гарата, е открит паметник на жертвите на атентата. Паметникът представлява монументална скулптурна композиция, висока 7 метра.

Широко разпространено е мнението, че атентатите са дело на членове на нелегална организация, наречена Турско национално-освободително движение в България, въпреки че тя е създадена няколко месеца по-късно. Мотивът са действията на държавната власт по това време, които са обединени под термина „Възродителен процес”.

Бомбата е поставена във вагона за майки с деца на влак № 326, който се движи от Бургас за София. Бомбата е с часовников механизъм, а часът е разчетен да съвпадне с навлизането на влака в тунела в района на гара Буново. Там паниката и липсата на достатъчно въздух биха довели до възможно най-голям брой жертви.

Заради маневра на гара Златица влакът закъснява с две минути и взривът избухва в 21,31 ч. на гарата, а не в тунела.

На мястото на инцидента пристигат министрите на вътрешните работи и на транспорта Димитър Стоянов и Васил Цанов. Вагонът е откачен. Шест часа жертвите и ранените се извозват в околните градове, а останалите пътници са подложени на строга проверка от страна на органите на реда - кой и кога си е закупил билета, къде се е качил и с какъв багаж. Едва тогава влакът продължава своя път към София.
В атентата загиват 7 души - 3 деца и 4 жени. В други източници жертвите са 2 деца, 2 жени, 1 мъж и двама старци. Сред жертвите са глухонеми деца прибиращи се в вкъщи. Ранени са тежко 9 души и сред тях също има 2 деца.

Вицове, април 2015 г.

Добро утро!

СмЕх


Когато видях, че откраднаха колата на съседа, изобщо не загубих самообладание дори за миг. Веднага изтичах навън и паркирах на освободеното място.

***

Булката така се притесняваше за първата брачна нощ, че ходеше на репетиции при съседа.

***

Майката към синчето:
- Всяка твоя беля е бял косъм в косата ми.
Синът поглежда към белокосата си баба.
- Като гледам, като млада и ти не си била цвете...


***

Каква е разликата между палеца и средният пъст?
Пробвайте да се качите на автостоп като покажете среден пръст...

***

Мъжът неочаквано се прибира и жена му в последния момент маскира любовника си в кухнята като антична статуя.
- Какво е това? - пита мъжът й.
- Видях във Сидорова такава статуя и също купих. Много е модно сега!
Двамата легнали да спят. През нощта мъжът станал, направил сандвичи и кафе и ги протегнал на статуята:
- Огладнял ли си?
- Да - протегнала ръка "статуята".
- Яж, знам колко е кофти да си гладен. Когато стърчах така у Сидорова никой не се сети за мен...

Всяка сутрин нови вицове

петък, 24 април 2015 г.

ВИДЕО(18+) Акушерката изтезавала бебето повече от час! ВИДЕО (18+)

Брутални крошета, блъскане в стените, юмруци по цялото тяло, зверски шамари през лицето, налагане със стъклена бутилка по главичката и за капак - опит да бъде задушено беззащитно пеленаче.

Тези ужасяващи мъчения е преживяла новородената Никол в известна столична болница. Бруталните сцени на насилие, извършени от акушерката Емилия Ковачева, са заснети от охранителните камери на лечебното заведение в нощта на 17 срещу 18 април. Копие от тях бе разпространен от "България Днес".

Извършител на зверския побой над четиридневното момиченце е акушерката Емилия Ковачева. Срещу нея още в четвъртък бе повдигнато обвинение за опит за убийство на малолетен по особено жесток начин. Макар и категорично уличена, мотивите за действията й все още остават загадка. По време на разпитите Ковачева категорично е отказала да отговаря на зададените й въпроси. Споделила единствено, че пеленачето я е дразнело и затова му посегнала.
"То плачеше повече от другите деца в стаята. Това ме побърка и не издържах", са единствените думи, които са се изплъзнали от устата на Ковачева.
Отговор за мотивите й нямат и роднините на акушерката. Всички твърдят, че жената не е страдала от психично заболяване и не са забелязвали досега да има проблеми с гнева. Ръководството на болницата също отрече да е било наясно с проблемите на Ковачева.

ВИДЕО(18+)


Почти признахме геноцида над арменците!

Символът на 100-годишнината от
арменския геноцид е цветето незабравка
Българският парламент гласува решение с което признава масовото изтребление над арменците в Османската Империя. Обявява датата 24 април за ден на почит към жертвите.

Депутатите редактираха първоначалният текст на документа и думата геноцид отпадна. Горещите дебати се проведоха пред погледа на турския посланик, който беше гост по покана ДПС. 

През последните дни имаше голям натиск от турската държава за не приемане на подобна декларация. Имаше заплахи за влошаване на дипломатическите отношения с Турция.

Днес в редица държави по света с церемонии ще бъде отбелязана 100-годишнината от геноцида над арменците.

Проектът на решение за признаване на масовото изтребление на арменци в периода 1915-1922 г. бе приет с гласовете на 157 депутати. 36 бяха "против", въздържали се нямаше.

