събота, 5 март 2016 г.

Турция плаши ЕС с мигрантите, ако не паднат визите

Министърът по европейските въпроси Волкан Бозкър даде да се разбере, че споразумението за реадмисия между Турция и Европейския съюз не включва сирийци и иракчани. Той заяви, че споразумението ще влезе в сила, едва след като ЕС предостави безвизов режим на пътуване за турски граждани, информира в-к „Сабах”.

В изказване по време на конференция организирана от German Marshall Fund, Волкан Бозкър визира споразумението за реадмисия и за премахване на визите за турски граждани, които бяха част от политическа сделка и подписани по едно и също време. Премахването на визите се очаква да се осъществи в края на годината.

"ЕС трябва да премахне визите през октомври, ноември. Ако споразумението за реадмисия влезе в сила и премахването на визовия режим не се случи в този период от време, ние имаме право да анулираме договора.

 Това е споразумение, което върви ръка за ръка ", каза Бозкър. Освен това споразумението за реадмисия, подписано между Турция и Европейския съюз не включва нелегални имигранти от Сирия и Ирак, коментира турският министър в четвъртък. Когато споразумението се реализира, ЕС ще има възможността да върне нелегалните имигранти - които са пътували през Турция - в Турция, за да бъдат изпратени обратно в страната си по произход.
Анкара, обаче разглежда гражданите на Ирак и Сирия, които съставляват по-голямата част от нелегалната миграция, извън сделката.

Умря онзи, ще умре и този

В деня на смъртта на Сталин - 5 март на спирките на градския транспорт в Москва се появиха билбордове с лика на мъртвия вожд и надпис: " Помер тот, помрет и этот" (Умря онзи, ще умре и този). 

Кой е онзи другият, който ще умре не се уточнява. Авторите на тази кампания оставят на гражданите да си направят изводите от този намек по случай 63 годишнината от смъртта на Сталин.

Учението „Граница 2016“ затваря ГКПП Кулата за час

Планираното за днес съвместно учение „Граница 2016“ на МВР и Министерството на отбраната ще наложи затваряне за един час на граничния пункт Кулата за преминаване на всички моторни превозни средства, съобщиха от пресцентъра на МВР. 

Според информацията очакваният интервал ще е от 11 до 12 ч. на 5 март, след което пропускателният режим на граничния пункт ще бъде изцяло възстановен. От МВР поднасят извинения на гражданите за причиненото неудобство. Съвместното учение бе разпоредено от премиера Борисов в сряда заради усложнената обстановка на гръцко-македонската граница, където са струпани хиляди мигранти.

На учението ще присъстват вицепремиерът и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова, началникът на отбраната генерал-лейтенант Константин Попов, директорът на ГД „Гранична полиция“ главен комисар Антонио Ангелов, областният управител на Благоевград Бисер Михайлов и представители на местната власт.

Учението цели координиране на съвместни действия между силите и средствата на МВР, МО и БЧК, както и поддържане на готовността за реакция в условия на евентуален засилен миграционен натиск. То става възможно след последните промени в Закона за отбраната и въоръжените сили, които позволиха на армията да се включи в охраната на границата.

На тази дата: 5 март 1940 г. взето е решение за Катинското клане

Решението за избиването на 22 000 военнопленници.
На 5 март 1940г. по искане на съветското вътрешно министерство (НКВД) Политбюро на Централния комитет на болшевишката партия решава да бъдат разстреляни поляците, пленени при настъплението на Червената армия в Полша през септември 1939г. През следващите няколко месеца без съд и присъда са избити почти 22 000 полски военнопленници.

Днес се навършват 76 години от началото на едно от най-бруталните престъпления от времето на Втората световна война. СССР десетилетия наред отрича да има нещо общо и част от документите стават достъпни едва след разпадането на Съветския съюз. До днес Москва не е разкрила всички документи.

Как започва всичко

В съгласие с тайните клаузи на германско-съветския пакт Молотов-Рибентроп на 17 септември Червената армия нахлува в Полша без обявяване на война и до 6 октомври окупира западната част от страната, взимайки в плен поне 230 000 души.

Съветското настъпление е посрещнато с объркване. Комуникациите в полската армия са объркани от водените от над две седмици сражения с германската армия, нахлула на 1 септември от запад. Едни части получават заповеди да не се съпротивляват, други защитават с бой страната си.

Някои източни райони смятат, че руснаците идват да им помогнат, посрещат ги с хляб и сол и ги пропускат на запад. Пропагандата на съветското правителство твърди, че то действа, за да защити етническите украинци и беларуси, живеещи в източните войводини на Полша, тъй като централната власт във Варшава е рухнала под нацисткия натиск и вече не може да гарантира сигурността на собствените си граждани. Франция и Великобритания реагират сдържано, защото не искат война със СССР.

Но скоро всичко става ясно, когато нацистката и съветската армия започват да си разменят контрола над превзети градове и обекти и организират съвместни паради. През ноември територията с над 13 милиона души население е анексирана и включена в СССР.
Създаването на концлагерите

Още на 17 септември, в първия ден на нахлуването, НКВД създава лагери за пленени поляци, разположени в Украинската и Беларуската съветски републики, т.е. изначално е имало план те да бъдат изтеглени на съветска територия. След две седмици те са претъпкани с хиляди мъже, държани при примитивни условия и дори им е забранено за Коледа да проведат празнична литургия и да окачат икони и кръстове.

На 7 януари група полски офицери връчват писмо, в което искат правителството на СССР да изясни какъв точно е статутът им. "Военнопленници ли сме? Ако да, то да се отнасят към нас според приетите от всички държави правила за това. Арестувани ли сме? Ако да, уведомете ни за какво престъпление сме лишени от свобода и ни повдигнете обвинение. Интернирани ли сме? Ако е така, изяснете ни кои наши действия са предизвикали това ограничаване на свободата ни, още повече, че бяхме задържани на полска територия."

Решението от 5 март 1940г.

Два месеца по-късно в Москва е взето решение: "Да се предложи на НКВД на СССР: Делата за намиращите се в лагерите за военнопленници 14 700 бивши полски офицери, чиновници, помешчици, полицаи, разузнавачи, жандарми и пазачи от затворите, както и делата за арестуваните и намиращи се в затворите в западните области на Украйна и Беларус 11 000 членове на различни контрареволюционни шпионски и диверсионни организации, бивши помешчици, фабриканти, бивши полски офицери, чиновници и бегълци – да се разгледат по съкратена процедура с прилагане на висшата степен на наказание – разстрел. Съдебните заседания да се провеждат без присъствието на арестуваните и без да се повдигат обвинения."

На 7 март Лаврентий Берия, ръководителят на НКВД, нарежда в 5-дневен срок да се съставят точни списъци на задържаните. Някои от подчинените му питат има ли смисъл да правят отделни за ергените, защото специални списъци за тях "е нецелесъобразно, тъй като те никому не са нужни".

"Разтоварването" на лагерите започва веднага.

