/Таралеж/
1429 г. френските сили под командването на Жана д’Арк
разгромяват основната английска армия в Битката при Пате. Тази победа обръща
хода на Стогодишната война.
Към началото на 1429 г. почти цяла Северна Франция и някои
части на югозапад са под чуждестранен контрол. Англия контролира Париж и Руан,
а бургундите контролират Реймс, където по традиция се коронясват френските
крале. Това е важен фактор, тъй като наследникът на трона на Франция все още не
е коронясан официално.
Англичаните обсаждат Орлеан - един от малкото останали
лоялни френски градове, със стратегическо положение по поречието на река Лоара,
което го прави последното препятствие за нахлуване в останалата част от
страната. За да подчинят напълно Франция, англичаните трябва само да обединят
окупираната й северна част с отдавна контролираните Гиен и кралство Аквитания
на юг. Пречката е град Орлеан. Операцията по превземането му започва през 1428
г.
След назначаването на Жана д’Арк за главнокомандващ, за нея
се изготвят специални доспехи (тя получава специално разрешение да носи мъжки
дрехи от комисията от богослови в Поатие), знаме и хоругви. Тя твърди, че
гласовете й казват да намери древна сабя, скрита зад олтара на църквата Сент
Картин де Фербоа. Служителите в църквата не знаят за никаква сабя, но след като
разкопават, на неголяма дълбочина намират ръждясала сабя, която след това
полират. Има всеобщо поверие, че този меч е принадлежал на Карл Велики, но
засега остава само мнение без доказателства.
След това тя тръгва за Блоа, сборният пункт за армията и
вече начело на армията настъпва към Орлеан. Новината за това, че армията е
оглавявана от посланица на Бог, предизвиква необичаен морален подем във
войската. Загубилите надежда офицери и войници, покрусени от безкрайните
поражения, се въодушевяват, обзема ги надежда и им се възвръща храбростта.
На 29 април 1429 г. Жана с неголям отряд пристига при
обсадата на Орлеан. На 4 май нейната армия удържа първата си победа,
превземайки бастиона Сен Лу. Победите следват една след друга и през нощта на 7
срещу 8 май англичаните са принудени да свалят обсадата. Така задачата, която
френските военачалници преди нея считат за неизпълнима, Жана решава за четири
дни.
След победата при Орлеан, започват да наричат Жана
„Орлеанската девица”. Тя повежда армията към Реймс на 12 юни, като печели много
победи по пътя и връща градовете обратно на Франция. На 16 юли град Реймс
отваря вратите си за нейната армия. На 17 юли се състои коронацията на дофина
Шарл за крал на Франция под името Шарл VII. Жана настоява веднага да се нападне
Париж, но кралският съд решава да се търсят преговори с Филип Добрия, който
успява да окупира още по-добре Париж. Французите печелят още някои
по-незначителни победи. На 29 декември Жана и нейното семейство стават
благородници.
Размахът на народната война и огромната популярност на Жана
д’Арк плашат краля и придворната аристокрация и може би затова тя е отстранена
от ръководството на военните действия.
Примирието с Англия през следващите няколко месеца лишава
Жана от поле за изява. На 23 март 1430 г. тя диктува заплашителното писмо до
хуситите. Те представляват дисидентска група, която е скъсала с католическата
църква по редица доктринални точки и която побеждава няколко предишни
кръстоносни походи, изпратени срещу тях. Писмото на Жана обещава да отстрани
тяхната лудост и фалшиво суеверие, като отнеме или тяхната ерес или техния
живот. Въпреки всичко това, примирието с Англия е краткотрайно.