1961 г. започва изграждането на Берлинската стена. Стената
служи за граница между Западен Берлин и Германската демократична република до 9
ноември 1989 г., отделяща западната от източната част на град Берлин и
останалата част от територията на ГДР.
След Втората световна война Берлин е поделен между
страните-победителки (СССР, САЩ, Великобритания и Франция) на четири
окупационни зони. Източната зона, контролирана от съветските войски,
впоследствие става столица на Германската демократична република. В трите
западни зони контролът е осъществяван съответно от окупационните власти на САЩ,
Великобритания и Франция. Отсъствието на физическа граница между зоните довежда
до конфликт и масово преминаване на специалисти и граждани от Източен Берлин
във ФРГ.
Затова в нощта между 12 и 13 август 1961 г. в период на
усилено противопоставяне и изостряне на отношенията между СССР и САЩ, започва
строителството на стената. Заповедта за нейното изграждане е подписана от
Валтер Улбрихт. Фактически това е в нарушение на следвоенното споразумение на страните-победителки,
съгласно което Великобритания, Съветският съюз, САЩ и Франция имат равни права
относно управлението на целия Берлин.
Строителството и преоборудването на стената продължава от
1962 до 1975 г. Напълно построената стена се е състояла от 45 ооо бетонни
блокове 3,6х1,5 м, със закръглен връх, чиято цел е да затруднява опитите за
бягство. Въпреки това над 5000 души успяват да избягат на Запад. Сред
най-известните случаи са масовото бягство по тунел, дълъг 149 м, полет с
делтаплан, промушване между прозорците на два съседни апартамента.
Берлинската стена става един от най-известните символи на
Студената война.