Почерпка за избиването на 6300 души

Дмитрий Токарев, един от ръководителите на тази операция, разказва:

"Водеха хората един по един до една червена стая. Там за последно проверяваха самоличността, питаха го за името и рожденната му дата. След това го отбелязваха в списъка, за да не стане някаква грешка. Накрая, на полския офицер или полицай надяваха белезници и го отвеждаха в "камерата за екзекуции".

Тук животът на пленения приключваше с изстрел в тила. Опитните палачи стреляха в шията, държейки оръжието под ъгъл нагоре. Тогава имаше вероятност куршумът да излезе през окото или устата. Тогава има по-малко кръв, докато куршум, изстрелян в тилната част, предизвиква обилно кръвотечение – повече от литър кръв. Убиваха най-малко по 250 души на ден.

Труповете извличаха от камерата през друга врата към двора, където чакаше камион. Всеки ден каросерията се измиваше от останките от кръв и мозък. Труповете (по 25-30 на всеки автомобил) покриваха с брезент, който в края на "операцията" бе наредено да бъде изгорен. Телата бяха откарвани до общи траншеи в гората недалеч от Медное, а ги зариваше служиел на НКВД, операторът на багер Антонов с помощника си.

Когато всички затворници от Осташково бяха унищожени, Блохин устрои прощална почерпка за лицата, избили над 6300 души. Блохин получи премия от една месечна заплата. На някои като награда бяха дадени пистолет, велосипед или грамофон."

Токарев по това време е началник на НКВД в Калининска област, след войната става министър на държавната сигурност в Таджикската СССР и Татарската автономна ССР. От 1954г. е в запаса, свидетелства при разследванията от 1991-1992г. , но никога не са му повдигани обвинения. Умира на 99 години.

Осташковският лагер е концлагер за полски военнопленници в района на манастир на остров Столбни. По данни към 1 април 1940г. в него е имало 6364 души, от които за разстреляни 6311.

Другите "разчистени" лагери са:

Козелският лагер в манастира Оптина пустиня с 4599 военнопленници, от които край Смоленск са изпратени за разстрел 4400. Те са заровени в Катинската гора и телата им са открити от нацистите през февруари 1943г. Затова и цялата трагедия става известна като Катинското клане.

Путивилският концлагер е на територията на бившия Софроненски манастир и околните торфища, но охраната и снабдяването му са толкова лоши, че на 1 ноември 1939г. той е разформирован. Редниците и младшите офицери са отправени у дома, старшите офицери са прехвърлени в Козелския лагер.

Старобелският концлагер е в Луганска област на територията на манастира "Радост за всички скърбящи". На 1 април 1940г. в него е имало 3894 военнопленници, от които 3802 са изпратени за разстрел в Харков и погребани в покрайнините на града.

Вицове, март 2016 г.

СмЕх


Вуте хванал златната рибка.
1-во желание:
- Да умре на комшията кравата.
- Ок..
2-ро желание:
- Да умре и на другио комшия кравата.
- Ок....
3-то желание:
- Да умре и мойта крава
- Е, що и твойта, бе..
- Да нема от къде да си купат млеко...

***

Тя се пльосна на тревата за поредната селфи серия..... Събра 190 лайка и 8 кърлежа...

***

Нова поправка в за закона за движение по пътищата:
- шофиране без книжка - глоба 100 лева.
- шофиране без пари - глоба 200 лева.

***

- Муцка , какво каза снощи мъжа ти като разбра, че си му потрошил колата?
- Да пропусна ли псувните?
- Да!
- Ами, нищо не каза...

***
Има огромна разлика, когато момче и момиче използват репликата "-...изхабих цяла кутия салфетки на тоя филм"...

***
Всяка сутрин нови вицове

петък, 4 март 2016 г.

Любопитно: Шуробаджанащината в Холивуд

Крис, Люк и Лиъм Хемсуърт
Всички тези семейства си приличат по едно нещо - имат по минимум двама известни членове, които са направили голяма кариера в шоубизнеса.

В някои от въпросните семейства може да се говори и за спечелване на генетичната лотария - те просто всички са красиви и успешни.

Всъщност в забавната индустрия е пълно с братя и сестри, с майки и дъщери, с бащи и синове, с братовчеди и т.н.

Първо защото родителите са сериозно рамо за децата си във въпросния бизнес, а и защото на роднините им е много по-лесно да вървят заедно по дадена пътека, утъпквайки я по-бързо.

ВИЖТЕ НЯКОИ ОТ РОДНИНИТЕ В ХОЛИВУД

Кланът Болдуин е супер известен в Холивуд покрай Алек и братята му Стивън и Уилям - всички актьори. Освен това екссъпругата на Алек е звездата Ким Бейсинджър, а голямата му дъщеря е модела Айрлънд Болдуин. Освен това и племенницата на Алек - Хейли също набира скорост в модната индустрия.
Кланът Афлек и двамата братя Бен и Кейси са известни, съпругата на Бен е актрисата Дженифър Гарнър, а жената на Кейси е Съмър Феникс - сестра на актьорите Хоакин Феникс и на покойния Ривър Феникс.

Кланът Хъдсън - Хоун. Освен майката на Кейт Хъдсън - Голди Хоун, нейният доведен баща Кърт Ръсел е супер известен актьор, а почти същото важи и за брат ѝ Оливър Хъдсън.

Кланът Джоли-Пит - не само Анджелина и Брад са част от този клан, но и нейният баща Джон Войт, който е супер известен актьор.

Кланът Робъртс - след успехите на Джилия и Ерик, сега и дъщерята на Ерик - Ема Робъртс се превръща в холивудска звезда.

Кланът Шийн - Чарли и Мартин са мега известни актьори, но и брата на Чарли Емилио Естевес не остава много по-назад.


Кланът Дългас - пръв известен става бащата на Майкъл - Кърк, после той самият се превръща в холивудска звезда, а жена му Катрин Зита Джоунс е не по-малко известна от него самия.

Кланът Уилсън:Режисьорът Андрю Уилсън позира с по-малките си братя Оуен и Люк.

Това са само малка част от роднините в Холивуд, ако изброим всички трябва само за това да пишем близките месеци.

Започва учението край границата

Съвместното учение на армията и Гранична полиция, което премиерът поръча преди два дни на вътрешния и военния министър, започва утре, а военна колона вече се придвижва тази сутрин по автомагистрала "Струма" към ГКПП "Кулата".

Преди два дни на заседание на Министерски съвет премиерът Борисов нареди:

"Освен това, с министъра на вътрешните работи, на отбраната, планирайте и, според мен, днес-утре е хубаво да направите съвместно учение долу по границите с Гърция и Република Македония. Във вътрешността се подготвят, но при тези събития, които наблюдавам долу… Както се казва, докато излезе стенограмата, може да обявите… Едно време бяха „Места“, „Тунджа“, не знам сега как сте ги кръстили ученията…"

Той добави, че трябва да се ползват почивните дни, които за бежанците не са такива, и че "населението долу по Петрич, по Сандански е настръхнало".

