сряда, 31 август 2016 г.

Дилма Русеф бе свалена

Бразилският сенат гласува днес след поредица от тежки заседания импийчмънт на президентката Дилма Русеф. 61 от сенаторите са одобрили свалянето й, 20 са гласували "против".

Това става след като през март тази година прокуратурата в Бразилия повдигна обвинение за корупция и пране на пари чрез нерегламентирано финансиране на кампанията й. По-късно пък бяха установени редакции в бюджета на страната, направени с цел да се скрие реалния дефицит.

Животът на Дилма Русеф е пълен с възходи и падения. 67-годишната българска потомка измина пътя от затвора, през най-високия пост в държавата, до болезнено падане.

Пълното й име е Дилма Вана Русеф.

Малката Дилма Русеф е права между баща си Петър и
майка си Дилма Коимбра Силва. На снимката са
още братът на президентката Игор и покойната й
вече сестра Жана.
Родена е в третия по големина бразилски град Белу Оризонте на 14 декември 1947 г. Баща й
Петър Русев е родом от Габрово, живял в София и напуснал България по посока Франция през 1929 г.

Версиите за емигрирането му са различни. Според едни хора той е натрупал дългове. Според други е фалирал като търговец на платове. Трети дори твърдят, че е взел пари от чичо си Захари, без да го уведоми предварително. Самата Дилма някога твърдеше, че е бил близък с комунистите и затова е избягал. Тази версия обаче е най-малко вероятната.
Петър Русев оставя бременна първата си съпруга - известната детска писателка Евдокия (Дуся) Янкова.

След края на Втората световна война габровлията се мести първо в Аржентина, а след това - в Бразилия. Приема новото име Педру Русеф и се жени за учителката Дилма Коимбра Силва. Двамата се заселват в Белу Оризонте. Българинът става строителен предприемач и един от най-богатите хора в града. Семейството живее в огромна къща, а частни учители обучават у дома Дилма Русеф, брат й Игор и сестра й Жана (починала през 1977 г.).
Петър Русев умира през 1962 г., като оставя на фамилията близо 15 имота.

Той е бил близък приятел с българската поетеса Елисавета Багряна. Тя му е гостувала в Бразилия и му е посветила стихотворенията „Уиски с лед и сълзи“, „Шепа сняг“ и „Очите на Бразилия“.

След военния преврат през 1964 г. в Бразилия Дилма Русеф се присъединява към левите градски партизански групи. Мести се първо в Рио де Жанейро, а след това - в Сао Паулу.

През 1967 г. се омъжва за Клаудиу Линярес, но бракът й е кратък. През 1969 г. неин съпруг става съратникът й в борбата срещу диктатурата Карлос Араужу, от когото ражда дъщеря си Паула.

Обир на 2,5 милиона долара и затвор


Русеф се включва първо в Командата за национално освобождение, известна като "Колина". По-късно основава и ръководи Революционния въоръжен авангард "Палмарес".

Под нейно ръководство през 1969 г. бойци на "Палмарес" задигат 2,5 милиона долара от дома на Адемар де Барос - бивш губернатор на щата Сао Паулу, известен като един от най-корумпираните хора в Бразилия. Самата Дилма не участва пряко в обира. Парите са раздадени на бедняци и роднини на бразилски политемигранти.

Полицията обявява българската потомка за терористка и нападателка на банки.

През 1970 г. Дилма Русеф е заловена, вероятно след като е била издадена от някой съратник, не издържал на мъченията. Тя е жестоко изтезавана и осъдена на 6 години затвор. Излиза обаче предсрочно още през 1972 г.
Русеф се преселва в Порту Алегре - столицата на най-южния щат Риу Гранде ду Сул. Там завършва висшето си икономическо образование, след като е прекъснала следването си заради затвора.

Влизане в политиката


В началото на 80-те г. Дилма и мъжът й са сред основателите на Демократическата работническа партия (ПДТ) в Риу Гранде ду Сул.

Военният режим в Бразилия пада през 1985 г.

През 1993 г. Русеф е назначена за секретар по енергетиката и комуникациите на щата.

През 2000 г. напуска ПДТ и влиза в току-що основаната Партия на трудещите се (ПТ). Същата година се развежда за втори и последен път.

През 2003 г. новоизбраният бразилски президент Инасиу Лула назначава Дилма Русеф за федерален министър на мините и енергетиката.

Две години по-късно Русеф става шеф на президентския кабинет. За първи път в историята на Бразилия тази длъжност е издигната в министерски ранг.

Първият мандат

През май 2010 г. Русеф е официално номинирана за кандидат-президент на ПТ. Печели същата година изборите на втори тур срещу социалдемократа Жозе Сера. Полага клетва на 1 януари 2011 г.

Победата й бе лесна заради напредъка на Бразилия, постигнат при нейния предшественик и покровител Лула. Средната класа достигна цели 95 милиона души при население почти 200 милиона души. (По данни от миналата година то е вече 205 млн.).

