1912 г. по време на първото си и единствено плаване през
Атлантическия океан корабът „Титаник” се сблъсква с айсберг около остров
Нюфаундленд и потъва. За времето си това е най-големият кораб в света с
водоизместване от 46 300 т, дължина 269 м, ширина 28,2 м, развива скорост от 25
възела. В построяването му вземат участие 17 000 работници и инженери, а самият
той представлява последната дума на науката и техниката. По сегашния финансов
курс цената на една каюта от първа класа достига 55 000 долара.
Спуснат на вода, корабът изглежда изключително надежден и
величествен - по тогавашните оценки се смята за непотопяем, тъй като се състои
от лесно херметизиращи се сектори, които не позволяват на водата да нахлува.
Ако по някаква причина се появи пробойна в корпуса, конструкторите приемат, че
водата би заляла само повредения сектор. Оттук идва и грешното заключение, че в
такъв случай на „Титаник” ще му трябват от един до три дни, за да потъне, като
за това време той би получил без затруднение помощ от намиращи се наблизо кораби.
По време на първото си плаване от Саутхемптън, Англия, до Ню
Йорк, САЩ, той се сблъсква с айсберг в 23.40 ч., неделя вечерта на 14 април
1912 г., и потъва два часа и четиридесет минути по-късно в 2.20 ч. в понеделник
сутринта на 15 април, след като се разцепва на две части.
В нощта на фаталната среща на „Титаник” с гренландския
айсберг капитан Стенли Лорд пътува в същото направление за Бостън с 6000-тонния
кораб „Калифорния”. Вечерта на 9 април неговият кораб е заобиколен от ледове и
той е принуден да спре до сутринта. Понеже знае за медийния рейс на „Титаник” и
че той се намира в същия район, капитан Лорд е първият, който предупреждава
капитана на „Титаник” за опасните ледени блокове по радиото в 23.00 ч.
Съобщението не е било разбрано и тъй като не е носил специален надпис за
опасност, радистът на „Титаник” не е съобщил за него на капитана. Радистът на
„Калифорния” изключва радиостанцията и ляга да спи, защото дежурството му е
изтекло.
Още същата вечер двамата наблюдатели на „Титаник” съобщават
за айсберг. Разстоянието е някъде около 200-250 м. Температурата на въздуха е
била около -10 градуса по Целзий. Следва най-известният удар с айсберг в
световната история. Ледената скала разпаря корпуса откъм носа по дължина 90 м.
Водата бързо изпълва предните отделения. Ако само първите четири отделения
бъдат наводнени, корабът може да продължи, без да потъне, но е наводнено и
петото отделение.
Конструкторът на „Титаник” Томас Андрюс веднага прави
необходимите изчисления - корабът ще потъне! „Титаник” потъва за около два часа
и двадесет минути, като отнася със себе си повече от 1500 жертви. Спасяват се
едва 704 души, които са прибрани на кораба „Карпатия”.
По време на проведеното следствие след гибелта на „Титаник”
се разбира, че корабът е лошо подготвен за аварийни ситуации, като капитанът му
- старият морски вълк Едуард Смит, прави редица сериозни грешки по отношение на
спасяването му. По време на самата катастрофа капитанът в критичния момент не
успява да вземе единственото правилно решение - да спусне веднага спасителните
средства зад борда и да направи всичко възможно за оцеляването на колкото се
може повече хора.
Първата спасителна лодка е спусната на вода едва един час
по-късно - в 0.45 ч. Към 2.00 ч. посред нощ корабът се накренява на 45 градуса
спрямо хоризонта, кърмата първоначално потъва, после се надига и корабът с
носовата си част поема към дълбочина от 3800 м. Това е краят.
Първа през 1985 г. съвместна американо-френска експедиция
успява да открие потъналия кораб приблизително на 800 км югоизточно от остров
Нюфаундленд. Буквално преди дни става ясно, че всъщност останките на „Титаник”
са намерени при мистериозна военна мисия. За да заблудят руснаците през тези
години на Студената война, американците използват за предлог издирването на
„Титаник”. В същото време според океанографа Робърт Балард американците
всъщност търсят потънали ядрени подводници.
В нощта на 1 септември 1985 г. Балард чете книга в каютата
си, когато на вратата се чука и го викат да види какво показва подводната
камера от дъното на океана. Пред очите му е парният котел на „Титаник”. Балард
е така изумен, че едва успява да промълви: „Той наистина съществува!”. После си
казва: „Намерих го!”. И веднага: „Боже Господи, те са там!”.
Година по-късно - през юни 1986 г., са направени и първите
дълбоководни снимки на „Титаник” и разхвърляното около него корабно обурудване,
а до днес мястото вече е посетено от няколко научноизследователски експедиции,
които успяват да направят невероятни открития. Така възникват няколко версии за
гибелта на „Титаник”. Според една от най-известните (и всъщност доста
невероятна на първо четене) близо до остров Нюфаундленд е потънал не самият
„Титаник”, а неговият близнак - корабът „Олимпик”. Нещо повече - той бил
потопен нарочно, за да се осъществи една от най-големите финансови измами в
света.
Историята тръгва от там, че „Титаник” всъщност е вторият
кораб от серията суперлайнери, които са построени от компанията „Уайт Стар
Лайн”. Първият - корабът „Олимпик”, е пуснат на вода през 1908 г., но няколко
месеца преди първото пътешествие на „Титаник” той попада в катастрофа -
сблъсква се с военен крайцер и получава големи повреди.
Компанията „Уайт Стар Лайн” се оказва в доста сложна
финансова ситуация. На нея й е по-изгодно да потули случая с „Олимпик”,
отколкото да извърши капитален ремонт. И тогава ръководството решава... да
смени имената на корабите. Така удареният „Олимпик” под названието „Титаник”
излиза в Атлантика, за да не се върне - той потъва, но донася на
корабостроителите огромна за времето си застраховка. А истинският „Титаник”
(позициониран като „Олимпик”) плава след това дълги години, докато през 1937 г.
не е продаден за скрап.
През септември 1985 г. обаче, когато океанографът Робърт
Балард открива остатъците на „Титаник” на дълбочина от близо 4 км, истината се
изяснява. Той е поразен, виждайки, че
носът и кърмата на кораба лежат поотделно, разделени от голямо поле. Именно
тогава, на винта на потъналия лайнер, учените забелязват номер 401, т.е. това е
официалният сериен номер на „Титаник”.
Заедно с „Титаник” на дъното на Атлантическия океан остават
да лежат огромни съкровища - тяхната стойност се оценява на около 2 млрд.
долара. Касите на парахода са претъпкани с ценности, сред които е и брилянтът
„Синият Таверние”, покрай който също се „ражда” история.
Брилянтът е открит през 14 в. в един от притоците на
индийската река Ганг. Докато „Синият Таверние” се намира в Индия, той носи на
притежателите му щастие, богатство, здраве, високи добиви на селскостопанска
продукция. Но щом напуска пределите на родината, докарва поредица от трагедии -
всички, които го притежават, загиват от насилствена смърт. Тръгват и слухове,
че в брилянта е закодирано табу с проклятие - забрана да се изнася от Индия.
Той е натоварен тайно, за да бъде пренесен в Америка.
Гибелта на „Титаник” създава и много версии, имащи
паранормален характер. Вестник „Сън” например информира читателите си, че
очевидци са видели близо до потъващия кораб НЛО, което уж е виновно за
катастрофата заради изстрелян от него лазерен лъч. Периодично се появяват и
съобщения, че различни съвременни кораби приемат сигнала SOS от „Титаник”,
заблудил се във времето и пространството.