На 6 май Българската православна църква чества деня на Свети
Георги Победоносец, един от най-почитаните светци у нас, още от покръстването
на българите преди 11 века. Свети Георги е от малкото светци, който е славен
както от християни, така и от мюсюлмани.
Гергьовден е един от най-празнуваните именни дни в България,
отбелязван от над 180 000 души. Сред тях са Георги и Гергана, Габриел и
Габриела, Гинка, Ганка и Ганчо, Галя, Галин и Галина, както и всички техни
производни. Шести май се чества и като Ден на храбростта и празник на
Българската армия.
Народните вярвания гласят, че Свети Георги и Свети Димитър
са двама братя близнаци, между които е поделена годината. От Гергьовден до
Димитровден е нейната лятна половина, а времето от Димитровден до Гергьовден
бележи зимната й половина. Така Гергьовден предвещава настъпващото лято и
поставя началото на новата стопанска година, поради което на празника се
спазват много традиции и обичаи, свързани със земеделието, скотовъдството и
здравето.
Разположението на Гергьовден в празничния календар определя
и изключително богатата му обредност, обхващаща всички области от стопанския и
социален живот на хората. Свети Георги традиционно е схващан като повелител на
пролетната влага и плодородието, покровител на земеделците и най-вече на
овчарите и стадата.
Много древен по своя характер, днес все още няма пълно
единство в мненията за произхода на този празник. Според някои автори той идва
от тракийската древност, според други е славянски по произход, а има и
хипотези, че следите му се губят в далечното минало на прабългарите от Азия.
Според народните представи Свети Георги, освен покровител на
земеделците, е и най-могъщият покровител на стадата, затова голяма част от
обредните практики и обичаите, изпълнявани на този ден, имат за цел да осигурят
здравето и плодовитостта на живата стока. В народните песни и легенди светията
е надарен с мощ и юначество, представен е като пръв змееборец, побеждаващ
ламята.
Народът почита паметта на Свети Георги с различни ритуали,
сред които най-известни са освещаването на гергьовското агне и на обредните
хлябове. За българите Гергьовден е един от най-големите и тържествени народни
празници, който поставя началото на лятото и на новата стопанска година. На
този ден се прави курбан в чест на Св. Георги, пече се агне и цялото семейство
се събира на празничната трапеза.