Смекчената формулировка бе предложена формално от депутатката на Борисов Цвета Караянчева и мина със 142 гласа "за", 12 "против" и 4 "въздържал се". В подкрепа бяха 68 гербери, 29 депутати на БСП, 13 от Реформаторския блок, 15 от Патриотичния фронт, 8 от БДЦ, 8 от АБВ и един независим. Против бяха един народен представител от БСП, 10 от "Атака" и един независим. И четиримата въздържали се бяха от РБ. Депутатите от ДПС не участваха в гласуването.

Преломният момент на дебата дойде, когато Радан Кънев излезе на трибуна и подкрепи редакцията на Караянчева.

"Тя е разумната пресечна точка между национално отговорната позиция и историческата истина. Всичко по-малко от това днес би било бягство от историческата истина. Всичко повече от това, за съжаление, би било, на първо място, разкъсване в рамките на българската нация, и на второ място, надценяване на реалните геополитически възможности на България. Ние трябва да знаем къде се намираме на картата."

След гласуването Цачева обяви една минута мълчание в знак на уважение към жертвите на "масовото избиване". Депутатите на ДПС обаче излязоха от залата моментално, игнорирайки жеста на уважение към жертвите.

На въпрос защо е било нужно това, Хюсеин Хафъзов от ДПС отговори:

"Защото така сме преценили. В тази гражданска война са избити не по-малко турци. Ами убийството на помаците защо не го обявим за геноцид, когато ВМРО и българската армия са ги избивали?"

Хафъзов вероятно има предвид случилото се по времето на Балканската война в Родопите. В изказването си от трибуната Кънев също каза, че България не трябва да си затваря очите за избиването на турци и българи-мюсюлмани през 1912 г.

Дебатите за арменския геноцид бяха гласувани в сряда като точка първа за днес, когато се отбелязват 100 години от трагчните събития. Вчера обаче парламентът промени намерението и замести тази точка с два други законопроекта. В крайна сметка обаче днес сутринта точката отново влезе като първа.

Лично премиерът Борисов заяви, че терминът "масово изтребление" е по-подходящ от думата "геноцид", защото иначе рискуваме да влошим отношенията си с Турция. По тази причина депутатите направиха промени в първоначалния текст на декларацията, предложен от "Атака". Според Лютви Местан ако ще се приема нещо по темата, то трябва да е декларация, а не решение. Той поясни, че решенията имат задължителен характер, а депутатите нямат право да налагат начин на мислене.

"Галъп Интърнешънъл" публикува изследване по поръчка на аремнското посолство. Прочуването показва, че 61% от хората не са запознати с проблема. Сред информираните 66 на сто смятат, че трябва да бъде признат арменският геноцид. За пореден път обаче формулировката  не беше приета.


Обновена!

Вижте кадри от побоя над бебето!

Появиха се снимки от записа на видеокамерата, която е заснела скандалния побой над бебе от страна на акушерка в частна софийска болница.

40-годишната акушерка Емилия Ковачева, която до момента бе с безупречно професионално досие, е ударила многократно 4-дневно бебе в родилното отделение в софийската частна болница "Софиямед”. 
Това го доказва именно видеозаписът. Хора, които са го гледали, разказват, че е шокиращ и са плакали.

Ковачева остава в ареста. Мярката ѝ за неотклонение ще бъде гледана утре, събота.


В момента малката Никол е в стабилно състояние. Неонатолозите в болницата, в която бебето е преместено, са успели да овладеят мозъчния оток бързо. Странното е, че по тялото на бебето не е имало видими следи за побой, обясняват лекарите.









Обновена!

Видео

Незабравим дует: Иван Искров и Цветан Василев пеят заедно: Назад, назад, моме Калино...

Уникални кадри заснети явно преди фалита на КТБ излъчи „Господари на ефира“! На тях се вижда как шефът на БНБ и шефът на КТБ пеят на един глас, видимо доволни от приятелството си,  песента "Назад, назад, моме Калино"!

Искров и Василев обаче не демонстрират близки отношения в последната година. Управителят на БНБ Иван Искров пръв обяви, че КТБ е източена, а банкерът в изгнание Цветан Василев обвини Искров в целенасочена атака срещу бившата му банка.

Вижте видеото ТУК

На тази дата: 24.4.1184 г.пр.н.е. Гърците влизат в Троя с помощта на Троянски кон

1184 г. пр.н.е. гърците влизат в Троя с помощта на Троянски кон. Според легендите Троянската война е водена между град Троя в Мала Азия и ахейската войска. Войната започва, след като троянецът Парис отвлича Хубавата Елена, жената на спартанския цар Менелай.

Троянската война е едно от основните събития в древногръцката митология и е описана в поредица от епични поеми. Древните гърци вярвали, че описаните от Омир събития (в „Илиада” и „Одисея”) са истина. Те смятали, че войната се е водила между 13 и 12 в. пр.н.е., а самата Троя се намирала в близост до Дарданелите в земите на днешна Северозападна Турция. В по-модерни времена войната се е смятала за мит, но през 1870 г. Хайнрих Шлиман открива развалини във въпросната област, които впоследствие са приети от археолозите за остатъци от Древна Троя.

Според преданията краят на войната идва с един хитър план. Гърците решили да построят голям дървен кон - свещено за троянците животно. Той бил изработен от Епей и напълнен с гръцки войни, предвождани от Одисей. Останалата част от гръцката армия се приготвила да тръгва и троянците приели коня като предложение за мир.