Днес ще се направи подготовка и първоначалните тренировъчни действия, уточняват от Министерство на отбраната.

Наименованието, на което двете министерства се спряха, е "Граница - 2016". То ще се проведе в зоната на ГПУ-Петрич. Целта е да се координират силите на МВР, МО и Българския червен кръст, както и да се поддържа готовност за реакция на очаквания усилен миграционен натиск.

Ким Чен нареди: Готови за стрелба с ядрено оръжие

Северна Корея трябва да бъде готова да използва ядрени оръжия "по всяко време" заради растящата заплаха от враговете й. Това заяви лидерът на тоталитарната държава Ким Чен Ун в държавните медии, съобщи в. "Гардиън".

Заплахата е явна реакция на тежките санкции, които Съветът за сигурност на ООН наложи на азиатската държава в сряда. Всичкият внос и износ ще се преглежда, забранява се Северна Корея да бъде снабдявана с желязо, желязна руда и въглища, забранява се продажбата и на всякакви оръжия - конвенционални или не.

Ким проведе тестове с ядрено оръжие преди два месеца, а в деня на решението на ООН пък бяха направени опити с нови късообхватни ракети в Японско море.

Досега режимът твърдеше, че ядреното оръжие е с възпиращ ефект. Сега обаче Ким говори за готовност за "изпреварваща атака".

"В екстремно време, в което американците водят война и разруха срещу други държави и хора, единственият начин да пазим суверенитета си и правото си да живеем е да усилим ядрения си арсенал", цитира го държавната информационна агенция. "Винаги трябва да сме готови да изстреляме своите ядрени глави, по всяко време."

Жителите на Пхенян твърдят, че санкциите на ООН няма да попречат на прогреса.

"Никакви санкции няма да работят срещу нас, тъй като живеем с американски санкции повече от половин век", твърди жителят на столицата Сун Хьо Ил пред Асошиейтед Прес.

Южна Корея също мина на по-твърд тон. В телевизионно изказване президентът Пак Кън Хе заяви/

"Ако Северна Корея започне провокация, ние трябва да отговорим със сурово наказание, за да покажем ясно цената, която Северна Корея трябва да плати, и решимостта ни да защитим нацията."

Американският департамент по отбраната призова Северна Корея да спре с "провокативните действие, които само увеличават напрежението и вместо това да се фокусира върху изпълняването на международните си задължения."

Пропагандната война за Шипка

„Драмата“ с поканата за Путин за Трети март продължава. От няколко дни определени медии упорито разпространяват опорната точка как на националния празник е поканен турският президент Реджеп Ердоган, а руският държавен глава Владимир Путин е пренебрегнат. Идеята е проста – поробителите ги канят, осовободителите – не са уважение. Темата днес беше продължена и от Кремъл, като отговора на прессекретаря на Путин е цитиран в руските медии.

От около седмица в характерни сайтове като буднаера.бг, петел.бг, секира и т. н. упорито се разпространява как 13-години по-късно (през 2003 г. руският президент беше на официално посещение в България по покана на Георги Първанов – б.р.) Путин отново се очаква на Шипка. Със заглавия: „Уникално! Путин пристига на Шипка за трети март“, „Фейсбук изригна. Путин пристига на трети март“ и т. н. се подгряваха несъстоятелни очаквания.

В Кремъл не са получили покана за празненствата за националния празник на България, но се отнасят с уважение към този факт, съобщи  днес ТАСС, цитирайки Песков.

„Това е суверенно решение на България“, така Песков коментира липсата на покана на журналистически въпрос.

„Няма покана за празнуването на Деня от освобождението от османското иго, но ние се отнасяме с уважение към това решение“, каза прессектарят на Путин.

Той предположи, че или поканата идва по канала на МВнР, или въобще не е била изпращана.

„Искаме българските ни партньори действително да бъдат свободни от всякакво иго и да бъдат суверенни в своите действия и решения, така че те да не вредят на интересите на страната си“, не пропусна да допълни Песков.

По-рано в медиите се появи информация, че България е поканила на празника президента на Турция Реджеп Ердоган, но не са поканили Путин, припомня и ТАСС.

Наложи се говорителката на българското МВнР Бетина Жотева да опровергава тези твърдения. „В официалните мероприятия вземат участие оглавяващите дипломатическите мисии, акредитирани в София. Всички слухове, че президентът на Турция е бил поканен са груба манипулация, която не отговаря на действителността“, каза Жотева.

На тази дата: 4 март 1519 г. Ернан Кортес пристига в Мексико да търси цивилизацията на ацтеките и техните богатства

1519 г. Ернан Кортес пристига в Мексико с намерение да търси цивилизацията на ацтеките и техните богатства. Той е сред видните представители на поколението испански завоеватели, осъществили първия етап от испанската колонизация в Америка.

Ернан Кортес де Монрой и Писаро е испански конкистадор, оглавявал експедиция в началото на 16 в., унищожила държавата на ацтеките и поставила голяма част от Мексико във властта на Испания.

Империята на ацтеките е била най-силна в Централна Америка и известна с богатствата и обичаите си. За по-малко от един век ацтеките установяват властта си върху обширна територия, простираща се на север до централната част на днешно Мексико, на изток - до Мексиканския залив, на юг - до днешна Гватемала и на запад до Тихоокеанското крайбрежие. Столицата Теночтитлан, върху чиято територия се намира днешната столица на Мексико (Мексико сити), е била един от най-големите градове в света по това време. Културата на ацтеките е сложна и техният език, легенди и традиции и до днес оказват голямо влияние върху бита и културата на днешно Мексико.

На 10 февруари 1519 г. девет кораба с 508 войници, 100 моряци, 10 оръдия и 16 коня потеглят от Хавана, водени от Антон Аламинос. Флотилията достига до остров Косумел, където Кортес встъпва в новата си роля - апостол на християнството. Заповядва да се съборят и разбият идолите от олтарите на маите и да се построи християнски храм.

Първата схватка с индианците става на южния бряг на залива Кампече. След като сломява тяхната съпротива, Кортес изпраща три отряда във вътрешността на страната. Там испанците срещат големи военни сили и отстъпват с доста загуби, но Кортес повежда срещу тях цялата налична войска и след като в тила на индианците е изпратен малък кавалерийски отряд испанците излизат победители в това първо голямо сражение.

Постепенно корабите напредват на югозапад, а след това на запад и северозапад покрай бреговете на страната Табаско и на 21 април 1519 г. достигат до островчето Сан Хуан де Улуа, където испанците построяват първото укрепено селище в Мексико (днес град Веракрус).

Във Веракрус те са посрещнати от посланици на Монтесума ІІ, носещи богати дарове - златни изделия, памучни платове, изделия от птичи пера и други. Огнестрелното оръжие на испанците и конете им, които не били виждани досега в Америка, всяват ужас у коренното население - ацтеките, защото индианците вярват, че един ден техният върховен бог Кетцалкоатъл, ще дойде на земята като бял човек с брада и огнена пръчка. Испанците имат огромно преимущество пред мексиканците: огнестрелно оръжие, железни доспехи, бойни коне.

