Омар Зайед, чиято екстрадиция от България иска Израел, е
убитият в двора на палестинското посолство.
Откритият в двора на палестинското посолство Омар Зайед е
бил бутнат от етаж на дипломатическата мисия. Това е една от първоначалните
версии по случая, съобщи БНТ.
Палестинецът
е търсен, за да излежи доживотна присъда за убийство, произнесена преди близо
30 г.
Арабинът,
който живее у нас от началото на 90-те години, беше обявен за общодържавно издирване, след като
не бе открит на адреса си.
Израел иска
да върнем палестинец - баща на 3 деца български граждани
на
българските власти е било отправено искане от Израел да предадат за
доизлежаване на присъда доживотен затвор палестинския гражданин Омар Наиф Хасан
Зайед, който живее у нас от 22 години.
В същото
време арабската общност в България се готви за демонстрации и актове на
гражданско неподчинение, опасявайки се, че ако изпълнят искането на израелците,
властите в България ще създадат твърде опасен прецедент, който може да застраши
много от тях и съответно да пренесе у нас част от искрите на близкоизточния
проблем.
Израелските
власти издирват 51-годишния Омар Зайед за участие в убийство на техен
гражданин, извършено през 1986 г., когато е бил на 22 г.
По онова
време
Омар е член
на
Народния
фронт
за
освобождение
на
Палестина Заедно с брат си Хамза и още един палестински младеж са арестувани,
осъдени и хвърлени в затвора “Аялон”. По-късно Омар обявява гладна стачка,
преместен е в болница във Витлеем, откъдето бяга в Сирия. В началото на 90-те
години на миналия век пристига в България. Започва да работи при чичо си,
по-късно с негова помощ започва малък частен бизнес. Жени се и заживява у нас.
Съпругата му Рания има български паспорт. Раждат им се син, дъщеря и накрая
двама близнаци, единият от които умира. Погребват го в Бояна и Омар често е
забелязван да ходи на гроба му. Семейството има магазин на Женския пазар в
София, живее в добре обзаведен апартамент в жк “Банишора” и води съвсем
нормален живот.
И така до
миналата година когато у тях идва полиция. Униформените носят
прокурорска заповед за ареста на Омар. След като претърсват цялото жилище,
включително и под леглата, и не го намират, полицаите отвеждат най-големия му
син - 19-годишния Мохамед, в СДВР.
“Никога не
сме имали проблеми с полицията, затова малко се уплаших. У нас влязоха 5-има
души, долу имаше още на три места по двама души, сякаш баща ми е най-големият
терорист. Но в СДВР се държаха много културно. Питаха ме къде е баща ми, писах обяснения...
Не виждам причина да отнемат баща ни от нас”, казва Мохамед.
Макар и
преодолял първоначалния стрес заедно с по-малките си брат и сестра -
17-годишната Диана и 13-годишния Ахмед, той продължава да се страхува, че може
да загуби баща си за много дълго време. Майка им Рания изглежда още
по-притеснена, защото, ако Омар бъде екстрадиран, тя и децата може би никога
повече няма да го видят.
“Омар Зайед
никога не е
живял под
чужда
самоличност,
не
се е крил,
дори е
много
активен
на всички
палестински мероприятия, които правим, помогнал е на много хора, затова всички
го познават, обичат и уважават”, разказва д-р Ибрахим Дугмуш - влиятелен
представител на палестинската общност в София. Той е и един от организаторите
на т.нар. Ден на арабския гняв в София - серия от протести пред Министерството
на правосъдието, прокуратурата и посолството на Израел.
“Утре
израелците могат да поискат всеки един от нас, това не е проблем само на Омар
или на неговото семейство, затова ние няма да оставим тази работа така и това
трябва да бъде ясно”, категоричен е д-р Дугмуш.
Заедно с
други уважавани членове на арабската общност той е предприел серия от срещи с
парламентарно представени политически сили. Срещат се с много хора и разясняват
случая на Омар.
След като
за казуса онзи ден съобщи и “Ал Джазира”, палестински и арабски активисти се
организират за демонстрации и внасяне на протестни писма в българските
дипломатически представителства в Йордания, Швеция, Испания, Германия и
другаде.
“В България
живеят
пенсионирани
офицери от
Мосад,
убивали
наши
граждани, това означава ли, че трябва да започнем да се дебнем по улиците на
София и да правим проблеми?”, пита риторично д-р Дугмуш, по-известен с
партизанския си прякор от младини - Абу Кандил.
През в. “24
часа” от посолството на Израел в София потвърдиха за искането за екстрадиция на
Омар Зайед и допълниха, че за тях това е престъпник, избягал от правосъдието.
