сряда, 7 юни 2017 г.

Как с искова молба, намерена от огняр и чистачка в Никопол, отнеха апетитен имот в София

Каква е връзката между огняр и чистачка в Никопол и апетитен търговски обект на най-скъпата улица в София – „Съборна”?, се пита bTv.

Минко Личев е бивш огняр в съда в Никопол, а Мюнюбе Топишева е хигиенистка на същото място. Двамата никога през живота си не са стъпвали на жълтите павета на ул. „Съборна” в София, но се оказват ключови фигури в решаването на съдебен спор за цели пет търговски обекта на стойност милиони левове на метри от президентството.

Шансът за успешно оспорване на собственост е значително по-голям до 5 години след сключената сделка. За въпросните магазини на ул. „Съборна” давността е приключила през 2004 г., но чудото се случва в Никопол. Съдия Тодор Тихолов от Районния съд в града, на 200 км от София, успява да образува дело на базата на мистериозно открита и входирана 3 години по-рано искова молба.

Молбата е намерена в подобна кантонерка. При почистване на сградата в един от ъглите случайно е намерена молба от 2004 г. Намират я Минко Личев и Мюнюбе Топишева. „Там където откриха този документ е коридор до стаята на административния секретар и имаше една кантонерка, в която се съхраняваха документи. Тя беше прашасала, а в нея имаше много папки. При разместването на тази кантонерка чистачката и парнаджията намериха този документ и аз бях много притеснен, че такова нещо въобще се намира в районния съд на Никопол”, разказва съдия Тодор Тихолов.

Той много бързо написва една заповед, за да се образува дело и „това нещо да се маха”, както каза пред екипа на bTV .Чистачката Мюнюбе обаче е категорична, че не е намирала никаква искова молба. „Аз не съм намерила такова нещо. Аз съм чистачка там, даже не мога да чета, нямам такова образование”, казва тя пред камерата ни. Минко Личев си спомня, че е намерил папка, захвърлена сред стари вестници, на която пише „Дело” и я предал на служителите на съда.

По ред, исковите молби се обработват от административен секретар и се завеждат в регистъра на съда. Служителката, която вписвала всички останали искови молби в Никопол твърди, че не е правила подобно нещо за исковата молба за ул. „Съборна”. Освен това почеркът при въвеждането не е неин. Графологична експертиза по-късно потвърждава думите й – молбата е вписана от неустановено лице в края на една от страниците с номер 125 и нетипичната буква А след него.

Първоначално съдия Тихолов не си спомня да е разговарял със служителката, но след това променя думите си – административният секретар на съда го предупредил, че исковата молба не е приета от нея. Въпреки това той образува делото, защото е негово задължение.

При завеждане на самото дело има още мистерии. В исковата молба до съда в Никопол пише, че оспорваният имот е на ул. „Съборна”, но не е уточнено в кой град. София фигурира само като място на съставяне на молбата.

На въпроса как съдията е преценил, че става въпрос точно за ул. „Съборна” в София, Тихолов отговори така: Аз една „Съборна” знам – там беше Висшият съдебен съвет навремето. Тогава така съм счел.

След установеното документно престъпление при завеждане на исковата молба, производството срещу неизвестен извършител е прекратено по давност след 5 години. Но образуваното дело вече е факт и то е препратено в Софийския градски съд. СГС решава в полза на фирмата, пуснала исковата молба.

Предстои частен съдебен изпълнител да изведе осъдените стари собственици от магазините им. Христо Киров и Теодора Джерманова – Кирова са собственици на имота на ул. „Съборна” от далечната 1999 г. Сделката е сключена между тях и Столична община, като заплатили с 6 апартамента в София и допълнителна парична вноска. Те разбират за оспорването на собственост през 2010 г. – цели 6 години след изтичането на давността за оспорване.

ВИДЕО



Няма коментари:

Публикуване на коментар