Но хората са толкова малко, че походът против многолюдната страна изглежда безнадежден. Кортес привлича на своя страна с обещания, подкупи и заплахи угнетените от ацтеките останали индиански племена. Вождовете на областта Тласкала, дават в помощ на испанците десетки хиляди воини и носачи. Въпреки всичко испанските войници се страхуват да навлязат във вътрешността на страната, между тях започват раздори и се издигат гласове за връщане в Куба.

Тогава Кортес заповядва да де се запалят корабите, като по този начин заставя и най-нерешителните войници да се включат в неговото безумие. Всички оръдия са свалени от корабите и всички матроси също са привлечени във войската.

Вицове, март 2016 г.

Навсякъде лъжа...

СмЕх


- Зaщо петелът кукуригa толковa рaно?
- Зa дa могaт дa го чуят. По-късно кaто се събудят кокошките товa стaвa невъзможно.

***

Жени, не давайте на мъжете лъжливи надежди! Никога не оставяйте празна тенджера със затворен капак на печката!

***

Разбили са ми мейла. Не знам как са се досетили, че съм сложил за парола годината, в която папа Григорий IX канонизира Свети Доминик - 1234.

***

И тихо плачеше момата,
в новата кола.
Колко лоша бе съдбата,
три педала, а краката - два.

***

- Ало, дружеството за защита на животните ли е?
- Да.
- Абе, тука един пощаджия се качил на дървото в двора и псува питбула ми.

***

Всяка сутрин нови вицове

четвъртък, 3 март 2016 г.

Една трета от българите са били свидетели на корупция през последната година

Българите автоматично харесват всякакви идеи за борба с корупцията. 74% смятат, че ако има по-големи проверки на имуществото на хора във властта, това ще помогне за намаляване на корупцията. Повече от една трета от хората признават, че в последната година те самите или техни познати са били свидетели на корупция.

Това показват резултатите от сондаж, проведен от "Галъп", по повод обявените от министър-председателя Борисов нови политически послания свързани с борба с корупцията, както и разглеждани законодателни инициативи в тази посока, посочват от агенцията.

Сондажът показва още, че широко одобрение получават всякакви идеи за борба срещу корупцията: улесняване на изпращането на сигнали, за създаване на единни органи, за нови законодателни мерки и т. н.

Темата до голяма степен предизвиква автоматични отговори. При подобни въпроси винаги се наблюдават и социално желателни отговори. Високото одобрение не винаги означава яснота, запознатост или осъзната позиция, а е по-скоро подкрепа по принцип, посочват от "Галъп".

Близо две трети от запитаните твърдят, че одобряват основните органи за борба с корупцията, които съществуват сега, да бъдат обединени в един орган. Към момента масовото съзнание не вижда ефективна борба с корупцията и това кара респондентите да смятат, че реформа в тези структури едва ли ще навреди. Затова и над 90% одобряват приемането на специален закон за борба с корупцията по висшите етажи на властта.

Такъв беше предложен от вицепремиера Меглена Кунева през септември, но не получи подкрепа от депутатите дори на първо четене като събра множество упреци. В момента той се преработва и се очаква отново да бъде предложен на обсъждане.

"Галъп интернешънъл" тества съвсем експериментално и различни хипотетични идеи. На практика всякакви идеи за борба с корупцията се подкрепят от мнозинства дори около 90%: по-чести проверки, проверки по медийни сигнали, регистри за прозрачност и т.н. Отчита се и принципна подкрепа (74%) на анонимните сигнали. Такъв текст имаше и в проектозакона на Кунева и той събра множество критики.

По всичко личи, че когато проблемът бъде по-обстойно обяснен, тогава той среща разбиране сред мнозинството. Страхът от подписване на сигнал е и пряка функция на липсата на доверие в институциите и очакването за неефективност при разкриването на корупционни схеми, посочват от "Галъп".

88% от участвалите в сондажа подкрепят принципната идея за антикорупционни проверки и на свързани лица. 67% казват "да" на идеята за ограничаване на контактите на политици и представители на съдебната власт. 77% пък одобряват т.нар. провокация към подкуп.

Огромен процент от интервюираните смятат, че корупцията е широко разпространено явление сред служителите в администрацията и това до голяма степен е резултат също от трайното недоверие на гражданите към българската администрация. Немалка част от хората, които са ставали жертва на корупционна схема или са чували за такава, са били в отношение именно със служители от администрацията.

До капитана и пътниците на парахода "Радецки"

Христо Ботев
       
Господин капитан!
Господа пътници!

          Имам чест да ви обявя, че в тоя параход се намират български въстаници, на които имам чест да бъда войвода.

          С цената на нашия добитък и на нашите земеделски сечива, с цената на големи усилия и с пожертвуване на нашите блага, най-после с цената на всичко, що е най-скъпо на тоя свят (без знанието и въпреки преследванията на властите в страната, чийто неутралитет ние уважихме), ние си доставихме това, което ни беше необходимо, за да се притечем на помощ на нашите въстанали братя, които се сражават тъй храбро под българския лъв за свободата и независимостта на нашето скъпо Отечество - България.
          Ние молим Господа пасажерите никак да не се безпокоят и да останат спокойни. Колкото за вас, Господин Капитане, аз имам тежката длъжност да ви поканя да поставите парахода на мое разположение до самото ни слизане, като в същото време ви заявявам, че и най-малкото ваше съпротивление ще ме постави в печалната необходимост да употребя сила и въпреки волята ми да си отмъстя за отвратителната случка върху парахода "Германия" в Русчук през 1867.

          И в единия, и в другия случай нашият глас за бой е следния:
Да живее България!
Да живее Франц Йосиф!
Да живее граф Андраши!
Да живее християнска Европа!
Х. Б о т й о в  185
Долуподписаните потвърждаваме истинността на това писмо:
Д о й м и, помощник
Е н г л е н д е р, кап.
Х а д з е л, I-ви машинист


УДОСТОВЕРЕНИЕ, ДАДЕНО НА
КАПИТАНА НА ПАРАХОДА "РАДЕЦКИ"

        
Ние, долуподписаните, удостоверяваме с настоящето, че ние, въстаниците на България, със сила принудихме капитана на кораба "Радецки" да спре на турския бряг, ако и да няма станция.

Въстаниците на България
Войвода: Б о т й о в 186



На 20 април 1876 година, когато въстанието избухва, Ботев се намира в Одеса. Той бил там, за да събира средства и да доведе български офицери, които били на руска служба.

Нямало как една  голяма чета, наброяваща около 200 души, да премине Дунав незабелязано, ако се прехвърли с множество  малки лодки. Наложило се да бъде измислен различен план, според който четата да се прехвърли на дунавския бряг.

