1922 г. италианските фашисти, водени от Бенито Мусолини, маршируват до Рим. Черноризците-фашисти настояват за разпускане на парламента, избирателната реформа и нови избори.
Два дни по-късно крал Виктор Емануил ІІІ, под натиска на обществените настроения, назначава бившия журналист-социалист и настоящ лидер на фашистката партия Бенито Мусолини за министър-председател, който впоследствие установява диктатура.
След края на Първата световна война Италия е в хаос, обществото е недоволно, а позициите на левите партии се засилват. Това дава възможност на фашистите да размахват знамето на червената заплаха и да бъдат толерирани от управляващите. Мусолини планира и подготвя безкръвна революция, която да започне под формата на поход от Милано към Рим и да приключи с овладяването на ключови институции в Рим и други италиански градове. Походът трябва да бъде осъществен от фашистката гвардия, т.нар. черни ризи, а Мусолини да следи събитията от Милано.
В опит да спре фашистите, подалото междувременно оставка правителство на Луиджи Факта нарежда в Рим да бъде обявено извънредно положение, но крал Виктор Емануил III отказва да подпише такава заповед. Армията не се противопоставя на фашистите, което разчиства пътя на Мусолини към властта.
На 29 октомври кралят кани Мусолини да състави правителство и сам да стане премиер. Мусолини пристига от Милано в Рим със специален влак на 30 октомври и обявява кабинета си, съставен от най-близките му сподвижници от фашистката партия, като придобива специални пълномощия.
На 31 октомври 1922 г. по улиците на Рим в тържествен марш преминават 25 000 черноризци и властта в Италия окончателно и изцяло пада в ръцете на фашистите.