1876 г. в Панагюрище е осветено въстаническото знаме за
Априлското въстание, изработено от Райна Княгиня.
Въстанието е подготвено в разстояние само на мвсвц-два, с
което се обясняват и неуспехите в организацията и хода му. Решението за
въстание е взето от отделни активисти на БРЦК (т.нар. Гюргевски комитет), то не
е подкрепено от нито една външна сила и в крайна сметка е резултат от усилията
на неколцина апостоли.
По-сериозна подготовка за бунт е извършена само в IV и I
окръзи. Единствено в IV окръг под ръководсвото на Георги Бенковски била
създадена постоянно действаща въстаническа милиция, контролираща подготовката
за въстание. Трескавата подготовка правела впечатление на местните мюсюлмани и
на османските власти. Сигурна информация за „предприятието” обаче те получили
едва след Оборище от участник в събранието - Ненко Терзийски от Балдево. От
Пазарджик в Копривщица и Панагюрище били изпратени жандармерийски отделения,
които да арестуват подстрекателите на „мирната рая”.
При опит да бъде заловен Тодор Каблешков копривщенските
дейци нападнали и прогонили с оръжие полицията. Мюдюринът бил убит, а в
градчето била установена революционна власт. Под звъна на черковните камбани и
гърмежа на пушките Каблешков изпратил в Панагюрище знаменитото „Кърваво писмо”.
Заради събитията Георги Бенковски преждевременно обявил началото на българското
въстание. Това избързване с десетина дни обаче изненадало комитетите.
Избухването на въстанието в IV окръг довело до масови арести
на комитетски дейци в другите окръзи, светкавично мобилизиране на нередовни турски
части и дислокация на военни подразделения във всички по-големи български
градове.
Райна Попгеоргиева Футекова-Дипчева, известна като Райна
Княгиня, е българска учителка, ушила главното въстаническо знаме на Панагюрски
революционен окръг за Априлското въстание. В деня на обявяването на въстанието
тя го развява редом с Бенковски.
След Априлското въстание е заловена от турците и подложена
на тежки страдания. След намесата на европейските дипломати, Райна е освободена
и изпратена да учи в Москва. Там учи три години медицина и става акушерка -
първата дипломирана акушерка в България. Написва своята „Автобиография”,
излязла най-напред на руски език. Едва през 1934 г. е преведена на български,
като това е първата книга върху Априлското въстание.