Според плана четниците трябвало да се качат на различни пристанища, дегизирани като обикновени пътници, в по-голямата си част  градинари. Оръжието трябвало да бъде качено в сандъци, от които да бъде извадено в точния момент, когато дойде време да бъде установен български контрол над парахода. За по-голяма сигурност Ботев съобщил плана на малка част от четниците.

На 16 май 1876 година започнало осъществяването на плана. Бил избран парахода Радецки. Първите четници начело с Христо Ботев се качили на пристанището в Гюргево. Билетите на повечето били за различни дестинации, било им забранено да говорят един с друг, за да не усъмни някой в тях. Два сандъка с оръжие били качени чрез хитрост по предварително изготвен план. След като всички пътници били на борда, Димитър Пехливанов хвърлил в Дунав петел. Четниците започнали да викат, че човек е паднал от борда. В настаналата суматоха незабелязано били качени още двата сандъка с оръжие. В първа класа се настанили Христо Ботев, Сава Катрафилов и Димитър Икономов. Те се престрували на търговци, говорили си на румънски, преструвайки се на търговци.

От Зимнич, второто пристанище след Гюргево, се качили 15-20 момчета, също преоблечени като градинари, носещи тежък багаж. От Турну Мугорели се качили голям брой четници – около 60 души. Заедно с тях били едни от най-близките помощници на Ботев – Никола Войновски, Спас Соколов и брат му Кирил Ботев. 9 души от тях били част от четата на Стоил войвода, която била разбита в Сливенския Балкан. Качили се и  Никола Кючюков заедно с още десетима, които били въоръжени с ками и револвери, като тяхна задача била да пазят оръжието и при опит за конфискуването му от властите да окажат съпротива. След натоварването на пътниците парахода потеглил към следващото пристанище.

Никола Кючюков най-точно описва обстановката в кораба:

„След това истинска тишина владееше. Шумоленето на тихия Дунав, хладния пролетен ветрец и мисълта, че изпълняваме най-честно дълга си пред народния идеал тургаха в движение най-деликатните струни на нежното сърце и човек, унесен, доволен от себе си, заспива. Цялата почти дружина се беше отдала на сън. Гледаш един тук се усмихва в съня си, друг там, прилични на малко дете, което прави така от целувката на майка си в люлката, когато то спи”.

На 17 май бил даден сигналът, който всички чакали. Ботев излязъл на палубата, придружен от Никола Войновски и Димитър Икономов, облечени в униформи, с калпаци на главите, върху които над челото им блестял българския лъв. Държели револвер в лявата и сабя в дясната ръка. Според някои сигналът, който Ботев дал, бил вик „На оръжие, момчета!”, според други сигналът бил три изсвирвания със свирка. След даването му настъпило масово оживление. Четниците за секунди захвърлили старите дрехи и облекли униформите. Нетърпеливи, те не могли да дочакат отварянето на сандъците. Започнали да ги разбиват и да вадят от там оръжието. За минути от мирни пътници те се превърнали в една добре въоръжена войскова част. Войновски дал команда да се строят двама по двама. Ботев се изправил пред четата, облечен във военните си дрехи. Никола Обретенов го описва по следния начин:

„Хубав като Аполона,  страшен и войнствен като Марса.”

Всичко се осъществило по план. Пътниците били затворени в първа и втора класа, като при тях не се допускало да влиза никой, за да се предотвратят инцидентите. Контрол бил установен над целия кораб. Капитанът бил заставен да изпълни исканията на българите. Всичко вървяло по план, никой не пострадал, което било най-важното. Корабът поел с пълна пара към Козлодуй. След няколко трудни маневри „Радецки“ акостирал на брега. Поради факта, че там нямало пристанище, параходът трябвало да достигне до сушата с носа си без той да се повреди. Трябвало да се вреже в дъното до плиткия бряг така, че да се закрепи достатъчно здраво, но и да не се повреди от движението. След акостирането за въстаниците бил положен здрав мост, по който да слязат на сушата. Ботев очевидно останал доволен от действията на капитана и с благодарен поглед стиснал силно ръката му. Капитан Енглендер никога не забравил финалната сцена от слизането на Ботевата чета на Козлодуйския бряг. Той я описва в спомените си по следния начин:

„Сега вече, като излязоха всички, последва една живописна и в същото време възвишена сцена. Цялата българска чета се разположи в живописни групи по хълмистата почва и покри едно толкова голямо пространство, щото даже на мен се показваше много повече, отколкото тя беше в действителност. Тогава се раздаде един глас и всичките нападаха на колене и останаха в такова положение – вероятно правеха молебен. Много от тях целуваха земята, която беше тяхно свето отечество и която твърде скоро щеше да ги приеме в себе си… Тогава се издигна пак попът, хвана байрака и с друг един предмет, който държеше в дясната си ръка, благославяше, види се, поборниците за свободата.

Мисля, че това беше кръст: аз не можах да видя с просто око, а да взема бинокъл, не намерих за уместно. Сцената беше тържествена и трогателна, след това всичките момчета станаха на крака и аз видях, че Ботев застана на високото място и захвана да говори реч, която се продължи две-три минути. След това извика се едногласно: „Ура (да живей) България, ура, ура!”, толкова силно и радостно, че ние, моряци и военни, които различаваме нациите, гдето знаят да викат ура и гдето не знаят, казвахме помежду си:

-Тези българи, ако и да са малко и още неизвестни, трябва да станат една силна нация.”

Свободата се постигала с много труд, според Бойко

"Свободата се постига с много труд, усилия и битки" Това казва в приветствието си по случай 3-ти март премиерът Бойко Борисов.

„Честит 3-ти март, българи! С Националния празник на България поздравявам всички сънародници. Нека на този ден да си спомним отново, че свободата се постига с много труд, усилия и битки. Да не забравяме дедите ни, които са се борили за свободата на нашата родина", призовава Борисов. "Да преклоним глави пред тях и да следваме техния пример - трябват дела, а не просто думи", продължава той.

"Ние и в трудните моменти трябва да сме обединени като народ, да сме упорити и толерантни. Да помним, че свободата и демокрацията са право на всеки човек, но като гражданско общество – част от Европейското семейство, да не забравяме, че имаме и задължения. Във времето, в което живеем и с поредното предизвикателство, пред което е изправена Европа, ние трябва да продължим без да губим болезненото си чувство за справедливост, с човечността си, но и да пазим силно и безпрекословно българския дух и патриотизъм. На днешния ден желая на всички ни да не спираме да градим страната си, да пазим българското, да защитаваме европейските си ценности и да се стремим и работим заедно за едно по-добро бъдеще. Честит празник, бъдете силни, смели и горди българи!", пожелава  Борисов.

Трибагреник рекордьор в Бов

Пет километра конци и почти един декар плат използва шивачката Роза Гекова, за да ушие огромен български трибагреник, който от три години насам се развява на 3 март край село Бов, съобщава bTV.

Идеята хрумнала на няколко местни жители, докато гледали скалата насреща им. За да решат колко голямо да бъде знамето, се качили на върха ѝ, измерили надморската височина там, а после и в подножието ѝ.

