1922 г. британският археолог Хауърд Картър открива гробницата на фараона Тутанкамон в Долината на царете в Египет. Небхеперура Тутанкамон е последният египетски фараон от могъщата Осемнадесетата фараонска династия, управлявала Египет векове наред.
Младият фараон става едва ли не най-известният владетел на Древен Египет след откриването на гробницата му, макар че не е оставил забележима следа в своето управление. Популярността му се дължи както на уникалността на разкритието (до този момент всички известни царски погребения, а и не само царски, са разграбени от иманяри), така и на т.нар. „проклятие на фараона”. Според слуховете „смъртта долита на бързи криле при тоя, що е дръзнал да наруши спокойствието на фараона”.
По онова време Хауърд Картър е сред най-големите капацитети в египтологията. Изучава древната цивилизация още от юноша, когато Пърси Нюбери го взима в екипа си да прерисува фреските в гробницата „Бени Хасан”. Години по-късно Картър се запознава с лорд Карнаворн, който финансира всичките му разкопки, включително издирването на гробницата на непознатия дотогава фараон Тутанкамон
През ноември 1922 г. археологът намира гробницата на Тутанкамон, а на 16 февруари следващата година отваря погребалната камера и пръв вижда саркофага на владетеля.
Картър използва нагорещени метални пръти за отварянето на саркофага и снемането на златната траурна маска - варварска технология според съвременните разбирания. В онези години обаче точно този метод няма конкуренция сред научната общественост. След отварянето на саркофага мумията повече от година е изложена на въздействието на въздуха и слънчевите лъчи, което води до сериозното й повреждане - останките се разпадат на 13 отделни части.
В Музея в Кайро са изложени над 1700 предмета, намерени в гробницата на Тутанкамон. Много други с по-малка стойност се пазят в складовете. Две дълги зали и едно по-малко помещение са изпълнени с многобройните експонати. Безспорно най-ценният артефакт е позлатената погребална маска на Тутанкамон, инкрустирана със син лазурит.