сряда, 26 април 2017 г.

На тази дата: 26 април 1986 г. Аварията в Чернобил!

На 26 април 1986 г. четвърти реактор на атомната електрическа централа в Чернобил
(Украйна) експлодира и се запалва. Инцидентът е най-голямата ядрена авария в света.

В историята на ядрената енергетика има само още една авария – тази в АЕЦ "Фукушима I“ от 2011 г., която е от ниво 7 по Международната скала за ядрени събития.

Аварията в Чернобил създава облак от радиоактивни отпадъци, който преминава над части от СССР, Източна Европа и Скандинавия. Обширни райони в Украйна, Беларус и Русия са замърсени, а около 200 хил. души са евакуирани от родните си места. Близо 60% от радиоактивните отпадъци падат на територията на Беларус.

Инцидентът повдига въпроса за безопасността на съветската ядрена енергетика, като за известно време забавя развитието ѝ. Вече разделените държави Русия, Украйна и Беларус понасят значителни разходи за обеззаразяване и здравеопазване, вследствие на чернобилската авария.

Строежът

Строежът на централата започва през 1970 г. При настъпването на инцидента АЕЦ разполага с 4 атомни реактора, въведени в експлоатация съответно през 1977, 1978, 1981 и 1983 г. Реакторите на централата са от тип РБМК (реактор с висока мощност канален) и използват графитен забавител. Основната причина за използването на този тип реактори е, че те са били със значително по-висока мощност от еквивалентните реактори с воден забавител строени по това време.
Реакторите от тип РБМК са разработени след първите реактори от тип ВВЕР и до инцидента в Чернобил са смятани за един от най-надеждните типове реактори строени на територията на СССР. Конструктивното им предимство е, че позволяват презареждане на реактора по време на работа (т. е. без спиране на производството за презареждане). За съжаление се оказва, че в конструкцията на първото поколение реактори от тип РБМК има допуснати редица грешки, една от които е достатъчно сериозна, за да предизвика най-сериозната авария в историята на атомната енергетика.
Интересен факт е, че 3 години преди аварията в Чернобил става авария с реактор от подобен тип (1-во поколение РБМК-1500) в Игналинската АЕЦ (Литва). Аварията в Игналина възниква при условия, които са до известна степен подобни с чернобилската авария — при работа на реактора на висока мощност сработва аварийната защита (с цел бързо понижаване на мощността на реактора), която поради същия конструктивен дефект вместо да понижи мощността на реактора, временно я повишава многократно, като довежда до изключително сериозна повреда в активната зона на реактора, но въпреки това игналинският РБМК оцелява.
Инцидентът в Игналина е бил известен на конструкторите на чернобилските реактори (тъй като се случва именно по време на строежа на 4-ти блок в Чернобил). Въпреки това не са взети мерки за промяна на конструкцията на контролните пръти на реакторите от тип РБМК, тъй като се е считало, че причината за аварията в Игналина е била грешка на оператора.

Кратка история

1970 г. - начало на строителството;

26 септември 1977 г. - пускане на I енергоблок;

21 декември 1978 г. - пускане на II енергоблок;

3 декември 1981 г. - пускане на III енергоблок;

9 септември 1982 г. - авария на I енергоблок, която довежда до временното му извеждане от експлоатация;

21 декември 1983 г. - пускане на IV енергоблок;

26 април 1986 г. -

- 1:23:40 ч – активиране на аварийната защита на IV блок (защитата е активирана от началник-смяна в контролната зала);

- 1:23:43 ч – активиране на алармените сигнали за повишаване на мощността на реактора на IV блок;

- 1:23:49 ч – разрушава се активната зона на реактора. Контролните пръти спират да се движат преди да достигнат долно положеине. Пълна загуба на всички средства за контрол на реактора на IV блок;

- 1:24:00 ч – разрушава се корпусът на реактора на IV блок, в атмосферата се изхвърлят радиоактивна пара, частици от горивото на реактора, графит и други компоненти от активната зона на реактора. Непосредствено след взрива те са изхвърлени на височина до 2,5 км;

22 май 1986 г. - взето е решение за възстановяване на работата на I и II блок на АЕЦ;

1 октомври 1986 г. - пускане на I блок, след края на програмата по дезактивация на работните помещения;

5 ноември 1986 г. - пускане на II блок, след края на програмата по дезактивация на работните помещения;

30 ноември 1986 г. - завършване на строежа на саркофага на IV блок, т.нар. обект „Укритие“;

4 декември 1987 г. - пускане на III блок след разделяне на IV блок и дезактивация на работните помещения на трети блок;

11 октомври 1991 г. - пожар на турбогенератор 4 довежда до предсрочно закриване на II енергоблок;

30 ноември 1996 г. - окончателно спиране на I енергоблок;

15 декември 2000 г. -

- 13:17:00 ч – окончателно спиране на III енергоблок, с което активният живот на Чернобилската АЕЦ приключва.

Веднага след аварията са хоспитализирани 213 души, от които 31 умират - 28 от тях умират от остра лъчева болест. Повечето са пожарникари и работници по сигурността, опитващи се да овладеят аварията. От зоната на инцидента са евакуирани общо 135 000 души, в това число и 45 000 от съседния град Припят.
Над 600 000 запасняци, военни и граждани са работили по затварянето на реактора и
овладяването на всички заплахи (втори взрив, заразяването на река Припят, намаляване на радиоактивния прах и затварянето му в 30 километровата зона, ограничаването на опасността радиацията да бъде разпростанена от животни, изграждането на обходна стена, изграждането на саркофага и т.н.) в опасната зона през първите 6 месеца.

От тях около 25 000 са починали под 40-годишна възраст, а 200 000 са обявени за инвалиди. Неизвестен брой хора са заразени поради опита на правителствата в различни държави (това включва и България) да отрекат инцидента. Кръвните ракови заболявания в Европа повишават честотата си 60 пъти в последните 20 години, спрямо статистиките, правени през 70-те. 

Само в Русия над 1152 деца са оперирани от рак на щитовидната жлеза, директен ефект на Чернобилската авария. Същият тип "чернобилски" рак се наблюдава из цяла Европа, включително във Франция. Само в Беларус след аварията се раждат 300 000 деца, които страдат от различни проблеми, причинени от нея.

Между 0,05% и 0,1% от населението на Земята е пряко засегнато от аварията в Чернобилската АЕЦ, а 1% е косвено засегнато от инцидента.

Няма коментари:

Публикуване на коментар