Гръцкият шпионин Синон убедил троянците, че конят е дар, въпреки предупрежденията на пророците Лаокоон и Касандра. Троянците вкарали коня зад стените на града. Цяла вечер празнували, нечувано щастливи от приключилата десетгодишна война. В това време скритите в коня войници отворили вратите на града, за да влязат и техните другари отвън и градът бил напълно разрушен - всеки мъж и момче - убити (включително пеленачетата), всяко момиче и жена - отведени в плен, всички богатства и имущества - плячкосани, а градът - изгорен и разрушен до основи.

Днес на мястото, където някога е била Троя, близо до Дарданелите в днешна Турция, има малък музей. В музея, основан през 1955 г., се пазят останки от града, а в градината на музея е построен дървен кон, който изобразява легендарния троянски кон.

Вицове, април 2015 г.

Лятото не идва, защото сме още дебели...

СмЕх


След сватбата:
- Скъпа, от този момент забравяме местоименията "аз" и "мен" ... От сега нататък ще има само "ние" и "нас" ... Разбираш ли ме?
- Разбирам ...
- И какво си разбрала ...?!
- Разбирам това, че НИЕ спешно се нуждаем от ботуши на висок ток

***

Корабокрущенец с последни сили се добира до остров и докато изплува започва да целува земята и да вика от радост:
- Земя, Земя...
А от храстите се чуват още по-радостни викове:
- Месо, Месо...

***

-Татко, защо Веселин Маринов пее и скача едновременно?
- Защото, сине, когато целта скача е по-трудно да бъде уцелена.

***

Говорят че вече нямало джентълмени...
Има има,онзи ден видяx един държи чадър на жена си в дъжда,докато тя сменяше спуканата гума на колата им...

***

Негърче, намерило кутия с бяла боя и се боядисало цялото...
- Мамо, мамо, виж! Вече съм бял!
- Бял си значи! Мискинин! Мърляч! - погнала го майка му и бой...
- Тате, тате виж! Вече съм бял!
- Аааа, а сега как ще те измием, бе!? - и бой, бой....
Отскубнал се малкия, върви и си мисли:
- Ей, от петнайсет минути съм бял.....Ама вече не понасям негри!

Всяка сутрин нови вицове

четвъртък, 23 април 2015 г.

Всичко, което трябва да знаем...с любезното съдействие на Виваком

Страницата с оферти-съвсем нормален шрифт.
Продължават да ни цакат с шрифта при договори и оферти.

Вчера взех каталог на Виваком и гледам офертите с нормален шрифт и цветни, а всички условия написани с непосилен за възможностите на човешкото око шрифт.

Моят съвет е ако ще подписвате нещо задължително си вземете лупа при посещение на такива офиси.






След красивата страница с оферти следват условията.





Следващата страница Виваком ни пише за всичко,  което трябва да знаем. Ама така го пише, че нищо да не разберем.






"Оставка" и "Наздраве"

Викове "Оставка" и "Наздраве" се редуваха под прозорците на министъра на културата Вежди Рашидов днес по време на протеста срещу действията и изявите му от последните дни. Около 400-500 души се събраха пред министерството в 18 часа.

Сред протестиращите има политици, еколози и музиканти. В кашон всеки от тях пуска монети, за да му събере достатъчно пари така, щото да не работи повече в министерството. "Не ни е страх от министъра на културата, а от културата на министъра", заявиха протестиращите. В множеството са Мария Капон, Евгений Дайнов, Армян Бабикян и Николай Колев-Босия.

Събралите се заявиха, че не протестират само срещу последните действия на министъра, а срещу цялостната му политика и отношение към културата. "А къде са театралите, които протестираха срещу Слави Бинев", попитаха музикантите.

Вежди с отворено писмо

"Дълбоко съм убеден, че българската изложба в Лувъра е велико събитие за българската култура и нарежда страната ни на най-достойното място в световната съкровищница". Това се казва в отворено писмо до медиите на културния министър Вежди Рашидов.

В него той пише още:

"Работих за тази изложба много дълго и с мисълта за България. Благодарен съм на целия българо-френски екип, който реализира тази впечатляваща експозиция, с която страната ни се нарежда на най-високо място в световната културна история.

Аз лично се почувствах засегнат, когато на фона на този колосален успех и на божественото представяне на хор „Йоан Кукузел” дни наред обществеността ни беше занимавана с недоволството на един от хористите, защото не е получил хонорар за труда си. Да, отворихме вратите на легендарната парижка Света Богородица за ангелогласните ни хористи, но не сме им плащали хонорар, както без хонорар работи и целият екип по подготовката на изложбата и на съпътстващата културна програма.

Като творец зная, че трудът на артиста трябва да бъде възнаграден, като министър правя възможното творците да получат заслужено заплащане, но има моменти, в които възнаграждението не е най-важното. Нито ръководството на хор „Йоан Кукузел”, нито екипът на подготовката на изявите в Париж, нито участниците в тях са поставяли въпроса да получат възнаграждения. За жалост, дни наред след изложбата трябваше да се обясняваме не за успеха на България, а за хонорарите. Това ми се струва дълбоко несправедливо и може би в едно от изказванията си бях рязък и се изразих твърде образно, което е засегнало тенора Георги Петров, за което моля за извинение. Ценя труда на всеки творец, на всеки български артист, аз самият съм част от творците и искам те да живеят достойно.

