САЩ активират в четвъртък противоракетния щит в Европа близо
десетилетие след като Вашингтон предложи на партньорите от НАТО да ги защитават
от ирански ракети и след като в крайна сметка Москва така и не прие уверенията,
че системата за спиране на ракети със среден обсег (до 3000 км) не е насочена
срещу нея.
В Южна Румъния, на 50 км от българската граница, в четвъртък
представители на САЩ и НАТО ще обявят официално, че базата край Девеселу е
влязла в действие. В В петък в Полша започва изграждането на втори ключов обект
от щита в Източна Европа, който трябва да е готов през 2018 г.
Така НАТО ще получи денонощна защита, интегрирана с радарите
и корабите на САЩ с противоракетни системи, които вече са разположени в
Средиземно море.
На мястото на бившата ВВС база на Румъния са разположени 24
ракети SM-3 и радар от системата "Еджис" (Aegis). "Образно
казано, противоракетната отбрана преминава от детството към възрастта на
подрастващите. Предстои дълъг път тя да постигне нужния капацитет и
способности", коментира Том Карако от Центъра за стратегически и
международни изследвания във Вашингтон.
"Вече имаме възможност да защитим НАТО в Европа.
Иранците увеличават капацитета си и трябва да ги изпреварваме. Системата не е
насочена срещу Русия", заяви Робърт Бел, пратеник в НАТО на американския
министър на отбраната Аш Картър. Според него скоро щитът ще бъде предаден на
командването на Атлантическия съюз.
Русия предупреждава Запада, че така заплашва мира в Централна
Европа и се опитва с румънската база да ограничи действията ѝ в стратегически
важното Черно море. Позицията на Москва е, че в случай на военен конфликт щитът
би дал предимство чрез неутрализиране на руския ядрен арсенал достатъчно дълго,
за да могат САЩ да нанесат първи удар.
Преди година руският посланик в Дания предупреди страната,
че военните ѝ кораби ще станат цели за руски ядрени ракети, ако на тях бъдат
монтирани радари на противоракетната система. В Турция вече има американски
радар и Холандия оборудва корабите си с подобна техника. САЩ са разположили
команден модул в базата си в Рамщайн, Германия, а в Испания има 4 кораба като
част от щита, а съюзниците помагат в разходите за използването им.
Системата се основава на принципа, че с радари може да се
засече изстрелването на балистична ракета, да се изчисли траекторията ѝ и да
бъде атакувана с ракети и унищожена, докато е в Космоса в най-високата си
точка, преди да навлезе обратно в атмосферата.
САЩ твърдят, че руското отношение към щита е демонстрация за
"стратегическа параноя" и че през 2013 г. Москва е напуснала
преговори с НАТО, на които е щяла да получи обяснение как работи системата и
защо не е насочена срещу Русия. Освен това от Вашингтон казват, че руснаците са
предлагали с договор да се ограничат възможностите и обхвата на прехващачите на
изстреляни балистични ракети. "Никое правителство не би се съгласило на
това", казва Бел, цитиран от "Ройтерс".
Русия е загрижена от технология, позволяваща прехващачи да
се движат с 10 км в секунда и така да унищожават руски ракети. САЩ твърдят, че
не разполагат с подобно нещо.
Инициативата се появи през 2002 г., Вашингтон одобри
изграждането на противоракетния щит в Европа през 2007 г., но той бе замразен
от новия президент Барак Обама през 2009 г. за сметка на базирани по кораби
ракети, които при криза бързо да бъдат разположени в Източното Средиземноморие.
Обектите със сухопътно базиране останаха за по-късен етап. По-късно Обама
размрази проекта.
Интегрираната система има бази с прехващачи в Калифорния и
Аляска, които да спират евентуално ракетно нападение от Северна Корея. Но в
Европа основното притеснение остава Иран.
Въпреки споразумението за международен контрол над иранската
ядрена програма на Запад смятат, че Техеран продължава да разработва ракетни
технологии и в края на миналата година извърши два теста. "Те се опитват
да увеличат обсега и точността на удара. Все още попадат на стотици метри от целта,
но това не би ги спряло да стрелят срещу голям град или много голяма
военновъздушна база", коментира Дъглас Бари от Международния институт за
стратегически изследвания (IISS).