1924 г. полагат балсамираното тяло на Ленин в построения за
него мавзолей на Червения площад в Москва. Архитект на монументалната гранитна
сграда е Алексей Шчусев, който е взаимствал някои елементи на античните
мавзолеи, като за основа използва Пирамидата на Джосер.
Всъщност всичките три проекта на мавзолея са на архитекта
Шчусев. Първоначално е построен от дърво във формата на куб само за шетс дни
след смъртта на Владимир Ленин за неговото погребение. През пролетта на същата
година е издигнат пак дървен мавзолей, като са пристроени трибуни. В сегашния
си вид - от железобетон, с тухлени стени и облицовка от гранит, мрамор,
лабрадор и порфир, е построен през 1929-1930 г.
Първите два саркофага за тялото на Ленин са по проект на
архитекта Константин Мелников. По време на Великата отечествена война тялото е
евакуирано в Тюмен, след което то е поместено в саркофаг по проект на Шчусев и
скулптора Борис Яковлев.
От построяването му мавзолеят е използван като трибуна, на
която се появявали ръководителите на Съветската държава и са наблюдавали
тържества, шествия и паради на Червения площад. Любопитен факт е, че в периода
1953-1961 г. в мавзолея е съхранявано и тялото на Йосиф Сталин.
Сред руската общественост периодично се възобновява
обсъждането дали да се погребе тялото на Ленин и какво да се прави с мавзолея.
Учените вече са притеснени за състоянието на мумията. Според тях тялото на
вожда се топи. „Вождът е в добро състояние, но костюмът му не бе сменен заради
кризата”, обясни преди време Юрий Денисов-Николски, зам.-директор на
Всеросийския научно-изследователски институт за лекарствените и ароматичните
растения и ръководител на групата биолози, направили последното освежаване на
мумията.
Четири малко известни факта за мавзолея на Ленин
Народен конкурс за мавзолей
През 1924 г. бил обявен народен конкурс за проект на
мавзолей, в който всеки желаещ могъл да предложи виждането си за гробница.
Днешната форма на мавзолея съвсем не била единствената,
която разглеждало журито – например, имало варианти с куб и пирамида, разказва
специалистът по история на Москва Денис Ромодин:
- Имало е проект на неголям обелиск със зелена площ, към
която плува малък кораб. Друг е предлагал цилиндрична кула, висока колкото
Спаската кула. Имало е и проект на изкуствена пещера, до която се стигало с
катерене.
Организаторите на конкурса стигнали до извода, че той трябва
да се проведе между професионалистите. Ромодин смята за най-оптимален вариант
проекта, по който бил построен мавзолеят, - на архитект Алексей Шчусев.
Изхождайки от икономическите реалности на онова време, неговият проект бил
най-практичен и технически осъществим.
По-малко от седмица за мавзолея на вожда
Ленин умира на 21 януари 1924 г. и Президиумът на Централния
изпълнителен комитет (ЦИК) на СССР
постановил на Червения площад в Москва сред братските могили на
Октомврийската революция да бъде построен некропол за съхраняване на тялото на
вожда.
В нощта на 23 срещу 24 януари Държавната комисия под
председателството на Вячеслав Молотов и Феликс Дзержински дала задача на
архитект Алексей Шчусев спешно да изготви проект на временен мавзолей.
Шчусев бил извикан в Колонната зала в Дома на съветите около
12 часа през нощта. „Имах време само да взема необходимите инструменти за
работа, а после трябваше да отида в помещението, което ми беше предоставено за
работа. Още сутринта трябваше да започне строителството на трибуните,
полагането на основата и на гробницата на мавзолея”, - разказвал по-късно
Шчусев.
Рано сутринта на 24 януари 1924 г. лично той оградил мястото
на постройката с колчета. След това се раздали първите взривове: земята,
скована от 25-градусов студ, не се поддавала на лопати и чукове и, за да се
изрие изкоп, трябвало да извикат екип от специалисти. Взривните работи отнели
почти едно денонощие и едва след това земекопачните машини пристъпили към
изкопаването, както записал в дневника си архитектът.
Днешният мавзолей е трети по ред
След първия временен мавзолей от дърво Шчусев през май 1924
г. строи по-капитална постройка, но също така дървена от дъб.
За да бъде предпазвана гробницата от атмосферните влияния,
архитектът покрил стените й с маслен медно-кафяв лак, а капака – с медни листа.
Необикновено изразителният надпис и майсторската украса върху медно-кафявата
лакирана повърхност на мавзолея с вложките от тъмен дъб и петната от ковани
пирони му придавали мемориален характер.
Третият и окончателен вариант на мавзолея, чието
строителство завършило през октомври 1930 г., бил направен от камък.
Трибуните подчертават уникалността на сградата
Скелето на мавзолея е железобетонно, като стените са
запълнени с тухли. Вратите на вътрешната зала, като вратите на входа и изхода,
са обковани с патинирина мед.
През 1945 г. била направена частична реконструкция на
главната фасада на паметника. Тогава освен двете железобетонни трибуни за
зрителите отдясно и отляво на входа, покрити с мрамор, била направена още една,
главна, - за ръководителите на партията и правителството.
При това тактиката на включване на мавзолея в много сложния
исторически ансамбъл на Червения площад
не попречила на Шчусев да подчертае смисловата уникалност на обекта. Тъкмо за
това помагат особените пропорции на сградата – много едри деления на компактния
стъпаловиден обем с трибуните.
Забележителното е още, че мавзолеят при цялата си строгост
на архитектурата не е съвсем симетричен и това му придава живописност, типична
за много постройки на Шчусев.
Мавзолеят има и малък подземен етаж за непосредствено
обслужване на този комплекс. Допълнително, на това място, нищо не могло да се
построи: сградата на мястото на изкопа е на доста нестабилна почва, така че
строителството на каквито и да е допълнителни подземни съоръжения би било
крайно опасно.