А иначе – мечтата ми България с културното си наследство и с таланта си да бъде на заслужено място в най-големия световен музей, се сбъдна. Вярвам, че това е пътят на България – в най-големите музеи, в най-големите сцени, в най-големите зали на Европа и света".

Бойко: "Когато някой стои с ятагана зад теб, не море, не океан, не граница - ще бягаш"

Преди да замине за Брюксел за участие в срещата на върха на Европейския съюз, предизвикана от бежанската криза, премиерът Бойко Борисов откри в Правец 62-та Генерална асамблея на Международния съвет по лова и опазване на дивеча.

Според българския премиер от една страна стои въпросът за парите и помощта за морските и сухопътните граници, но по-важното е да се спре кръвопролитието, съобщи правителствената информационна служба.

„Защото в момента сме свидетели на следствията. Причината е друга – в маса държави в началото се радвахме, че е дошла демокрацията, но всъщност демокрацията не дойде, а дойдоха главорези. Сега трябва да направим така, че действително да се създадат условия в тези държави хората да започнат нормално, а не да бягат. Когато някой стои с ятагана зад теб, не море, не океан, не граница - ще бягаш“, е казал Борисов.
Според него „хиляди хора бягат, защото ги колят като агнета“.

"Подготвил съм се добре и знам какво ще им кажа. Парите и помощта за морските и сухоземните граници са най-лесни. Най-лесно ще ги убедим да се вземат някой и друг милион", е допълнил министър-председателят.
Бойко Борисов вижда и риск от евентуално засилване на бежанската вълна към България.

„Около 2 милиона чакат на турската граница. Представете си 1 милион да влезе в България. С каквото и да е финансиране не се спират бежанци. Това са хора. Въпросът не е в парите“.

Владимир Путин предложи Стивън Сегал за руски пратеник в Америка

Руският президент Владимир Путин втрещи Барак Обама, предлагайки поста „почетен консул” на актьора Стивън Сегал в два от Съединените американски щати

Предложението на руския държавен глава се превърна в ключово събитие, случващо се зад политическите кулиси в момент, в който дипломатическите отношения между двете страни се влошават бързо, пише „Гардиън“. Според BuzzFeed Neew предложението е направено още през 2013-а, когато Путин и Обама се срещат на срещата на Г8 в Северна Ирландия.

Отговорът на американците гласи: “Нашата реакция беше: „Вие се шегувате, нали?”, споделя пред „Гардиън“ неназован представител на щатското правителство.

Дългогодишното приятелство между Путин и Сегал е добре познато. Политикът и актьорът се сприятеляват покрай страстта си към източните бойни изкуства, макар Путин никога открито да не е признавал, че е фен на американския екшън герой.

Говорителят на руския президент Дмитрий Песков споделя, че „не би нарекъл Путин на всяка цена огромен фен на Стивън, но определено е гледал някои от неговите филми.”

От друга страна, Сегал е открит привърженик на Владимир Путин. Наскоро дори изрази съгласието си с действията на Русия за овладяването на кризата в Украйна, определяйки ги „като много отговорни” и описвайки руския президент като „един от най-великите световни лидери”.

Управляващите „избутаха“ арменския геноцид от парламента

С процедурни хватки управляващите отмениха приетата вчера първа точка от дневния ред за работата на парламента утре, с която трябваше да се признае арменския геноцид.
Датата 24 април беше избрана специално, защото това е денят, в който се почита паметта на 1,5 млн. убити арменци от Османската империя.

На този ден в Ереван се събират всички лидери на европейските държави, за да окажат почит към жертвите на геноцида.

Днес обаче управляващите извъртяха дневния ред като реформаторът Румен Христов предложи първа точка в дневния ред за утре да стане разглеждане на закона за земеделските земи, а след него Менда Стоянова от ГЕРБ предложи точка 2 да станат промените в закона за финансовите инструменти. Мнозинството подкрепи предложенията и така най-вероятно няма да се стигне до точката за арменския геноцид, защото утре пленарното заседание продължава до 11 часа, след което започва парламентарния контрол.

Истински истории: Изповедта на един прокурор, изпратил невинен на смърт

Глен Форд, който прекарал 30 години в затвора без вина
Глен Форд е прекарал 30 години в затвора в очакване на смъртното си наказание за убийство, което не е извършил. Той влязъл в затвор в американския щат Луизиана през 1985 г. с присъда смъртно наказание чрез електрически стол.
„Когато влязох, синовете ми бяха бебета. Сега те са големи мъже с бебета“, разказва мъжът, чиято история бе широко огласена от американските медии.

Той вече е на свобода – само от няколко седмици, но историята му не свършва щастливо. Форд има белодробен рак в последен стадий и го очакват едва няколко месеца живот.

А щатът Луизиана не иска да му плати 330-те хиляди долара, които му дължи, затова, че е разбил живота му.

