1912 г. българската армия за първи път използва самолет за разузнаване на вражески обекти край Одрин. Авиаторът Радул Милков и наблюдателят Продан Таракчиев със самолет „Албатрос” в започналата Балканска война извършват първия разузнавателен полет. Тогава двамата авиатори излитат от полевото летище на километър югоизточно от Мустафа паша, днес Свиленград, за да разузнават обсадения Одрин.
Самолетът, с който е извършен полетът, е „Албатрос F-2”. Това е модифицирана версия на френския двуплощник „Фарман” с гондола за екипажа и редови двигател „Аргус” вместо оригиналния ротационен двигател.
По-късно този полет предизвиква големи спорове. В дневника за бойните действия на Аеропланното отделение това знаменателно събитие е отразено съвсем кратко, заедно с други данни за проведената дейност през деня.
В периода от 16 октомври до 17 ноември самолетите на отделението извършват 15 излитания за изпълнение на бойни задачи – предимно разузнаване на османските позиции около Одрин (Караагач, Юруш, Кадънкьой, Доганджа, Емекчикьой и ъгъла между Марица и Тунджа). На 17 ноември 1912 г. италианския авиатор Джовани Сабели и наблюдател майор Васил Златаров със самолет "Блерио XI" за пръв път в историята на българските военновъздушни сили извършват въздушна бомбардировка на османските позиции край Одрин. Противно на общоприетото мнение в България, това не е първата въздушна бомбардировка в света; първата въздушна бомбардировка в света е извършена на 1 ноември 1911 от италианския лейтенант Джулио Гавоти, бомбардирал турско-арабските сили в Либия.
Първоначално Балонното отделение на Въздухоплавателния парк е подчинено на командира на 2-ра бригада от 9-та пехотна плевенска дивизия и извършва основно наблюдение на бойното поле край Одрин. Балонът „София-1“ е издигнат за пръв път на 15 октомври над позицията, на 2 км източно от Доганджа, като до първото примирие извършва наблюдения в продължение на 10 бойни дни. В периода 16-18 октомври балонът е изнесен при с. Кемал, след което поради лошите метеорологични условия е издигнат отново едва на 22 октомври. На 23 октомври е придаден към сръбската Тимошка дивизия, но отново поради лошите условия е издигнат чак на 30 октомври, когато освен за наблюдение на бойното поле се използва и за коригиране на огъня на артилерията.