На днешния ден през 1778 г. бизнесменът от Ню Орлийнз Оливър
Полък създава знака на долара. Така се нарича паричната единица на редица
държави. Най-известна от тях е тази на Съединените американски щати, наричана
на български щатски долар или американски долар, смятана за основната в света
резервна валута.
Думата произлиза от името на старата северноевропейска
парична единица талер. Същия произход има и наименованието на паричната единица
толар на Словения.
Щатският долар (или американски долар) (на английски: United
States dollar) е официалната валута в САЩ и основна световна резервна валута.
В момента паричното обращение се контролира от банковата
система на Федералния резерв. Най-често използваният символ за щатския долар е
знакът "$". Кодът на щатския долар в стандарта ISO 4217 е USD, а
Международният валутен фонд използва и US$.
Доларът се въвежда като парична единица в САЩ на 2 април
1792 г. с т.нар. Coinage Act, приет от Конгреса на САЩ. С този законодателен
акт се установява биметален стандарт за долара, който се равнява на определено
количество злато или сребро. Въвежда се за първи път десетичната система за
подразделенията на паричната единица, като 1 долар е равен на 100 цента.
През 1900 г. САЩ изоставят биметалния стандарт и преминават
към златен стандарт, като долара е изцяло обезпечен със злато и се равнява на
23.22 грана (1.505 g) злато (1 тройунция злато=$20.67). Поради постоянната
девалвация на долара САЩ се отказват от златния стандарт през 1933 г., и
валутата става свободно конвертируема. Намалява се значително златното покритие,
като 1 долар се равнява на 13.71 грана (0.888 g) злато (1 тройунция злато=$35).
Този стандарт просъществува до 1968 година. След Втората световна война с цел
стабилизация на международната валутна система, е прието Бретън-Уудското
споразумение през 1944 г., според което щатският долар става световна валута
заедно със златото. През 1971 г. САЩ окончателно преустановява използването на
златния стандарт и премахва обезпечението на валутата.
Монетите в САЩ се секат от 1972 година от Монетния двор на
САЩ. Освен тези в обращение се секат също паметни, юбилейни и инвестиционни
монети.
Една от най-скъпите монети в света е златна монета с номинал
от 20 долара, проектирана от скулптора Сен Годен, която е в обращение от 1907
до 1933 година. По решение на Франклин Рузвелт монетите са претопени поради
отказа на САЩ от златния стандарт след Великата депресия. Единствената оцеляла
монета е продадена на търг през 2002 г. за $7 590 020.
До началото на 20-я век на монетите не фигурират лицата на
американските президенти, а персонажи от гръцката и римската митология.
Последните, на които е променен дизайна са дайм и долар, съответно през 1946 и
1971 година.
Първите банкноти, отпечатани от Федералният резерв на САЩ са
от 1914 година с номинали от $5, $10, $20, $50, $100 и с размер 189 на 79
милиметра. През 1928 г. за оптимизиране на разходите банкнотите са намалени до
сегашния размер. Размерите на американските банкноти, независимо от номинала не
се различават и са 155.81 мм дължина и 66.42 мм ширина. Базовият дизайн на болшинството
е утвърден през 1928 година. На еднодоларовата банкнота е изобразен белоглав
орел с 13 пера, стискащ в единия крак клонка с 13 листа, а в другия 13 стрели.
Числото 13 символизира 13-те колонии, основатели на съюза. На лицевата страна
на всяка от банкнотите в центъра (на по-старите банкноти) или изместен вляво
(на по-новите) има портет на някои президенти на САЩ или други важни
исторически личности.
Понастоящем банкнотата с най-голям номинал е 100 доларовата,
която е украсена с лика на Бенджамин Франклин (на английски: Benjamin Franklin)
- американски общественик, учен, издател, дипломат и изобретател. Съществуват и
по-големи, но са изтеглени от обращение.