Форд бил изпратен в затвора „Ангола“ в Луизиана с присъда от 1983 г., признат за виновен в убийството на местния бижутер Исадор Роузмън. И прекарал там 30 години в очакване на смъртта, докато нова информация, дошла от отделно съдебно дело, не доказала невинността му през 2013 г. Той е освободен през март 2014 г. и сега се бори да получи финансова компенсация за пропиляния живот зад решетките. Законът на Луизиана му дава право на компенсация, но щатските власти традиционно протакат, твърдейки, че Форд не може да докаже, че е „фактически невинен“ по престъплението и затова не му се полага обезщетението.

Експрокурорът Марти Страуд
Несправедливостта спрямо Форд е толкова възмутителна, че самият прокурор, поискал смъртното му наказание навремето – А.М. Страуд, изпратил отворено писмо до изданието The Shreveport Times. Магистратът осъжда „безочието на щатските власти да откажат на г-н Форд всякаква компенсация“, посочвайки, че „тук нямаше никакви формални мотиви. Професионалната защита не осигури освобождаването на някакъв престъпник“. И настоява, че мъжът трябва да бъде „напълно компенсиран“.
Но най-необикновената част от писмото на прокурора, след като той разказва за още по-големи несправедливости в правосъдието на Луизиана. Заслужава си да се прочете цялото му писмо. А следващите абзаци са особено важни, предвид факта, че те вероятно касаят други подсъдими, излежаващи несправедливи присъди.

Страуд се отрича от смъртното наказание, посочвайки, че е бил само 33-годишен по време на делото на Форд и е нямал моралното право да взема решения, водещи до нечия смърт. „Никой не би трябвало да има право да налага смъртно наказание в никое криминално производство“, заявява бившият прокурор.

„Ние не сме в състояние да изнамерим система, която честно и безпристрастно да налага смъртно наказание, просто защото всички сме човешки същества, склонни да грешат“.

Той описва как прокурорите са пропуснали оневиняващи подсъдимия доказателства. „Може би ако бях по-любопитен, доказателствата щяха да излязат наяве още преди години. Но не бях и в този смисъл моята пасивност допринесе за съдебната грешка. Базирайки се на това, което имахме като доказателства, бях уверен, че съдим правилния човек. И не бях склонен да отделя ресурси, за да разследвам твърденията, че сме хванали грешния човек, които смятах за лъжливи“.

Нагласата ми беше погрешна и ме отклони от целта ми да търся справедливостта към повдигане на обвинение на онзи човек, когото аз смятах за виновен. Не съм крил доказателства, просто не взех предвид цялата онази информация, която можеше да е някъде наоколо, която би могла да доведе до различно заключение“.

„Никога не поставих под въпрос несправедливостта на това, че г-н Форд бе наел защита, която никога не беше работила по дело за престъпление, камо ли углавно“, пише той. „Не ме обезпокои фактът, че защитата нямаше достатъчно средства, за да наеме експерти или че адвокатите бяха спрели задълго работата във фирмите си, за да се подготвят за делото“. Малко прокурори обръщат внимание на такива обстоятелства.

В писмото си магистратът твърди, че условията на живот в затвора в Луизиана са отвратителни и това е известно на ръководството: „Г-н Форд прекара 30 години от живота си в малка кирлива килия. Интериорът е бил потресаващ. Осветлението е било слабо, отоплението и климатизацията ги е нямало почти никакви, храната почти не е ставала за ядене. Никой не е искал да бъде обвинен в че „глези“ затворник, осъден на смърт“.

Той споменава и „съмнителните показания на един криминален патолог“, допринесли за присъдата: „Твърде късно научих, че въпросните показания бяха чиста проба измишльотини, по-лоши от най-лошите“. А по колко ли още дела за престъпления е свидетелствал същият този човек?

Експрокурорът признава какво са направили с колегите му, след като издействали смъртното наказание на Форд: „Излязох с другите и отпразнувахме с по няколко питиета. Отвратително. Поверено ми беше задължението да искам смъртта на друго човешко същество – една доста мрачна задача, която със сигурност не предполага никакво „празненство“.

В края на писмото си Страуд казва: „Завършвам с надеждата, че провидението ще прояви повече милост към мен, отколкото аз имах към Глен Форд. Но в същото време трезво осъзнавам, че сигурно не я заслужавам“.

Очевидно, позволявайки си да каже тези неща публично, магистратът заслужава милост поне повече от онези свои колеги, които са постъпвали по този начин или още по-зле, но никога не са признали грешките си, нито са се застъпили за реформа.

Не питай министъра, защо е простак, попитай себе си, защо е министър!

* Още един хорист напуска „Йоан Кукузел”



Протест под мотото #ПейWithMe - дари стотинка на Вежди, спаси културата!, ще се проведе днес пред културното министерство в столицата.

Във "Фейсбук" в групата срещу министъра на културата вчера само за няколко часа се подписаха над 700 души. Възмутени от последните изказвания на Рашидов, гражданите ще събират стотинки за него "да се успокои и да си ходи, защото песента му е изпята".

Поводът за недоволството стана арогантното поведение на министъра, който обвини уволнения от хор "Йоан Кукузел" тенор Георги Петров, че омаловажава постиженията на държавата заради изложбата на тракийски съкровища в Лувъра. Петров поиска хонорар за представлението на хора в Париж, което изкара министъра извън контрол. "Ще му дадеме 100 лв., за да се успокои и да не пее, ако може. 50 лв. ще ги дам от моя джоб", заяви скандалният министър. Освен това обвини в "свинщина" всички, които критикуват мащабната изложба. Във "Фейсбук" е публикувана и снимка от плаката на Нотр Дам, обявяващ гостуването на българския хор. На него се вижда, че билетите са били по 12 евро и по 20 евро, а според хвалби на кабинета в катедралата е имало 1200 зрители.