Преценили, че 80 м дължина на флага ще е достатъчно. Въпреки това първата година, когато направили знамето, на Роза ѝ се струвало малко. "Толкова малко изглеждаше... и викам: "толкова много труд, а толкова малко изглежда на тая скала", споделя тя.

Всъщност знамето не се задържа много на скалата, защото вятърът и острите камъни го късат много бързо. Сравнително дълго се е задържало веднъж – четири дни... Обикновено изкарва само ден.

Това обаче не се отразява на ентусиазма на Роза, която всяка година отделя от времето си да шие знаме рекордьор, нито на съселяните ѝ, който събират пари за плат.

Вижте новият сарай на Ахмед Доган край Бургас

Новото имение на Ахмед Доган, край Бургас, се строи по последните изисквания на най-модерните системи за безопасност, наблюдение и техническо обезпечение, пише Periscope.bg. Сайтът публикува и ексклузивни снимки.

За оборудването обаче са платени чудовищни пари. В имението са инсталирани над 50 наблюдателни камери с много голяма разделителна способност, вградена е сигнална техника във всички точки на имота.

Отделно има сателитно наблюдение и връзка, както и подводни солари за атаки от морето. В стаите са изградени специални сектори на сигурност, които при терористична или криминална атака могат да осигурят убежище на обитателите на сарая.

Става въпрос за вградени стаи, които могат да се затварят херметическа, а вътре има вода и храна за две седмици. Те разполагат и със сателитна връзка, чрез която могат да се обадят за помощ. В имението има изградено и подземно скривалище, също оборудвано с много скъпа техника и продукти ца цял месец. 

Цялата луксозна вила има централно компютърно управление, което струва 120 хиляди евро. Чрез него може да се контролира температурата, влажността на въздуха, вентилацията, както и шумовата среда. За целта пък е било закупено оборудване - модерни климатични инсталации, шумоизолатори и сигнални уредби.

Във всяка стая има огромни плазмени телевизори, интернет-връзка и антени за външни контакти. Според хора, които са строили имението, в подземието има изграден специален док, в който се помещава малка подводница.

Тя  е четириместна и струва 1,2 милиона евро. Подводницата е за  екстрени случаи и е средство за бързо бягство под вода. За целта има изкопан подводен канал в морето, по който може да се избяга от вилата.

На тази дата: 3 март честваме освобождение от турско робство

Днес България чества своето освобождение от турско робство. Отбелязваме го всяка година на 3 март в чест на подписването на Санстефанския мирен договор на същата дата (19 февруари по стар стил) през 1878 г.

От 1396 до 1878 година България е част от Османската империя. В резултат на победата на Русия в Руско-турската война през 1877-1878 г. страната придобива независимост.
На 3 март 1878 г. е подписан Санстефанският мирен договор между Русия и Османската империя. От руска страна договорът е парафиран от граф Николай Игнатиев.

Мирните преговори започват на 13 февруари след като в Одрин пристига първият член на турската делегация - външният министър Сафвет паша. Още в началото на преговорите Сафвет паша заявява, че империята ще осъществи изработените от Цариградската конференция реформи, но той отхвърля условията за мир, защото подписване на договор щяло да има само ако бъде започнат конгрес на всички Велики сили. Сафвет протаква преговорите, но така че да не ги прекъсва, защото се страхува от ново руско настъпление към столицата. Османската империя все още се надява на помощ от страна на Обединеното кралство и Австро-Унгария.

Преговорите започват да вървят мъчително, руското правителство започва да усеща
намеренията на османската империя и затова решава да предприеме по-твърди мерки с цел по-скорошно подписване на договора. На 24 февруари се изпраща отряд от 10 000 души край Цариград, а Главната руска квартира се мести от Одрин в Сан Стефано - тази тактика на сплашване не дава резултат и османските пълномощници продължават да печелят време до желаната помощ или конгрес на Великите сили.

Делегацията на Османската империя възразява срещу границите на България и Сърбия, които откъсват значителни части от териториите на империята. Руските представители не искат да отстъпят позициите си, тъй като откъсване на македонските земи и Родопите би обезлюдило доста от селищата там (голяма част от населението ще се придвижи към свободните български земи) и ще наруши целостта на българския народ и решенията на Цариградската конференция.

На 25 февруари в Сан Стефано пристига великият везир Ахмед Вефик. Продължават обсъжданията относно границите на България, но не се постига споразумение. Преговорите са прекъснати на 28 февруари. На същата дата граф Игнатиев уведомява главнокомандващия на войските княз Николай Николаевич, че примирието трябва също да бъде прекъснато, а настъплението - подновено. Николаевич изпитва притеснение, че подобни действия биха довели до война с Обединеното кралство.

На 1 март двамата руски представители - Игранев и Нелидов - поставят ултиматум на османската делегация да подпише или военните действия ще бъдат подновени. Руската армия в околностите на Сан Стефано се строява на линия в посока Цариград. След тази демонстрация на сила преговорите са възобновени.

Договорът е подписан на 3 март 1878 г., клаузите на мира са представени след ратифицирането му, което става две седмици по-късно - на 17 март. Решенията на договора влизат в сила на 18 март след като съдържанието му е съобщено с циркулярна нота от руския канцлер княз Александър Горчаков на останалите велики сили.

На 3 март в град Сан Стефано, днешен Йешилкьой, предградие на Истанбул, е подписан мирен договор между Русия и Османската империя. С него се слага край на Руско-турската освободителна война (1877-1878г.) и се създава Българска държава след 500-годишно османско владичество.

Причина за Руско-турската война е жестокото потушаване на Априлското въстание от 1876 г., което предизвиква огромен отзвук в Европа. Редица видни европейски общественици и държавници, сред които личат имената на Уилям Гладстоун, Виктор Юго издигат глас в подкрепа на потиснатите българи. Войната става неизбежна, след провала на Константинополската конференция и отказа на Османската империя да се реформира и зачита правата на своите християнски поданици. Тя завършва с победа на руското оръжие.

Санстефанският мир е подписан на 3 март (бел.ред. 19 февруари стар стил). Тази дата не е избрана случайно. Тя съвпада с коронацията на Александър ІІ през 1855 г. и освобождаването на крепостните селяни в Русия през 1861 г., за което руският император получава прозвището Освободител.

Договорът е прелиминарен - т.е. предварителен и подлежи на одобрението на останалите Велики сили. Според него, освободена България е автономно, трибутарно (плащащо данък), васално княжество със свое народно правителство и войска. Площта му е над 170 000 кв. км.

Санстефанска България, с малки изключения, припокрива картата на Екзархията от 1870 г., с която султанът легитимира православната духовност на българското население. Границите на княжеството обхващат Северна България (без Северна Добруджа), Тракия (без Гюмюрджинско и Одринско) и Македония (без Солунската област и Халкидическия полуостров).

