Кой носи отговорност за това, че приходите за българската
държава за 2011 г. и 2012 г. от концесията на златното находище в Челопеч са
едва 22,665 млн. долара, докато за същия период компанията концесионер
"Дънди прешъс металс" е спечелила над 674 млн. долара? Това е един от
въпросите на депутата Георги Кадиев към министъра на икономиката Божидар Лукарски.
Питането е по повод на резултатите от одита на Сметната
палата на клаузите и изпълнението на контракта за концесиониране на мината в
селото, които бяха публикувани на 27 юли т. г. Ведомството е отчело, че
30-годишният договор за добив, сключен преди 17 години, е променян четирикратно
като условията за българската държава са ставали все по-неизгодни.
"В резултат от предоговарянето значително са намалени
средствата по задължителните минимални инвестиционна и екологична програми за
първия период на концесията (съответно от 37 млн. долара на 8 млн. долара и от
9,6 на 1,4 млн. долара), променен е и срокът за изпълнение на мероприятията по
тях от 5 на 3 години. Така българската държава се лишава от договорени
инвестиции в общ размер над 37 млн. долара", пише в одита на Сметната
палата.
Предисторията
Първите промени на условията в концесионния договор са още
от 2000 г. Тогава са намалени изискванията за необходимите инвестиции в
находището. Две години по-късно след фалита на ирландската компания "Наван
майнинг" държавата одобрява допълнителни облекчения за заменилата го
компания "Дънди Прешъс Металс". След още две години сагата продължава
с решение на правителството на НДСВ и ДПС за намаляване на концесионното
възнаграждение на 50% за период от 7 години.
След още 4 години е направен опит контрактът да бъде върнат
в "нормални" рамки - по това време вече цените на металите на
световните борси отново са тръгнали нагоре и добивът отново е печеливш. През
2008 г. по време на управлението на Тройната коалиция е направен опит
концесионното възнаграждение да бъде увеличено от 1,5% от стойността на
добиваните метали до 2%-8% в зависимост от вида им. За целта трябва да бъде
изградена нова инсталация за производство на метали, чрез която да не изнася
концентрат, а многократно по-скъпите преработени метали. В крайна сметка обаче
инвестицията пропада след като съдът отхвърля оценката за въздействие върху
околната среда.
Според доклада на Сметната палата българската държава не е
упражнявала ефективен контрол върху изпълнението на концесионния договор.