1897 г. в България е обнародван е Закон за задължително
носене на дрехи и обувки местно производство от държавните чиновници. Законът е
внесен от Иван Гешов, тогавашен министър на търговията, а по-късно и
министър-председател на България (1911-1913).
Целта на този закон била да стимулира всички процеси в
производството и търговията с български дрехи и обувки, както от икономическа,
така и от социална гледна точка. За неспазване на закона са регламентирани
наказателните мерки за чиновниците, като глобата е от 10 до 60 лв. А глобите от
100 до 1000 лв. и затвор от 1 до 6 месеца са за всеки фабрикант или търговец,
който продава чужди материали за облекло и обувки, вместо родно производство.
Няма съмнение, че в първите възрожденски правителства на
съвременна България е имало много истински родолюбци. Такъв е кабинетът на
Константин Стоилов, който идва на власт през 1894 г. и управлява страната два
мандата, до 1899 година.
По това време законът обхваща няколко десетки хиляди души.
Този закон до голяма степен се съчетава с друг закон, който
датира от 1894 година - Законът за насърчаване на местната промишленост. Това е
първият закон в следосвобожденска България, която утвърждава политиката на
протекционизъм. Двата закона вървят ръка за ръка.
За младата българска държава протекционизмът е единствената
възможност за оцеляване на нашата индустрия.
Отново през март 1897 година е прието и допълнение към
Закона за насърчаване на местната промишленост, което предвижда широки
преференции за родни предприятия с капитал на 25 000 лева и поне 20 работника.
Фактологично интересно е, че законът продължава да действа
почти до идването на власт на комунистите през 1944 г.