събота, 10 септември 2016 г.

На тази дата: 10.9.1944г. Самоубива се шефът на софийската пожарна - руският дворянин Захарчук

Юрий Захарчук е седналият от ляво.
На 10 септември 1944 г. се застрелва началникът на софийската пожарна Юрий Захарчук -
руски дворянин и бивш белогвардейски офицер от армията на Врангел. Страхувал се е от репресии заради миналото си от страна на новата власт и от навлизащата в България Съветска армия.

"Ние сме присъствали и видели многобройни демонстрации на пожарни команди, както в Англия, така и в чужбина, но никога не сме били толкова впечатлени. Софийската пожарна команда под ръководството на г-н Захарчук е с великолепни качества и е може би най-добрата в света". 

Така в писмо от 14 юни 1929 г. група лондонски инженери, посетили България, изразяват възторга си от нашите огнеборци. В София те са видели как при подаване на сигнал за тревога пожарните коли тръгват напълно екипирани само след 7 секунди. "Това е безусловно всемирен рекорд!", възкликват англичаните.

След три години Софийските пожарникари грабват европейския приз за бързина и дееспособност. Пак по това време нашумява визитата на американски сенатор, гостуващ на нашите депутати. На всичко, което му показали в пожарната, той отговарял: "Така е и у нас". Накрая Захарчук вдигнал капака на мотора на една от колите и го избърсал с бялата копринена кърпичка на чужденеца. Тя останала идеално чиста. "Е, това вече наистина не можем ви показа" - признал американецът.

Звездата на Юрий Захарчук изгрява по време на пожара, избухнал в Народния театър на 10.2.1923 г. Той случайно се оказва там и на цветист руско-български език гръмко дава воля на възмущението си от некадърната работа на пожарникарите. Наблизо обаче се оказва столичният кмет. Впечатлен, той вика на разговор 33-годишния бивш белогвардейски офицер и след броени дни капитан Юрий Захарчук е назначен за пожарен командир на столицата. С пожарно дело той започва да се занимава още 16-годишен при имперските доброволци. Възпитаник е на Киевския юридически факултет и има редица военни отличия.

Истинска драма преживява семейство Захарчук по време на болшевишкия преврат в Русия. Той се бие в армията на Врангел и скоро секват всякакви вести от него. Жена му и 5-годишната им дъщеря гладуват, подложени на постоянен терор. Неочаквано непознат евреин им предлага да ги изведе тайно от страната. Младата жена продава всичко и се качва с детето от Крим на платноход, уж прекарващ сол през Черно море. Натъпкани в трюма с други бегълци, те преживяват страшни мигове. Захарчук пък успява да се прехвърли с войските на Врангел в Цариград и продава зарзават на количка, за да се препитава. Накрая семейството се събира в България, където качествата на киевчанина скоро намират признание.

Преди да приеме поста, Захарчук поставя условие - забрана за пожарникарите да членуват в политически организации. За кратко време той превръща мудната и демодирана софийска команда в първокласно професионално звено. Обучава конете при сигнал за тревога веднага да застават между тегличите на каруците, всеки до своето буренце с вода. Организира закупуването на първите пожарни коли от заводите "Рено" - сам работи там цял месец като монтьор, за да опознае новата техника. И винаги лично предвожда хората си, като пръв се хвърля в най-опасните места.

На 29.9.1923 г. пожар поглъща 500 къщи във Враца. Стихията взима 15 жертви и осакатява 86 души. Градът оцелява благодарение на крилатата команда на Захарчук. Спасена е и пламналата заради запалена сяра френска легация - благодарните дипломати подаряват на огнеборците вино "Божоле".

Следващата есен страшен пожар едва не убива сирачетата от дома в кв. "Надежда". Захарчук ги вади с голи ръце от огнения ад - горяща греда го събаря, но той оцелява. В пламналите тютюневи складове в Княжево пожарният командир припада и само блясъкът на каската му през гъстия дим помага да го открият.

По негова инициатива през 1931 г. към Софийската команда е създаден отряд "Бърза помощ" със санитарна линейка, подарена от БЧК. През 1937 г. на Илинден момчетата му спасяват Панчарево от разбеснялата се река Бистрица. Вълните отнасят бетонeния мост по пътя към Самоков.

Огнеборците обичат командира си до смърт - той ги облича в изискани униформи от фино сукно, украсени със сърма и златотъкани ширити. Издейства им и по-ранно пенсиониране с 600 лв. пенсия за редовия състав и до 1500 за началниците. За софиянци дефилиращият на бял кон руснак става приказен герой.

Неслучайно през 1934 г. Захарчук е поканен лично за коронацията на крал Джордж VI в Лондон, крал Леополд III му връчва ордена "Белгийска корона, а етиопският император го кани да организира противопожарна служба в Адис Абеба.

При една от големите бомбардировки на Военна рампа пламва композиция с патрони и снаряди. Всеки миг взрив може да помете целия квартал. В стихията се хвърлят пожарникарите, начело със Захарчук и пристигналият спешно цар Борис III още там на коляно пише указ за награждаването му с орден "Св. Александър". "Дайте ми още двайсетина като Захарчук и аз ще променя България", обичал да казва царят.

Когато Червената армия наближава Дунав, Захарчук бил наясно със съдбата си. Той вече познавал "прелестите" на болшевишкия арест. Не желаел да търпи отново унижения и гаври, затова сам избрал края си.

На 9.9.1944 г. войниче тича да предупреди командира си, че към пожарната бързат комисарите на новата власт. Захарчук го праща да му купи плодове и се заключва. По-късно на следващия ден до простреляното му чело намират бележка: "20 години служих честно на България. В никакви политически работи не съм участвал. Обичам Русия и България. Поздрав на моите другари пожарникарите".

Новата власт разрешила Юрий Захарчук да бъде погребан в униформата си, обсипана с отличия. Най-много обаче той се гордеел с последния си орден "Българска признателност", връчен само на трима души.


Няма коментари:

Публикуване на коментар