Трябва обаче да се знае, че Бразилия е сред страните с най-голямото неравенство в света. И редом с палатите в богатите южни части никнат фавелите - бедняшките квартали, където властват престъпността и наркотрафика.

Лула обаче остави тежгко наследство, което се оказа бомба със закъснител. Това бе невероятно раздутият от самия него държавен апарат. Но по закон Дилма Русеф няма право да прави съкращения.

Все пак тя спечели симпатиите на бразилците, след като в първите си две години на власт уволни 7 министри за корупция.

Но в Бразилия няма сила, която да се пребори с корупциятна, която е част от политическата култура на тази страна.  В България някога ревяха от тройната коалиция. През първия мандат на Дилма Русеф тя бе 17-торна! Съответно там постоянно някое министерство се разделя на две, че дори на три, за да се настанят коалиционните партньори. Затова в САЩ, чието население е 325 милиона души, членовете на правителството са 23-ма. А в 205-милионна Бразилия са 38.

Скандалите


Избирането на Дилма Русеф за президент съвпадна с началото на икономическата криза в Бразилия. От 2010 г. икономиката на страанаата бележи съвсем слаб растеж.

Особено голямо недоволство предизвикаха космическите разходи за световното първенство по футбол през 2014 г. Похарчени бяха рекордните в световната история почти 15 милиарда долара. А от 2011 г. всичко в страната поскъпваше, като оправданието неизменно бе мундиалът. Милиони бразилци излязоха на протести, при които се стигна до сблъсъци с убити.

През март 2014 г. опозиционни депутати поискаха разследване срещу Дилма Русеф за покупката от страна на държавния петролен гигант "Петробраз" на 50 на сто от американската рафинерия "Пасадина рефайнинг систем" (ПРС) за 320 милиона долара. Това се случва ррез 2006 г., когато Русеф оглавява борда на директорите на "Петробраз" и в това си качество одобрява сделката.  Проблемът е, че дотогава ПРС е принадлежала на белгийската "Астра ойл", която платила през 2005 г. за нея само 40 милиона долара!

А през 2012 г. "Петробраз" купува и останалата част от ПРС, но този път плаща цели 860 000 000. И така общата сума за закупуването на компанията става 1,18 милиарда долара. Тоест, бразилците дали за същото нещо 30 пъти повече пари от белгийците.

Вторият мандат

Въпреки скандалите Дилма Русеф спечели втори поред мандат на изборите през 2014 г. срещу социалдемократа Аесиу Невес. Мандаатът трябваше да изтече на 31 декември 2018 г. Импийчмънтът го осуети.

"Главната грешка на Русеф бе, че при втория си мандат не назначи консервативен финансов министър и не спря безразборното харчене на държавни пари", коментира пред Клуб Z роденият в България бразилски бизнесмен Илко Минев.
Като пример той даде факта, че с бразилски пари в Куба бе построено супермодерното контейнерно пристанище в Мариел. То струва 957 милиона долара. А в самата Бразилия няма такова пристанище и няма изгледи скоро да има.

Русеф сбърка също с редица непопулярни мерки като рязко поскъпване на тока и бензина, както и повишаването на данъците, смята българинът Михаил Кръстанов – писател, журналист и преподавател западноевропейска литература в университета "Кларентиано" в Бататайс, щата Сао Паулу.. Това настрои голяма част от обеднялата средна класа срещу нея. Много хора отново излязоха отново на улицата.

Срещу Дилма Русеф се надигнаха политици, които са до гуша затънали в корупция и чието място би трябвало да е в затвора.

Свалянето от власт

Процедурата по импийчмънт срещу бе открита през март. Основание за нея бяха твърденията, че е нарушила закона и е манипулирала бюджета. Русеф използвала пари от държавни банки за попълване на дупки в бюджета и така си гарантирала преизбирането през 2014 г.

Освен това президентката е заподозряна, че може да е финансирала предизборната си кампания с пари от корупционна схема в "Петробраз". Нейната партия и коалиционните й партньори назначиха свои членове на най-важните директорски постове в компанията.  Тези хора начело с ексшефа на "Петробраз" Паулу Роберту Коста тайно отклониха суми до 3 на сто от стойността на договорите към партиите в коалицията. Става дума за милиарди долари.

Разследван по скандала с "Петробраз" обаче е не кой да е, а човекът, открил процедурата срещу Дилма Русеф. Това е Едуарду Куня - председател на долната камара на Конгреса. Преди близо година той бе обвинен, че е взел милиони долари подкупи.

Временен държавен глава до окончателното решение на Сената стана сегашният вицепрезидент Мишел Темер. Той също е заподозрян в ккорупция и има наложена съдебна забрана да се занимава 8 години с политика след изтичането на мандата му.

Тези "дребни подробности" породиха сериозно съмнение в искреността на намеренията на тези, които се изправиха срещу Дилма Русеф.




Няма коментари:

Публикуване на коментар