Пълномощници от руска страна са граф Н.П.Игнатиев и А. И. Нелидов, а от турска страна - Савфет паша и Садулах бей. Чл.6-11 се отнасят до България, която е създадена като автономно трибутарно княжество с християнско правителство и своя войска.
Чл.7 от договора урежда устройството и управлението. Държавата се управлява от княз, избран от населението с одобрението на Великите сили и Високата порта. Парламентът е трябвало да изработи Органически устав (Конституция). Предвижда се и временно руско управление за срок от две години, което се осъществява от специален императорски комисар. Чл.8 предвижда да се плаща специален данък на Високата порта.

Със Санстефанския мирен договор България възкръсва отново на картата на Европа. Нейното население наброява 4 800 000 души. Санстефанският мирен договор от една страна решава проблема с легитимността на българската държавност, а от друга е убедително доказателство за българското териториално присъствие на Балканския полуостров.

Англия и Австро-Унгария се обявяват против санстефанския договор. По тяхна инициатива той е ревизиран и заменен с Берлинския договор през юли 1878 г. По силата на неговите клаузи санстефанска България е разделена на пет части - Северна България и Софийския санджак формират васалното Княжество България, което плаща ежегоден данък на турския султан, има своя милиция и се ръководи от княз, избиран от народа, но със съгласието на Великите сили и султана; земите между Стара планина и Родопите се обособяват в отделна автономна област с име Източна Румелия, управлявана от генерал-губернатор, назначаван от Високата порта; Македония и Одринско остават в пределите на Османската империя под пряката власт на султана; градовете Пирот и Враня се предават на Сърбия, а Румъния получава Северна Добруджа.

От 1888 г. 3 март се празнува като Ден на Освобождението на България от османско владичество. Еднократно като официален празник денят е отбелязан през 1978 г. по повод 100-годишнината от Освобождението. 10 години по-късно той става официален празник, а с решение на Великото Народно събрание от 5 март 1990 г. датата е обявена за Национален празник.

Вицове, март 2016 г.

Добро утро!

СмЕх


Първи закон на лекаря от "Бърза помощ" :Колкото по-късно пристигнеш.....толкова по-точна е диагнозата....

***

-Колко човека работите на обекта?
-С бригадира 10.
-А без него?
-Без него никой не работи

***

Както си пикая до един блок и отгоре някой простак си изхвърли боклука!
E, нема да се оправи тая държава!

***

Попитали Радио Ереван:
- Възможно ли е Русия отново да овладее страните от бившия СССР?
Радиото отговорило:
- ПУТИНциално – да!

***

Семейният скандал е като рок концерт. Винаги започва с новия материал и завършва със старите хитове!

***


Всяка сутрин нови вицове

сряда, 2 март 2016 г.

Мил поздрав за 3 март – Podziękować: Полски дипломати рецитират стихотворението "Хаджи Димитър" на Христо Ботев

Те качиха в YouTube видео, в което рецитират стихотворението "Хаджи Димитър" на поета-революционер Христо Ботев. В поздравлението към българския народ се включват Негово превъзходителство посланик Кшищов Краевски, аташето по отбраната полковник Силвестер Шулц, съветник Гражина Хоронжикевич, съветник-министър Ярослав Джеджич, трети секретар Агата Флашинска, втори секретар Якуб Флашински, консул Катажина Деда, съветник Ярослав Сковронски и първи съветник Ярослав Годун.

Всички членове на полската мисия са окичени с мартенички докато рецитират литературното произведение в оригинал и на полски език.

В края на видеото посланик Краевски заедно със съпругата си и дъщеря си пожелава на всички българи здраве и благополучие.

Германия да взима мигрантите директно от Гърция, предлага Австрия

Австрийският канцлер Вернер Файман призова Германия директно да взима мигрантите от Гърция и съседните държави на Сирия. Той уточни, че ще се издават сертификати за тяхното пътуване и крайна дестинация, но за това ще бъде необходимо германското правителство да си утвърди квоти за бежанци от Гърция, Турция и Йордания.

В интервю за „Курир“ Файман заяви, че този документ трябва да гарантира на бежанците, че могат да стигнат до германска територия. Файман подчерта, че вече е абсолютно неприемливо всеки ден да се допускат по няколко хиляди души, а в същото време Берлин да съобщава на Виена, че същия ден ще приеме между 1000-2000 души. „Австрия няма да се превръща в чакалня за бежанците заради Германия.

Виена ще се бори срещу това явление“, каза той. От кабинета на австрийския канцлер съобщиха, че ако Германия приеме неговото предложение, Австрия ще пропуска само онези бежанци, които искат да подадат молба за получаване на убежище или имат сертификат за продължаване на пътя. Този документ ще бъде издаван от германските власти. Файман се обяви за създаване на специален фонд за бежанците, подобен на онзи за спасяването на банките. Тези средства трябва да се използват за защита на външните граници на ЕС по Гърция, но и за покриване на разходите за търсещите убежище.

В Скопие „Скастрија“ фасада заради мега скулптури

Под това заглавие македонският fokus.mk съобщава, че скулптурите, които са били поставени преди 2 дни като част от новата барокова фасада на обекта „Сити Галери“ се оказали по-високи от планираното, затова на местата, където те били поставени, се наложило да „скастрят фасадата от стиропор".

Иначе, новите скулптури най-вероятно е трябало да подсещат за така наречените кариатиди (гр. καρυάτιδα, буквално девица от Кария, е женска скулптурна фигура (статуя), която служи вместо стълб за подпора и като украса на сграда -б. ред.), или както обясняват комшиите - "скулптура во форма на жена, која во архитектурата се користела како столб".

Почина Петко Бочаров

Журналистът Петко Бочаров почина на 97-годишна възраст.

Той е роден на 19 февруари 1919 година в София. Завършва Американския колеж, а след това право в Софийския университет.

От 1952 година работи в Българската телеграфна агенция, първоначално като преводач от английски език, а впоследствие заема длъжността заместник-главен редактор.

Между 1981 и 1993 година участва с новини и коментари във „Всяка неделя". Има редовни рубрики по БНТ, в радио „Свободна Европа" и в „Дойче веле".

Блъснатият до парламента: Полицаите дадоха фалшиви показания

Акт за неправилно пресичанe са написали на демонстранта Атанас Русев, който вчера бе ударен от автомобил със специален режим на движение до парламента. Това съобщи самият той пред bTV.

Русев от „Да запазим Корал” отивал на протеста срещу законовите промени, с които къмпингуването по морето беше забранено, пресичал от Народното събрание към паметника на Цар Освободител, когато колата го ударила и качила на капака си.

"Не получих обяснение, не получих извинение, нищо", заяви той.

Русев е убеден, че е пресичал напълно правилно.

„Всички полицаи, които бяха на мястото, според тези, които дойдоха от СДВР, според охраната на Народното събрание, всички казаха защо сте пресичали там, там няма пешеходна пътека има, въпреки че тя не е нарисувана, защото това е записано в закона. Никой от присъстващите полицаи не знаеше този факт и не познаваше закона”, коментира Русев.

