Според православната традиция на този ден се прекланяме пред
паметта на починалите. На Велика Събота след страданията и мъчителната си
смърт, Исус бил свален от кръста. Двама от най-верните му последователи – Йосиф
Ариматейски и Никодим – достойни мъже с име във влиятелните кръгове на
йерусалимското общество, се погрижили за погребението на тялото Христово.
За това Йосиф поискал разрешение лично от Пилат и го
получил. Според евангелските предания двамата следовници го обвили в плащеница,
напоена с благовонни масла и миро и положили в гробницата на Йосиф Ариматейски,
която последният бил поръчал да издълбаят в скалите за собственото му
погребение.
По библейската притча, след смъртта на кръста, духът на Исус
отишъл в ада и там разбил оковите, за да открие отново за хората пътя към рая.
Този акт символизира милостивото всеопрощение, любовта и човеколюбието на Сина
Божий.
Сппоред православната традиция на този ден се прекланяме
пред паметта на починалите. По стар обичай жените преливат вино и вода на гроба
и прекадяват с тамян. Подобно на Задушница, се раздава хляб и варено жито, а
също и боядисани яйца. Месят се и се пекат козунаците, приготвят се агнешките
гозби. А тези, които са пропуснали вапцането на яйцата в четвъртък, ги
боядисват в утрото на Великата събота.