четвъртък, 14 септември 2017 г.

Кръстовден е!

На 14 септември православните почитат Въздвижение на св. Кръст Господен, по народному Кръстовден. Денят е отреден за най-строг пост, ядене се приготвя предишния ден – зърнени храни, тиква, праз, картофи и нищо черно и червено като грозде, диня, вино също не се пие. Това пазело даже от болки в кръста. А на свещеника, благословил семейството, дарявали от новото жито...

Празникът е свързан с чудесното явяване на св. Кръст на император Константин Велики, с намирането на светия Кръст на Голгота от майката на императора Елена и с връщането на този животворящ кръст от персийски плен.

Преданието разказва, че през 326 година царица Елена, майка на Константин Велики, посетила светите места в Палестина, за да открие гроба Господен и светия кръст. По указание на един стар евреин започнали да копаят и открили три кръста. На мястото наредила да се построи Божия храм "Въздвижение".

Всяка година в нощта срещу Кръстовден десетки вярващи посещават Кръстова Гора, където според преданието се съхранява частица от кръста, на който е разпънат Исус Христос. По традиция християните нощуват на това място, тъй като то е известно с необичайно силната си енергия.

По време на богослужението в църквата, свещениците изнасят кръста в средата на храма, за да се поклонят вярващите.
Старите българи смятали, че в този момент денят и нощта се кръстосват, времето тръгва към зима. Затова някъде пазарели ратаи за следващия стопански сезон, другаде бързали да приберат гроздето, жените не отлагали грижата за цветята в дворовете. Началото на гроздобера е общоселски празник, в работата по стар обичай роднини и съседи си помагали, а после идвал ред и на годежите. На Кръстовден са на голяма почит лечители, които намествали изкълчено и навехнато. Някъде гонят и змей – ритуално пропъждат сушата, която може да застраши реколтата.

Освен на 14 септември, Св. Кръст се чества в Третата неделя на Великия пост Кръстопоклонна и на Разпети петък.