На 14 септември православните почитат Въздвижение на св.
Кръст Господен, по народному Кръстовден. Денят е отреден за най-строг пост,
ядене се приготвя предишния ден – зърнени храни, тиква, праз, картофи и нищо
черно и червено като грозде, диня, вино също не се пие. Това пазело даже от
болки в кръста. А на свещеника, благословил семейството, дарявали от новото
жито...
Празникът е свързан с чудесното явяване на св. Кръст на
император Константин Велики, с намирането на светия Кръст на Голгота от майката
на императора Елена и с връщането на този животворящ кръст от персийски плен.
Преданието разказва, че през 326 година царица Елена, майка
на Константин Велики, посетила светите места в Палестина, за да открие гроба
Господен и светия кръст. По указание на един стар евреин започнали да копаят и
открили три кръста. На мястото наредила да се построи Божия храм
"Въздвижение".
Всяка година в нощта срещу Кръстовден десетки вярващи
посещават Кръстова Гора, където според преданието се съхранява частица от
кръста, на който е разпънат Исус Христос. По традиция християните нощуват на
това място, тъй като то е известно с необичайно силната си енергия.
По време на богослужението в църквата, свещениците изнасят
кръста в средата на храма, за да се поклонят вярващите.
Старите
българи смятали, че в този момент денят и нощта се кръстосват, времето тръгва
към зима. Затова някъде пазарели ратаи за следващия стопански сезон, другаде
бързали да приберат гроздето, жените не отлагали грижата за цветята в
дворовете. Началото на гроздобера е общоселски празник, в работата по стар
обичай роднини и съседи си помагали, а после идвал ред и на годежите. На
Кръстовден са на голяма почит лечители, които намествали изкълчено и навехнато.
Някъде гонят и змей – ритуално пропъждат сушата, която може да застраши
реколтата.
Освен на 14
септември, Св. Кръст се чества в Третата неделя на Великия пост Кръстопоклонна
и на Разпети петък.