От
преписката на прокурор Йосифов, завеждащ международния отдел на Върховната
касационна прокуратура, става ясно, че през годините израелските органи са
“положили значителни усилия” да намерят местопребиваването на Омар Наиф Хасан
Зайед.
Възможно ли
е повече от 20 години израелците да не са могли да разберат къде е Омар Зайед,
при положение че той наистина не е правил никакви усилия да се укрива? Дори е
кандидатствал два пъти за български паспорт.
На този
въпрос д-р Дугмуш е още по-категоричен: “Няма как да не знаят, особено при тези
отношения, които България и Израел поддържат от години. Израелците знаят всичко
в България!”.
Според него
обаче казусът на Омар е бил възбуден заради новата вълна от
палестинско-израелско напрежение, особено след като Палестина стана член на
Международния наказателен съд. По решение на палестинското ръководство всички
документирани израелски престъпления се предават на Международния наказателен
съд. От своя страна израелците пък започнали да
вадят от
архивите
всички
стари
знайни и
незнайни
преписки
и така,
според д-р Дугмуш, се стигнало до сигнала към България за Омар Зайед.
Той е
изпратен по имейл до българското Министерство на правосъдието. След което
Върховната касационна прокуратура (ВКП) веднага се задействала.
След като
на 23.12.1986 г. присъдата влязла в сила, Омар е настанен в затвора “Аялон”. На
26 април 1990 г. той е хоспитализиран в болница във Витлеем. На 21 май 1990 г.
се възползва от обстановката и осъществява бягство и оттогава се укрива...”
Палестински
приятели на Омар казват, че
след като
избягал
от Витлеем,
отишъл в
Сирия,
а после
дошъл
в България,
където вече
живеел чичо му. Именно той му помогнал да си стъпи на краката. Самият Омар също
помогнал на много хора.
Абу Кандил
твърди, че няма палестинец в София, който да не познава Омар, защото той бил
човек с голямо сърце.
“Държавата
трябва да ни помогне, ние с децата сме български граждани. 22 години с Омар
живеем тук спокойно и нормално, без никакви нарушения, без проблеми, плащаме си
данъците, помагаме на бедни и стари хора... Президентът трябва да се намеси”,
казва Раниа Зайед.
19-годишният
Мохамед, който следва социология и икономика в УНСС, е категоричен, че се
чувства повече българин, отколкото палестинец и е горд с баща си.
Сестра му
Диана, която учи в 18-о училище разказва как преди време пътували до Израел, за
да видят палестинските си роднини в Дженин, на Западния бряг на река Йордан.
Учудила се колко много лели, чичовци и братовчеди имат.
“Това е
като едно много голямо семейство, което, за съжаление не можем да виждаме
често. Но искам да отправя едно послание на израелците. Това, че ни отдалечиха
от голямото семейство, не значи, че сега ще успеят да ни отдалечат и от баща
ни”, казва Диана.
Д-р Дугмуш,
който е дошъл при семейството, за да ги успокои и да ги увери в подкрепата на
общността,
обещава на
17-годишното
момиче, че
това
няма да
бъде
допуснато и
те
ще могат да
отраснат
с баща си
Казва още и
на 19-годишния Мохамед да не се притеснява от това, че са го викали в
полицията.
За твоите
връстници в Палестина това е ежедневие, подхвъля той към момчето.
Да, но тук
не е Палестина, а България и аз искам да живеем нормално, отвръща Мохамед.
Д-р Дугмуш
и останалите палестински другари на Омар са наели адвокат, който освен всичко
друго трябва да атакува целесъобразността на производството по давност, тъй
като
според
българските
закони
срокът
от 20
години е
минал
отдавна
ВКП обаче
има друго тълкуване на въпроса. Ето какво е то според прокурор Йосифов: “По
отношение на изпълнение на наказанието на Омар Зайед Върховният съд на Израел
признава доктрината contra non valentem agere non currit praescripto
(неспособност за действие), което означава: погасителната давност не е
приложима или давностният срок не започва да тече срещу лице, което не е в
състояние да действа. В този случай бягството и
изчезването
на Зайед
възпрепятстват
израелските
власти да
изпълнят
неговата
присъда Този аргумент е подкрепен от факта, че през годините израелските органи
по принудително изпълнение са положили значителни усилия да го намерят.
Абсолютната
погасителна давност по чл. 82. ал. 4 от Наказателния кодекс на Република
България за изпълнение на наложено наказание доживотен затвор е 30 години.
Срокът за
изпълнение на неизтърпяната част от наложеното наказание не е тъждествен с
давностния срок за изпълнение на цялото наказание. В конкретния случай той се
определя от правилата на чл. 82, ал. 4 и изтича на 21.05.2020 г. - 30 години,
считано от датата на осъществяване на бягството...”