1002 г. по заповед на английския крал Етелред ІІ Неразумни са изклани всички датчани на Острова. Етелред ІІ Неразумни е крал на Англия от 978 до 1013 г. и повторно от 1014 до 1016 г., а управлението му е белязано от многобройни набези и стълкновения с викингите (датчаните).
Зверството остава в историята като „Касапницата в деня свети Брайс”.Възможно е Етелред да е поощрен от подкрепата на норманите, получена в резултат на неговия брак с Ема Норманска и затова първоначално издава едикт, позволяващ убийството на датчаните, живеещи в Англия. По този начин той демонстрира своето намерение да ги обрече на смърт.
Замисълът на Етелред Неразумни е подготвен и изпълнен в най-строга секретност. В един ден всички датчани в Англия са изклани безпощадно.
Сред свидетелствата за станалата касапница е кралска грамота за възстановяване на оксфордската църква Света Фридесвида, която е изгорена заедно с потърсилите в нея убежище датчани.
Това обаче не обезопасява Англия и има точно обратният ефект, предизвиквайки нападение на Свен І Вилобрадия - владетеля (конунг) на Дания и Норвегия. Той се появява край бреговете на Англия с огромен флот, изгаряйки, както и войниците му, от жажда за отмъщение.
Свен Вилобрадия предприема няколко набега от 1003 до 1007 г. Тогава Етелред ІІ Неразумни откупува с пари мир от страна на датчаните чак до 1013 г. Датският владетел предприема през 1013 г. мащабно нахлуване в Англия. По време на кампанията той бързо превзема множество градове и селища, освен Лондон, край чиито стени датчаните понасят тежки загуби. Столицата обаче е напълно обкръжена, а след като кралят Етелред ІІ избягва в края на 1013 г. в Нормандия, Лондон капитулира и Свен е провъзгласен за английски крал.
Свен заповядва да се събират по-големи данъци и даже според английски летописци „се осмелява да иска голям данък от Едмундсбърийската обител, където се покоят нетленните останки на св. Едмунд”. Като представител на обителта и от цяла Източна Англия в стана на Датския крал се явява монахът Елвин и от името на св. Едмунд моли пощада за манастира от този данък.
Свен обаче категорично отказва на монаха и заплашва не само да изгори Едмунсбъри и да пребие монасите, но даже „се осмелява да се усъмни в Светостта на Едмунд”.
Скоро след това Свен, седейки на коня си, изведнъж почувства остра болка в стомаха и в нощта на празника Сретение на 2 февруари 1014 г. умира в страхотни мъки. Първоначално е погребан в Йорк, след това останките му са препогребани в катедралата в Роскил в Дания.
Витенагемотът (народното събрание) възкачва Етелред на трона. Той е избран, въпреки че датският флот провъзгласява за крал Кнуд, сина на Свен. По време на последвалата война Етелред умира на 23 април 1016 г.