събота, 3 юни 2017 г.

На тази дата: 3 юни 1989 г.в Русия става най-тежката железопътна катастрофа

На 3 юни 1989 г. в 23:45 часа (московско време) става най-тежката железопътна катастрофа в
историята на Русия, в която загиват 575 души. Мястото е в Южен Урал – на 11 километра от град Аша, а причината е изтичане на газ от преминаващия на 900 м. тръбопровод Западен Сибир-Урал-Поволжие при специфични метеорологични условия.


Газът е изтичал поне от 20-25 дни от пукнатина, която се разраства. Миризмата е усещана от населението в близките села и от влаковите машинисти, които неколкократно са уведомявали своите диспечери, но на сигналите им не е реагирано.

Около три часа преди катастрофата манометрите отчитат падане на налягането в тръбопровода. Вместо да бъде потърсена причината, дежурният персонал увеличава подаването на газ, за да възстанови налягането. В резултат от това пукнатината бързо нараства до почти два метра. Газът се събира в долина при пълно безветрие и наподобява „газово езеро”.

По това време в района навлизат два насрещни влака по Транссибирската магистрала. За лош късмет влакът от Новосибирск закъснява със 7 минути и двете композиции се разминават точно на обгазеното място. С цел безопасност машинистите намаляват скоростта, като включват спирачките на колелата. Възможно е именно те да предизвикват страхотната експлозия. Според друга хипотеза това може да е искра от пантографа на някой от локомотивите.

Силата на взрива е полкова голяма, че чупи стъклата на намиращия се на 11 км град Аша. Стълбът от пламъци се вижда от 100 км. Пожарът обхваща 2500 декара. Има сведения, че взривът е задействал сигнала за тревога на ПВО на североамериканския континент (НОРАД).

Според различни оценки взривяването на хомогенната газо-въздушна смес има характер на обемен взрив с мощност до 12 килотона ТНТ, което е сравнимо с мощността на ядрения взрив в Хирошима.

Двете композиции имат общо 38 вагона с 1284 пътници (в това число 383 деца) и 86 члена на двете локомотивно-влакови бригади. От ударната вълна са изхвърлени от линията 11 вагона, от тях 7 изгарят напълно. (Свидетел лекар-травматолог твърди, че вагоните са извити като „банани”.) Останалите вагони са обгорени вътре и отвън.

По официални данни 575 души загиват (според друга информация 645); 623 стават инвалиди от тежките изгаряния и телесните травми. В състава пътуват два вагона деца на летен лагер на Черно море в Адлер (край Сочи). Повечето от тях изгарят.

Разследване и последици

Разследването установява, че газопроводът „Западен Сибир-Урал-Поволжие” с диаметър на тръбите 72 см. и дължина 1852 км. е проектиран и първоначално построен като петролопровод с постановление на Министерския съвет на СССР.

Ръководството на Министерството на нефтената промишленост обаче сменя предназначението на вече почти готовия петролопровод в продуктов (газов). В първоначалния проект спешно са направени корекции, свързани със специалните изисквания относно сигурността на транспортирания сгъстен газ. При това грубо е игнорирано изискването, че техническите правила забраняват да се транспортира сгъстен газ под налягане по тръбопроводи с диаметър над 40 см.

Трасето на газопровода на 14 места пресича железопътни линии, като на 4 места те са електрифицирани. Сред тях е Транссибирската магистрала с голям товаропоток. Трасето в продължение на 273 км опасно се сближава (под 1 км) с железниците, а така също преминава близо до уралските градове Миняр, Златоуст и Кропачьово.

По време на експлоатацията от 1985 до 1989 г. на газопровода стават 50 големи аварии и повреди, не довели до човешки жертви. След аварията край Аша газопроводът не е възстановен и е ликвидиран.

Официалната версия твърди, че причина за изтичането на газа е „възможна” повреда, нанесена на тръбите от екскаватор при неговото строителство през 1985 г.

Съдебното разследване по аварията продължава 6 години. Към отговорност са привлечени 9 длъжностни лица, основно строители, заплашени от затвор до 5 г. Двама са амнистирани, тъй като са „орденоносци”. Изобщо не е потърсена отговорност, а само са привлечени като свидетели, от хората, разпоредили и утвърдили нарушенията за препрофилиране на петролопровода в газов, както и опасните сближавания.

През 1992 г. на мястото на трагедията е издигнат 8-метров мемориал. Всяка година край паметника на жертвите от катастрофата се провежда траурет митинг.

Няма коментари:

Публикуване на коментар