понеделник, 13 ноември 2017 г.

На тази дата: 13 ноември 1002 г. по заповед на английския крал са изклани всички датчани на Острова

1002 г. по заповед на английския крал Етелред ІІ Неразумни са изклани всички датчани на Острова. Етелред ІІ Неразумни е крал на Англия от 978 до 1013 г. и повторно от 1014 до 1016 г., а управлението му е белязано от многобройни набези и стълкновения с викингите (датчаните).

Зверството остава в историята като „Касапницата в деня свети Брайс”.Възможно е Етелред да е поощрен от подкрепата на норманите, получена в резултат на неговия брак с Ема Норманска и затова първоначално издава едикт, позволяващ убийството на датчаните, живеещи в Англия. По този начин той демонстрира своето намерение да ги обрече на смърт.

Замисълът на Етелред Неразумни е подготвен и изпълнен в най-строга секретност. В един ден всички датчани в Англия са изклани безпощадно.

Сред свидетелствата за станалата касапница е кралска грамота за възстановяване на оксфордската църква Света Фридесвида, която е изгорена заедно с потърсилите в нея убежище датчани.

Това обаче не обезопасява Англия и има точно обратният ефект, предизвиквайки нападение на Свен І Вилобрадия - владетеля (конунг) на Дания и Норвегия. Той се появява край бреговете на Англия с огромен флот, изгаряйки, както и войниците му, от жажда за отмъщение.

Свен Вилобрадия предприема няколко набега от 1003 до 1007 г. Тогава Етелред ІІ Неразумни откупува с пари мир от страна на датчаните чак до 1013 г.  Датският владетел предприема през 1013 г. мащабно нахлуване в Англия. По време на кампанията той бързо превзема множество градове и селища, освен Лондон, край чиито стени датчаните понасят тежки загуби. Столицата обаче е напълно обкръжена, а след като кралят Етелред ІІ избягва в края на 1013 г. в Нормандия, Лондон капитулира и Свен е провъзгласен за английски крал.

Свен заповядва да се събират по-големи данъци и даже според английски летописци „се осмелява да иска голям данък от Едмундсбърийската обител, където се покоят нетленните останки на св. Едмунд”. Като представител на обителта и от цяла Източна Англия в стана на Датския крал се явява монахът Елвин и от името на св. Едмунд моли пощада за манастира от този данък.

Свен обаче категорично отказва на монаха и заплашва не само да изгори Едмунсбъри и да пребие монасите, но даже „се осмелява да се усъмни в Светостта на Едмунд”.

Скоро след това Свен, седейки на коня си, изведнъж почувства остра болка в стомаха и в нощта на празника Сретение на 2 февруари 1014 г. умира в страхотни мъки. Първоначално е погребан в Йорк, след това останките му са препогребани в катедралата в Роскил в Дания.

Витенагемотът (народното събрание) възкачва Етелред на трона. Той е избран, въпреки че датският флот провъзгласява за крал Кнуд, сина на Свен. По време на последвалата война Етелред умира на 23 април 1016 г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар