вторник, 6 септември 2016 г.

Любопитно: Мръсната истина за Хавана

На кръстовището в най-заможното предградие на Хавана - Ведадо - пешеходците са принудени да маневрират около еднометрова дупка в паважа в продължение на месеци. По пътното платно са разхвърляни парчета разбит бетон, които заобикалят яма, пълна с боклуци - белег по лицето на залязващото величие на Хавана.

"Така стоят нещата" в кубинската столица, казват местните жители.

Колкото повече остаряват градът, населението и архитектурата му, толкова повече се разпада инфраструктурата му.

Центърът на Хавана беше поизчистен по случай стоплянето на отношенията между Куба и САЩ, но в много части от града местните власти изобщо не функционират. Колкото повече жители се възмущават от тази неефективност, толкова по-явен е гневът им. И за всичко е виновен крахът на кубинския социализъм.

"Когато Обама дойде през март, почистиха цялата улица; откараха просяците и бездомните в специален приют," казва Хамлет Лавастида, 33-годишен художник. "Направиха нови пътища, боядисаха много сгради, но само в районите, които Обама щеше да посети. Хората се шегуваха, че сега ще се наложи да чакаме още 50 години, докато дойде друг американски президент, за да построят нов път..."

Засега това са само безобидни шеги, но Лавастида коментира, че нараства недоволството сред кубинците заради състоянието на града: мръсните улици, неподдържаната инфраструктура.

"Идват работниците на държавната телефонна компания, изкопават яма, за да прокарат кабели - и си тръгват, без да запушат и преасфалтират дупката. Оставят си я да седи така с месеци," казва той.

Пробитите тръби от канализацията редовно наводняват улиците на Хавана - няма кой да ги поправи.

Боклуците преливат от обществените контейнери със седмици, а местните хора нямат представа кога ще бъде извозена сметта. Когато говори за липсата на съгласуваност между различните държавни предприятия за битови услуги (т.нар. "communales"), Лавастида използва думата "анархия".

Решаваме да се разходим из центъра на града с трима автори от Havana Times - англоезичен блог, който се самоопределя като "непредубедени коментари от Куба". Разговорът бързо се насочва към състоянието на улиците в Хавана.

"Имаме сериозни проблеми с екологията на града. Проблеми със събирането на боклука, преливащите отходни ями, замърсяване на въздуха," казват те.

Няма как да не забележите хаоса, когато се разходите из малките задни улички на няколко преки от El Capitolio, старото седалище на правителството и една от най-величествените сгради в града.

Вместо силния аромат на бензин от остарелите коли в Хавана, вдишвате облаци от канализационен мирис и прах, които се носят в задушния въздух. Завиваме зад ъгъла и от препълнена кофа за боклук падат боклуци. Застояла вода от течаща отточна тръба образува локва върху паважа. До нея едно дървено скеле придържа сграда с напукани стени.

"Боклукът е навсякъде," казва Луис Мигел Бахия, който живее в Серо, един от най-бедните квартали на Хавана. "Вървя си по улицата и завивам зад ъгъла с надеждата, че ще мога да подишам малко чист въздух, а оттам се носи миризма от кофите за боклук по цялата улица. Започвам да се чудя:

"Къде съм? Защо това място стана такова?'."

Естествено, външните и по-бедните квартали са още по-занемарени.

Уил Аурелиевич също живее в предградието Серо; той разказва, че заради повреда на канализацията в близост до дома му, жителите са се принудили да търсят път сред река от "истински човешки изпражнения", както го описва той. Минават шест месеца, преди да тръбата да бъде ремонтирана.

Той е имал намерение да заснеме документален филм за проблема, но като по съвпадение, държавните служби дошли да оправят канализацията точно в момента, в който той започва проекта си.

Жителите на Аламар, друг занемарен квартал, често пишат в Havana Times за неефективността на извозването на боклука - един от постовете е озаглавен "Куба: докато ла*ната ни разделят".

Комуналните служби по сметоизвозването получават най-много средства от бюджета, но са сред "най-неефективните сектори в страната".

Един от проблемите е огромната бюрокрация в Куба. На теория градската администрация отговаря пред Народното събрание, но няма контрол над бюджета - той е в ръцете на централната власт.

Оплакванията от населението стигат само до местен консултативен отдел, вместо до източника на финансиране, коментира Стивън Уилкинсън от Международния институт за изследване на Куба.

Но основната причина за кризата е съвсем различна: просто Куба има ограничени ресурси.

Това е страна, зависима от търговията, която живя под американско ембарго в продъление на 56 години.

Хелън Яфе от Лондонската школа по икономика, която се специализира в кубинската икономика и е прекарала години в Хавана, казва: "Фактът е, че властите имат много ограничен бюджет. Те са принудени да приоритизират нещата, които могат да правят с оскъдните средства."

Куба е страна на противоречията

Докато пешеходците и шофьорите прескачат дупките по улиците всеки ден, правителството осигурява безплатно здравеопазване и образование за всички. Раул Кастро използваше това като защитен аргумент, когато по време на визитата на Обама бе разпитван от медиите за нарушенията на правата на човека.

Яфе разказва, че 2-годишната й дъщеря развива пневмония, докато живее в Хавана.

"В болницата нивото на здравни грижи беше феноменално. Но бяхме в стая без течаща топла вода; всъщност дори не винаги имаше вода. Това показва противоречията, пред които се налага да се изправя Куба в процеса си на развитие. Инфраструктурно държавата е сериозно закъсала."

Лавастида, който наскоро се е върнал в родината си след 5 години в емиграция, признава, че липсват ресурси. Според него обаче разпадът на градската инфраструктура и комуналните услуги е много по-дълбок. По думите му хората не се интересуват от местната общност заради разпадането на социалистическите ценности в Куба.

"Липсва обществен интерес към това, което се случва на улицата. Това по някакъв начин също е част от промените; кубинците стават индивидуалисти," заявява той.

Според него тази апатия е "пасивно дисидентство".

"Спомням си, когато бях малък, че имаше нещо, наречено Domingo Rojo ("Червена неделя" - подобен на т.нар. "Ленински съботник") и всички в квартала решаваха, че ще чистим улиците като обща доброволна дейност. Това беше чудесно. Сега обаче никой не вярва в доброволчеството, в комунизма. Има невероятна вражда между правителството и гражданите...".

Бахия е съгласен. Той също забелязва апатията в кубинското общество:

"В дългосрочен план хората реагират отрицателно, когато държавата им налага да бъдат солидарни, да живеят в общност и т.н. Такъв тип отношения не могат да се налагат по принуда, защото водят до противоположния ефект. Например, когато казах на съседа, че има боклук на улицата, той ми предложи да мина по друга улица, за да избегна тези конкретни кофи. На никой не му пука."

Колкото повече пари от чужбина влизат в Хавана, индивидуализмът и пропастта между бедните и богатите само ще се увеличават.

Броят на кубинци, работещи в частния сектор, е достигнал почти половин милион - три пъти повече, отколкото през 2008 г. Има ново поколение nuevos ricos (новобогаташи), които се изолират от хората, живеещи от държавни заплати. Хаванците се притесняват, че "приватизацията" постепенно навлиза в публичния сектор: оказва се, че ако дадеш малко пари на комуналните служби, те ще извозят боклука веднага.

На последния конгрес на комунистическата партия през април Раул Кастро представи нови документи, описващи концепцията на кубинския социализъм. Яфе казва, че това има огромно значение и "нуждата от подобрение е главният акцент на оповестения план"; но само времето ще покаже дали това ще промени начина, по който кубинците възприемат общността си.

Докато вървим назад през Ведадо, виждаме машина, събираща част от отломките от разбития асфалт, обвита в облак от прах. Машината спира, работниците заобикалят дълбоката дупка в земята. Може би ще я поправят скоро. Или по-скоро не...

по The Guardian



Няма коментари:

Публикуване на коментар