Боен кораб на САЩ спаси две американки и кучетата им,
изгубени преди почти половин година с яхтата им в Тихия океан, съобщи в.
"Гардиън". За това време Дженифър Апел и Таша Фуява преживели атаки
на тигрови акули и още куп неприятности. И двете приятелки са в добро
състояние.
Двете жени са от Хонолулу, столицата на Хаваите. На 4 май те
отплавали към полинезийския остров Таити, отстоящ на 5000 километра.
След спасяването им двете заявиха, че техните кучета
постоянно повдигали духа им. Да оцелеят им помогнал и фактът, че на борда имали
достатъчно запаси от вода, воден пречистваел и трайна храна като овесена каша и
тестени изделия. Запасите им би трябвало да стигнат за цяла година. Но не би.
За това обаче - малко по-късно.
"Истински кошмар е да се чудиш дали днес ти е
последният ден, дали довечера е последната
ти нощ", сподели Дженифър Апел
на борда на спасилия ги кораб.
В края на май при лошо време моторът на яхтата се развалил и
замлъкнал завинаги. Дженифър и Таша обаче се надявали, че въпреки всичко ще
стигнат до Таити, като използват платната. Един ден обаче се счупила и мачтата.
И яхтата започнала да се носи неуправляема из безкрайната шир на Тихия океан.
По план плаването трябвало да трае два месеца. Като наближил
срокът, Дженифър и Таша започнали да подават сигнали за бедствие по
радиостанцията. Обхватът обаче бил слаб и никой не чул зова за помощ. Наоколо
не плавали и никакви морски съдове.
Двете американки пращали отчаяни сигнали в продължение на 98
дни.
"Беше много депресиращо и безнадеждно, но това е
единственото, което можеш да направиш. Така че прави това, което можеш",
разказва Дженифър Апел.
През една страшна нощ акули нападнали яхтата. На другия ден
се върнал един от морските хищници.
"Те бяха много страшни. Просто имахме невероятен
късмет, че нашата черупка бе достатъчно здрава, за да издържи на атаката",
спомня си спасената американка.
Попитана дали тя и приятелката й са си мислели, че могат и
да не оцелеят, Апел отговаря, че не би било човешко, ако тази мисъл не им е
минавала през главата. За оцеляването им решителен принос имат и техните
кучета, които повдигали духа им.
Дженифър и Таша бяха спасени на 25 октомври. Тогава яхтата
им бе забелязана от тайвански рибарски кораб на 1600 километра югоизточно от
бреговете на Япония - доста далеч от планирания им маршрут. Рибарите веднага
уведомили американската бретова охрана.
Корабът "Ашланд" пристигна рано сутринта на 26
октомври. Новината бе съобщена в изявление на американския военноморски флот.
"Те ни спасиха", каза Дженифър Апел за моряците от
екипажа.
Двете приятелки получиха медицинска помощ. Те бяха нахранени
на борда на "Ашланд" и ще останат там до акостирането му.
"Американският боен флот е готов да спаси всеки
изпаднал в беда мореплавател от каквато и да е народност при всякаква
ситуация", заяви Стивън Уосън - офицер от командния състав на бойния
кораб.
Джойс Апел - майката на Дженифър Апел сподели пред АП, че
никога не е губила надежда, че дъщеря й ще бъде открита. Тя не можела да
повярва на ушите си, когато вдигнала звънящия телефон и чула: "Мамо!"
Г-жа Апел се похвали, че дъщеря й била много оправна.
Винаги, когато нещо се разваляло, тя не чакала майстор, а се захващала да го
оправя сама. Затова майката знаела, че каквото и да се случи на борда, Дженифър
ще се справи.
Самата Дженифър призна, че макар да е опитен мореплавател и
да е обиколила с яхтата си Хавайските острови, тя не е била както трябва
подготвена за пътешествието до Таити. Тя поканила приятелката си Таша да пътува
с нея и дори я попитала как намира подготовката.
"Не знам, аз не съм плавала", отговорила Фуява.
И хем храната и водата трябвало да стигнат за цяла година,
но се оказало, че двете пътешественички я консумирали доста по-бързо. Още
повече, че взели малко ядене за кучетата си и скоро трябвало да ги хранят със
своите запаси. Към момента на спасяването били изконсумирани 90 на сто от
хранителните запаси на борда на яхтата.
Развалил се и пречиствателят за вода. Дженифър Апел успяла
да го оправи. Но това станало, когато мореплавателките останали с едва 3 литра
вода.
В крайна сметка всичко завършило щастливо.