Стоян Малинов
* Още един хорист напуска „Йоан Кукузел”

Седмица, след като един от певците на хора „Йоан Кукузел Ангелогласният" - Георги Петров, бе освободен, защото изрази несъгласие по повод липсата на хонорари за хористите за концерт в Париж, още един хорист напуска състава.

Много дълго време е трябвало на Стоян Малинов, който е част от хора вече 23 години, да направи тази стъпка, обясни самият той пред Дарик. Начинът, по който е бил освободен колегата му Петров, обаче се явил решаващ.

С болка Малинов разказа, че днес хората на изкуството ги цени обикновеният човек, но не и управляващите. Според хориста настроенията в „Йоан Кукузел", който е бил детската му мечта, днес са по-скоро песимистични, а колегите му са разочаровани от отношението към изкуството, но не го признават:

„За да отида аз в Париж, трябваше да си намеря заместник, защото пея в един от столичните храмове. Така че аз трябваше да си взема човек, да наема колега, който да ме замества и съответно да му платя. Иначе той с какво ще ми е длъжен? Защото съм човек на изкуството и защото съм църковен певец. Когато отида в магазина, понеже знаят, че съм човек на изкуството, никой не ми дава даром нищо. Сиренето си е с пари и в името на България нима тези години ние не сме го давали и пак ще го давам", коментира Стоян Малинов.

На тази дата: 23.4.1915 г. Турция предприема масов геноцид над арменците

Избити арменци край Ерзурум в края на 1895 г.
През нощта на 23 срещу 24 април 1915 г. модерно мислещото младотурско правителство по предварително подготвен план започва тотален геноцид срещу своите арменци - арести, депортиране и убийства на над един милион души. По мащаби на злодеянията ги надминава само Хитлер.

Предисторията: Първи турски погром над арменците. 1890 г.

Армения е една от най-древните страни в света, с писмени източници отпреди 3500 години. Арменците първи приемат преди 1700 г. християнството като национална религия. Статутът им като религиозно малцинство и репутацията им на добре образована нация ги правят мишена на турската завист и ненавист.

През 1890 г. в Османската империя живеят 2,5 милиона арменци. Руската империя подкрепя арменската общност и техните опити за автономия, тъй като по този начин Русия цели да отслаби османската държава. Поради бързото разрастване на движението за автономия султан Абдул Хамид II предприема действия, с които да задържи властта си над териториите, населени с арменци.

В опитите си да разпали конфликт, Високата порта подстрекава кюрдското население срещу неговите съседи арменците. След кланетата от страна на кюрдите, арменците вдигат въстание, което е потушено от редовен турски аскер и кюрдски башибозук.

По време на потушаването на въстанието през 1894 г. загиват 50 000 арменци, запалени са много села. Степента на вина на турското правителство в тези събития не е добре изяснена и е предмет на спорове. Две години по-късно арменски революционери завземат сградата на „Отоманската банка“ в Цариград, за да привлекат вниманието на международната общност към положението на сънародниците си в Османската империя.

Втори погром над арменците. 1915 г.

Младотурците отчитат по свой начин причините и последиците от Балканските войни, довели до загуба на територии на полуострова. "Няма да разрешим никакви други малцинства да живеят в Турция. Това беше грешка на Отоманската Империя и ние платихме в случая с балканските страни. Ако нямаше малцинства, нямаше да има независими държави на Балканите" - декларира Мехмет Талат, министър на вътрешните работи на Отоманската Империя пред американския посланик Хенри Моргентау-старши.

От друга страна в годините на арменския геноцид кайзерова Германия - съюзница на Турция - изцяло покровителства турското правителство. Тя се стреми да покори целия Близък изток, а освободителните стремежи на западните арменци възпрепятстват осъществяването на тези планове. Освен това германските империалисти се надяват чрез депортирането на арменците да получат евтина работна ръка за строителството на железницата Берлин - Багдат. Те подстрекават турското правителство да организира насилственото изселване на арменците от територията на Турция и Армения. Нещо повече: намиращите се в Турция германски офицери и други официални лица активно участват в арменските кланета и организирането на депортирането. Високопоставени германски генерали консултират обучението на турската армия под прякото ръководство на германски офицери.

Русия и Турция влизат в Първата световна война като традиционни вековни противници. Турските власти смятат арменците в страната като руска „пета колона“, затова решават точно по време на войната да решат „арменския проблем”.

Първите погроми на турското правителство започват още в края на 1914 г., когато Турция вече е опипала почвата, следейки каква ще бъде международната реакция, ако предприеме по-големи акции.

Първоначално кланетата се вършени извънредно скрито. Под предлог, че се прави мобилизация в армията и се събират работници за пътно строителство, властите призовават в армията арменци между 16 и 52 години. После ги разоръжават и тайно, разделени на групи, ги отвеждат в пусти места и ги избиват. Още по време на началния период на убийствата турската армия разрушава и опожарява стотици арменски села в турско-руските погранични райони. Младотурците бързат най-напред да разчистят сметките си с западноарменската интелигенция.

