Атентатът срещу цар Борис III е извършен на 14 април 1925 г.
от група анархисти (Васил Икономов, Васил Попов - Героя, Нешо Тумангелов, Антон
Ганчев и Нешо Мандулов) в прохода Арабаконак. Царят успява да се спаси, но
загиват пътуващият с него ентомолог проф. Делчо Илчев и шофьорът на колата и
главен ловджия Петър Котев.
Има две версии за подготовката на атентата. Според едната,
отвличането на царя е планирано предварително с цел да бъде разменен срещу
множеството политически затворници от това време. Според другата, четниците са
поискали да спрат автомобила и едва тогава са забелязали кой се вози в него. Не
се подлага на съмнение фактът, че целта е била царят да бъде заловен жив, а не
убит.
Нападението предизвиква буря от възмущение сред представителите
на управляващата класа и пресата. На другия ден министър-председателят
Александър Цанков, министри, военни, политически лидери и "редови"
поданици дефилират пред двореца, за да поздравят царя за
"избавлението" му. В кореспонденция на английския вестник
"Таймс" от София, на 15 април четем: "Неописуеми сцени на
ентусиазъм се виждаха в София тази сутрин, когато бе отслужен благодарствен
молебен в храма Св. Александър Невски от благодарност за спасяването на
царя."
На същия ден в София е убит генерал Константин Георгиев.
Няколко дни по-късно, по време на погребението на убитите при тези атентати,
комунистите извършват атентата в църквата Света Неделя, най-големият
терористичен акт в историята на България.