„Девети септември“! Лозунги на социализма
Мечката се мие, чисти във потоците сребристи. Има ли за тебе пречка да постъпваш като
***
Не слагай чужди тела в устата си!
***
Дръж маркуча си в изправност!
***
Да не оставим нито един пациент да умре без лекарска помощ! /Лозунг от болница/
***
Милицията принадлежи на народа и народът принадлежи на милицията. /Тодор Живков/
***
20 години плодотворна размяна на циркови номера между СССР и НРБ! /Лозунг в цирка/
***
Всеки буркан компот - юмрук в лицето на империализма! (В консервния завод в Пазарджик)
***
Говоренето на чужди езици - забранено!
надпис в автобусите в Югозападните Родопи по време на "възродителния процес".
Всички луди - на борба за мир!
агитационен надпис в лудница.
агитационен надпис в лудница.
***
Рейгън - враг номер едно на Тутраканска селищна система!
***
Народната милиция - биещото сърце на Партията!
***
Час по-скоро да приберем хляба на народа!(в АПК)
***
Братски комунистически привет на всички комунистически партии, с изключение на китайската! (от доклад на партиен конгрес)
Девети септември
Девети септември ми даде сандалки
За да тичкат краченцата малки
Девети септември ми даде геврече
Яж! - девети септември ми рече
(съвсем истинско стихотворение от реалния соц.)
 |
Библиотекари охраняват бюста на Васил Коларов
пред Народната библиотека в София.
|
Почетните стражи
Драмата се разигра пред Народната библиотека в София, чийто патрон беше Васил Коларов. Библиотекар, пожелал да остане анонимен, разказва: “Всеки 24 май давахме караул при неговия бюст. Бяхме с автомати, но в пълнителите нямаше патрони. Разводач ни беше директорът на библиотеката. Сменяше ни през два часа - мъж и жена.”
“Един празник се случи много горещ - свидетелства книжовният работник. – Жега като през август. Върху челото на Коларов можеше да изпържиш яйце! Застъпвам с една колежка, нежна като фиданка. Не е ходила в казармата, не знае какво е постови. В два часа подир обед се свлече на земята. Започнахме да я пръскаме с вода, извикахме линейка. Докторите казаха, че е слънчев удар.”
София с излаз на море
 |
Юристи от Министерството на
правосъдието
копаят плавателния канал
Панчарево-Павлово.
|
София с излаз на море Това щеше да се случи, ако беше реализиран плавателният канал Панчарево-
Павлово. Идеята е на Вълко Червенков, който мечтаеше да превърне столицата във втора Венеция. През 50-те години започва яростно копане.
В трудови бригади кирки и лопати въртят учители, лекари, юристи и кинодокументалисти, които междувременно запечатват на лента епохалното дело. В своите “Задочни репортажи” Георги Марков пише: “На спирка Павлово по линията на княжевския трамвай дълги години стоя един голям надпис: “Тук ще бъде пристанище Павлово”.
Под надписа беше нарисуван корабоплавателният канал Панчарево-Павлово и бяха означени пристанищата. Зная, че някои от читателите веднага ще си спомнят анекдота за крокодилите, които щяха да се въдят в софийски води, за вицовете как ще превърнем лопатите в гребла и за въпроса - след като ще имаме вода за море и канал, ще можем ли да си поливаме чат-пат и цветята. Но повечето от тях ще си спомнят за онази тъжна поредица от неделни дни, през които всеки простосмъртен гражданин на София трябваше да дава своя безплатен труд за софийското море.”
Резултатите от изборите гонеха 100 процента
Резултатите от изборите гонеха 100 процента В епохата на социализма изборите бяха празници. Нямаше черен пиар, удари под пояса, купуване на гласове. Народният вот се изливаше като пълноводна река. Хората гласуваха и танцуваха. Тъкмо затова в ония години гласуването бележеше световни рекорди.
На парламентарните избори през 1976 г. във Видински, Сливенски и Ямболски окръг гласоподаването е точно 100 процента. Няма кьораво, няма сакато - всички отиват до урните. Малко по-слабо се представят окръзите Благоевградски, Габровски и Пазарджишки, където резултатът е 99,99. После иде Ловешко с 99,86 и Врачанско с 99,82.