През февруари 1915 г. всичките 60 000 мобилизирани арменски войници са затворени в трудови лагери и след това избити. Над 300 арменски политици, религиозни и интелектуални лидери са арестувани в Истанбул и екзекутирани.

На 24 април 1915 г. в Цариград и други градове на Турция са арестувани и после зверски убити стотици видни дейци на арменската наука и култура. Загиват мнозина писатели и публицисти като Крикор Зохраб, Дани-ел Варужан, Сиаманто, Рубен Севак, Рубен Зардарян и други. Великият арменски композитор Комитас не е убит, но под въздействието на случилото се и като очевидец на кървавите зверства загубва разсъдъка си.

След като унищожават по-голямата част от цвета на арменската интелигенция и отслабват защитните сили на населението, през пролетта на 1915 г. младотурското правителство пристъпва към същинските си цели. Започва поголовно клане и унищожаване на цялото беззащитно арменско население от градовете и селата на Турция и Западна Армения. Престъплението е осъществено под формата на депортация на населението в концентрационни лагери в пустините на Междуречието и Сирия под формалния предлог то да бъде „защитено" от военните действия по време на Първата световна война и да не сътрудничи с Русия. Хиляди измират по пътя от глад, жажда, изтезания и епидемии.

Наред с физическото изтребление на арменския народ започва и заличаване на паметта на нацията. Църкви, училища и културни паметници са осквернени и преименувани. Децата се покръстват с турски имена. Пренаписва се цялата турска история.

Турското правителство дава нареждане на своите местни органи на властта да бъдат решителни и безпощадни към всички. Министърът на вътрешните работи Талят паша през септември 1915 г. телеграфира на Алепския губернатор, че трябва да се ликвидира цялото арменско население, без да се щадят и кърмачетата.

Погромаджиите постъпват варварски към всички арменци. Загубили човешкия си облик, палачите хвърлят децата в реките, затварят жените и старците в арменските църкви и къщи и ги изгарят, подковават краката на мъжете, а младите момичета изнасилват пред очите на техните родители, като после ги посичат. Убиват бременните майки по най-жесток начин. Продават на търг като робини хубави млади арменки, а тези, които се съпротивляват, са убивани.

Общият брой на жертвите на турския геноцид над арменците в периода 1895-1921 г. надвишава 1,5 милиона. През същия период неколкостотин хиляди арменци са насилствено потурчени.

Съпротивата

Когато започнали масовите кланета, част от западноарменското население прибегнало до самоотбрана и се опита там, където е възможно, да спаси своя живот и чест. Към въоръжена самоотбрана прибягва населението на Ван, Шабин Карахисар, Сасун, Урфа, Сведия и арменци от много други райони и области.

Особено успешна е самоотбраната на населението на град Ван. В началото на април 1915 г. управителят на Банския вилает Джевдет бей, изпълнявайки указа на правителството, предприел решителни мерки за организирането на арменските погроми. Като научават за това, ванчани вземат предохранителни мерки. На 7 април турските войски нападат града. Въоръжените отряди на населението отблъсват нападението. От този ден започват сраженията по самоотбраната на Ван. Градът е обкръжен, но обсадените решават да се бият докрай. В редиците на защитниците участват мъже, жени, старци, деца. Всички са проникнати от една мисъл: По-добре е да загинат, отколкото да се предадат живи на палачите.

Въоръженото арменско население на Ван се сражава мъжествено. Всички атаки на противника са отблъснати, независимо, че срещу тях действа редовна турска войска, която превъзхожда защитниците както по численост, така и по оръжие. Героичната отбрана продължава до 6 май, когато руските войски навлизат във Ван, а погромаджиите се принудени да отстъпят. Благодарение на едномесечната упорита съпротива населението на Ван се спасява от кланетата.

Успешно завършва и самоотбраната на арменското население от Шатах и Сведия (Антиохия).

Неуспешна е обаче самоотбраната на Шабин Карахисар, Сасун и в други райони.

През годините на Първата Световна война много от арменците в Турция успяват да избегнат кланетата с помощта на руските войски, добирайки се до Кавказ. Това става основно през декември 1914 г. и лятото на 1915 г., когато в Кавказ се преселват около 350 хиляди души и се установяват в Източна Армения, Грузия и Северен Кавказ. Те обаче не получават чувствителна материална помощ и изпитват много лишения.

Други от оцелелите се заселват в Сирия, Ливан, Египет или преминават в европейски държави - България, Гърция, Франция, Румъния, Австрия, Италия и в САЩ. Намиращите се в изгнание арменци живеят при тежки условия. След края на войната те не могат да се завърнат по родните си домове, защото са възпрепятствани от турските власти.

Международната реакция

Вестта за масовото избиване на арменците предизвиква гняв в средите на тогавашни видни интелектуалци в света. Срещу арменския геноцид издигат своя глас Анатол Франс и Ромен Ролан във Франция, Фритьоф Нансен в Норвегия, Джеймс Брайс в Англия, Максим Горки и Валери Брюсов в Русия, Карл Либкнехт, Йоханес Лепсиус и Йозеф Маркварт в Германия... Обаче нищо не е в състояние да въздейства на турските погромаджии.

