Йордан Соколов е български юрист, политик и държавник,
министър на вътрешните работи, народен представител в 37-ото, 38-ото и 39-ото
Народно събрание. Председател на 38-ото народно събрание.
Политическа кариера
Нов етап в кариерата му започва след промяната от 1989 г.
През пролетта на 1990 година инициира създаването на Адвокатски клуб за
демокрация, който става член на Федерацията на клубовете за демокрация
(организация-съучредител на СДС). Участва като експерт в предизборната кампания
на СДС за Седмо Велико народно събрание. През 1990 г. е избран за член на
Централната избирателна комисия от квотата на СДС. През същата година става и
юридически съветник на президента Жельо Желев. С изявени консервативни възгледи
за политиката през 1991 г. Йордан Соколов подкрепя стачката на 39-те. В
правителството на Филип Димитров той е назначен за министър на Вътрешните
работи. От този момент нататък името му се свързва с концентрацията на много
информация и задкулисна власт и той се превръща в една от най-силните фигури в
българската политика. Заедно с министрите Иван Костов и Светослав Лучников
става част от най-близкото обкръжение на премиера (т.нар. „Кинжали“). След
свалянето на правителството е една от кандидатурите на СДС за следващ
министър-председател.
На парламентарните избори през 1994 г. Йордан Соколов е
избран за народен представител и става председател на Парламентарната група на
СДС (1994-1997). През 1996 г. името му се спряга като възможна дясна
кандидатура за президент, но той се оттегля в полза на Петър Стоянов. През 1997
г. отново е избран за депутат и за председател на 38-то Народно събрание
(1997-2001). Става първият след промените парламентарен шеф, който изкарва
пълен четиригодишен мандат. Едновременно с това е председател на парламентарната
комисия за борба с корупцията и на Комисията по въпросите на евроинтеграцията.
Заедно с Екатерина Михайлова е сред най-твърдите поддръжници на Иван Костов и
неговата политика. Заместник-председател на СДС (2000-2002). През 2000 г. е
провъзгласен от Йерусалимския патриарх Диодор за Рицар на Светата гробница.
През 2001 г. отново е избран за депутат (2001-2005) и за
заместник-председател на комисиите за борба с корупцията и за вътрешна
сигурност и обществен ред и член на правната комисия. Йордан Соколов се нарежда
сред тези лидери на СДС, които най-силно застъпват тезата за оставане в
опозиция на правителството на Симеон Сакскобургготски. През 2004 г. той е от
депутатите (начело с Иван Костов), основали новата партия Демократи за силна
България, в която е избран за председател на Вътрешнопартийния арбитраж. През 2005
г. се отказва от участие в парламентарни избори и се завръща към адвокатската
професия, а през 2011 г. се оттегля от поста и напуска партията като протест
срещу общи парламентарни действия с БСП.
Йордан Соколов е женен. Съпругата му проф. Ева Соколова има
2 дъщери.