Тази кола щеше да си тръгне оттам, защото шофьорът веднага след това излезе и каза: "Много бързаме, оправяйте се. Протестиращите я спряха", изтъкна потърпевшият.

По думите му полицаите са дали фалшиви показания в СДВР. Иначе щеше да излезе, че автомобилът е минал на червен светофар и е блъснал пешеходец на пешеходна пътека, коментира той.

"Това ауди влезе със скорост в завоя, на пълна газ", допълни Русев, който за щастие няма контузии. "Нарекоха го докосване. Чист удар си беше", допълни той.

По неофициална информация това е колата на външния министър Даниел Митов, но дали той е бил в колата по време на инцидента, не се знае.

Индия признава всички роми за индийци

Индийското правителство обяви, че е готово да признае 20-те милиона роми, живеещи в 30 държави по света, за "част от индийската диаспора". Това съобщи TACC, като се позовава на изказване на външния министър на страната Сушма Сварадж.

"Вие сте синове на Индия, които сте мигрирали и живели в трудни условия в чужди краища в продължение на много векове, но въпреки това сте поддържали вашата индийска идентичност", обърна се към ромите индийският външен министър.

Той припомни, че огромната 20-милионна ромска общност живее в повече от 30 държави в Западна Азия, Европа, Америка и Австралия.

"И всички са потомци на наши съотечественици", заяви още индийският външен министър.

Фотофакт: Учителка пише фуДболист!

Гневен баща недоумява как учителка може да не знае как се изписва правилно футболист.

Ето какво написа и възмутеният баща Владимир Маринков във Фейсбук:

„Ето как ни учат децата!!!
Тъжно......
Синът ми знае как се пише фуТболист, но не и Учителката му!“

На тази дата: 2 март 1969 г. Престрелка между съветски и китайски граничари води до битката за остров Джънбао

На остров Джънбао избухва престрелка между съветски и китайски граничари, която по-късно прераства във въоръжен конфликт между двете държави.

Преди всичко островът е известен като място на разразилия се през март 1969 г. пограничен конфликт между Съветския съюз и Китайската народна република. През 2004 г. е заснет документалния филм „Остров Дамански. 1969 година“ (виж видеото долу), който разказва за събитията като включва интервюта с участниците и лидерите в конфликта и на двете страни.

След разпадането на СССР на 19 май 1991 г. 2-те страни подписват споразумение, с което остров Джънбао е предаден под юрисдикцията на КНР.
През нощта на 2 март 1969 година китайски военни части се прехврълят на острова и се окопават. Съветските граничари на сутринта регистрират нарушение на границата. Група граничари под командването на лейтенант Стрелников - общо 9 човека - се отправят на острова, за да отстранят от съветска територия нарушителите.

Окопалите се китайци откриват огън от упор. Съветските граничари загиват под огъня на близо 300 китайски автоматчици. Прикриващата съветска гранична група от 5 човека под командата на младши сержант Бабански отвръща на огъня и докладва за инцидента. Командирът на Иманския граничен отряд полковник Леонов вдига по тревога маневрена група. С цената на 32 жертви китайците са отблъснати от острова.

На 14 март съветските граничари получават заповед да се изтеглят от острова. През нощта получават нова заповед - да го превземат. Полковник Леонов повежда група от три Т-62 (по това време нов и секретен). Командирският танк е поразен, а полковникът е убит. Останалите танкове се връщат на изходни позици, оставяйки поразения танк и трупа на своя командир. 

През нощта група разузнавачи правят опит да унищожат танка. В крайна сметка танкът потъва в реката след попадение на 160 мм минохвъргачка.

По това време китайците са прехвърлили на острова около 2000 човека. Сутринта на 15 март граничарите атакуват острова, но са отблъснати. В съветския тил са развърнати дивизион реактивни системи за залпов огън "Град" и арт. полк 122-мм гаубици. За да бъдат задействани тези части, е необходима санкцията на военния министър маршал Гречко, който е в командировка, или на генералния секретар Леонид Брежнев, който е на официално посещение в Унгария. На 16 март командващият Забайкалския военен окръг генерал Павловски, без санкцията на Москва, взема инициативата в свои ръце. В 12:50 ч артилерията нанася удар по фронт дължина с 10 км и дълбочина 6-7 км.

 Изстреляни са около 2000 снаряда и ракети. Очевидци сравняват бойното поле с крематориум. Тежките поражения, които нанася реактивната артилерия на китайските части са в основата на легендата за "лазерното оръжие" използвано от руснаците. След артилерийската подготовка 2 батальон на 199 МСП с танкова поддръжка атакува острова и го превзема. Генерал Павловски е издигнат на поста главнокомандващ на съветските войски. За периода на военните действия СССР губят 60 бойци. За Китай няма официални данни, но те се изчисляват на минимум 1000 души. След инцидента в района на Дамански е дислоцирана мото-стрелкова дивизия.

Следващият инцидент е на 12 август 1969 година в района на Казахската ССР в района на височината Каменная до езерото Жаланшкол. На тази дата съветските граничари забелязват китайски войници да се окопават на Каменная. Група съветски граничари под командването на НЩ подполковник Никитенко атакува с подкрепата на придадените БТР височината. За подкрепа на китайските войници са изпратени с камиони подкрепления - около 70 човека. Китайците са прехванати от граничните групи за прикритие с БТР. Един БТР прониква в китайския тил и превзема укрепленията. Сблъсъкът трае 9 часа. 18 китайци са убити, 2 - пленени. СССР губят 2 граничари и 11 ранени.

Предпоставки и причини за конфликта

След смъртта на Йосиф Сталин Никита Хрушчов е избран за Първи секретар на КПСС. Той организира разобличаването на Сталин на закрито заседание на XX-ия на КПСС през февруари 1956 г. По този начин Хрушчов започва ликвидирането на “култа към личността на Сталин” и се опитва да въведе демократизъм в тоталитарната система. Това води до чувствително охлаждане в отношенията между Китай и СССР. Ескалацията на напрежението между двете страни достига връх във въоръжените конфликти между СССР и Китай през 1969 г. Повод за сблъсък е неразрешеният от векове спор за границата и териториалната принадлежност на намиращия се в река Усури остров Дамански.

Коренът на проблема се крие в различното тълкуване, което двете страни дават на Пекинския договор от 1860 година между Русия и Китай, съгласно който границата минава по двата бряга на реката. Статутът на водната повърхност и на речните острови е нерегламентирана. Според нормите на международното публично право границата следва да минава по средата между бреговете. Островът е отдалечен от Китай на 40 м, а от СССР – на 200 м, но и двете страни го смятат за свой. Островът и района около него е под контрола на застава Нижная Михайловка.

Край на конфликта

На 11 септември 1969 година, завръщайки се от погребението на виетнамският лидер Хо Ши Мин, съветският министър-председател Алексей Косигин се среща с Чжоу Енлай. Подписано е споразумение, с което се прекратяват граничните конфликти. Спорът окончателно е решен през 90-те години на 20-ти век , когато Дамански и редица спорни територии са предадани на Китай.