Международната общност научава своевременно за тези престъпления, но въпреки това официално никой, освен американския посланик Моргентау, не реагира. Той е категоричен: "Убеден съм, че цялата история на човешката раса не съдържа такъв ужасен епизод като този. Масовите кланета и преследване в миналото изглеждат нищожни, когато се съпоставят със страданията на арменския народ през 1915 г."

Държавите на Антантата, които уж считат арменците за свой потенциален съюзник, не предприемат никакви практически стъпки в защита на невинните жертви. Те се ограничават на 24 май 1915 г. да публикуват заявление, с което приписват отговорността за кланетата над арменците на младотурското правителство. А САЩ, които все още не участват във войната, не правят дори и такова заявление. Нещо повече, Държавният департамент на САЩ се постарава да създаде впечатление сред световното обществено мнение, че фактите за масовото избиване на арменците са леко преувеличени. В същото време управляващите кръгове на САЩ укрепват своите търговски и икономически връзки с турското правителство.

Главни организатори на арменския геноцид са военният министър на Турция Енвер паша, министърът на вътрешните работи Талят паша, главнокомандващият турските въоръжени сили Джемал паша и други. Впоследствие в знак на отмъщение някои от тях са убити от арменски патриоти: Талят паша е убит в 1921 г. в Берлин от Сохомон Техрелян, а Джемал паша - в Тифлис в 1922 г.

Арменският геноцид и съвременността

Арменският народ свято тачи паметта на милион и половината жертви на геноцида. Десетки са паметниците, увековечили тези трагични събития в историята на народа. Паметта на жертвите се чества ежегодно на 24 април. В столицата Ереван е издигнат величествен мемориал на жертвите на арменския геноцид. Обелискът е висок 44 метра и символизира прераждането на арменците, а 12-те блока, поставени в кръг, представляват 12 обезлюдени арменски области в днешна Източна Турция. Вътре в кръга гори вечен огън. От паметника започва парк със стена дълга 100 метра, на която са изписани имената на областите, за които се знае, че в тях са извършвани кланета.

Споровете обаче между Армения и Турция за събитията около арменския геноцид все още не са приключили. Армения твърди, че събитията довели до погрома над арменците, са много добре планирани от страна на турската власт и това дава право те да бъдат класифицирани като геноцид. Това твърдение на арменската държава от 1985 и 1986 г. е прието и от международната общност в лицето на ООН, а година по-късно и от Европейския парламент.

От друга страна Турция все още твърди, че събитията от Първата световна война не са геноцид, а че просто някои турски военни са „отишли малко по-далече в действията си“.

През втората половина на 20 век някои арменски организации неуспешно се опитват чрез терористични акции да принудят Турция да промени становището си относно арменския геноцид.

През 2004 г. Канада първа приема и прилага закон, според който отричането на Арменския геноцид е наказуемо. На 12 октомври 2006 г. френският Парламент приема Закон за криминализиране отричането на Арменския геноцид, според който всеки отричащ съществуването му подлежи на лишаване от свобода. Примерът е последван от десетки държави и от 42 американски щата.

Във връзка с преговорите на Турция за членство в Европейския съюз, въпросът за признаването от турската страна на арменския геноцид е актуален и отново е на вниманието на европейските държави. Официална Турция от криво разбирана гордост не си дава сметка, че пътят й към Европейския съюз минава през признаване на геноцида и извинение към арменците.

Въпросът е повдигнат и от известния турски писател Орхан Памук, който в началото на 2005 г. се изказва в турски седмичник, че Турция е отговорна за геноцида над арменците, в който са убити над един милион души. Това изявление поражда лавина от недоволство и искания за линчуване на писателя в Турция. Разразява се буря в Европейския съюз и се активизира отново натискът на Армения и арменските организации по света за признаване на геноцида. Заради своите изявления Орхан Памук е съден за уронване на турската национална чест и престижа на турската армия. В края на декември Памук е оправдан по предявените му обвинения и е освободен от ареста на 22 януари 2006 г.

България и арменския геноцид

Българите с основание се гордеят, че Пейо Яворов през 1899 г., още след първия турски геноцид над арменците, пише известното си стихотворение „Арменци”. Но същевременно България е една от малкото държави в Европа, където арменският геноцид не е признат с решение на парламента. Не се води дискусия по този въпрос. Няма и политическа сила, която да се ангажира със становище. Дискусията, която се води в страните от ЕС относно кандидатурата на Турция, е тема табу в България. Очевидно процесите, протичащи в ЕС, не засягат разединената политическа класа у нас.

През 2006 г. партия Атака внася за гласуване в 40-о Народно събрание проекторешение за признаване на Арменския геноцид, но то е отхвърлено.

През 2008 г. общинските съвети на няколко български града гласуват за признаване и осъждане на геноцида: Пловдив, Бургас, Русе, Стара Загора, Пазарджик, Шумен. Гласуването в София не е допуснато от кмета на града Бойко Борисов на насрочената за това дата.

Тези суверени решения обаче срещат враждебност от страна на турската власт - отмяна на побратимявания между български и турски градове, бойкот на съвместни мероприятия, както и откъслечни вандалски действия, несъвместими с добрия тон в политиката и междудържавните отношения.