събота, 6 май 2017 г.

Първият законопроект на ГЕРБ ще е за мажоритарна система

Първият законопроект, който ще бъде внесен от ГЕРБ в началото на другата седмица, ще бъде законопроектът за мажоритарната система.

Това заяви пред журналисти в Златоград председателят на Парламентарната група на ГЕРБ и зам.-председател на партията Цветан Цветанов, съобщиха от пресцентъра на ГЕРБ.

Той подчерта, че това е поет ангажимент от ГЕРБ още в края на 43-тото Народно събрание.

„Надявам се, че предложенията ни ще срещнат парламентарна подкрепа. Длъжни сме да го направим, защото това е едно от обещанията, който поехме пред избирателите си по време на предизборната кампания. Ще направим всичко възможно да изпълним обещаното“, категоричен бе Цветанов.
Това стана само ден, след като Слави Трифонов излезе да протестира пред парламента, че депутатите загърбват внушителните, макар и недостатъчни резултати от референдума.
Цветан Цветанов обясни, че вторият законопроект, внесен от ПГ на ГЕРБ, ще бъде за концесиите. Той посочи, че президентът Румен Радев е наложил вето върху него, когато е нямало действащ парламент и е било невъзможно да се изпълни конституционната процедура за повторно гласуване. Според зам.-председателя на ГЕРБ, новият парламент трябва да извърви отново цялата процедура по внасяне, обсъждане и гласуване, която в предишното Народно събрание е продължила около година и половина – с дискусии с бизнеса, с НПО, със съответните институции. Цветанов разясни още, че ако този законопроект не бъде одобрен от парламента, България влиза в наказателна процедура.
На журналистически въпрос относно състава на министерствата Цветан Цветанов отговори, че най-късно до десетина дни този процес ще приключи. „Съгласуван е между ГЕРБ и Обединени патриоти, имаме много добре работеща система, която даде резултат както за акцентите в управленската програма, така и за коалиционното споразумение. И видяхте, че и персоналният състав на правителството беше изключително добре възприет от обществото, той получи и необходимата парламентарна подкрепа“, посочи зам.-председателят на ГЕРБ.

 “Още в сряда ще бъде направено необходимото и областните администрации да заработят в обичайния за ГЕРБ ритъм – на високи обороти, за да имаме високата ефективност, да показваме видимите резултати, които достигат до хората“, съобщи още Цветанов.


Гергьовден е! Отбелязваме и Деня на храбростта

На 6 май всяка година почитаме Свети великомъченик Георги Победоносец. Той е един от най-почитаните светци в Източноправославната църква и мъченик за Христовата вяра. На иконите Свети Георги е изобразяван винаги на кон, а в краката му лежи убитата от него ламя.

На днешната дата страната ни отбелязва и Деня на храбростта и празник на Българската армия. Той започва да се чества още с формирането на войските ни. С указ от 1 януари 1880 г. княз Александър Батенберг учредява военния орден „За храброст” - отличие, с което се удостояват извършилите подвизи на бойното поле. А с указ от 9 януари същата година се постановява честването на празника.

Тази година на площад „Александър Първи” ще маршируват 1200 военни. На парада няма да видим танкове, но ще видим представители на всички въоръжени сили.

ЕС може да ни спре парите по 5 оперативни програми

Пет от европейските оперативни програми “Иновации и конкурентоспособност”, “Наука и образование за интелигентен растеж”, “Транспорт и транспортна инфраструктура”, “Региони в растеж” и “Околна среда” са пред спиране.

Това се разбира от Доклад на бившия вече служебен вицепремиер по европейските фондове Малина Крумова, с който се прави преглед на работата в изминалите три месеца, съобщава БГНЕС.

Новото правителство на Бойко Борисов има два месеца, за да изпълни шест от т.нар. “предварителни условия”, които са заложени в Споразумението за партньорство. Към декември 2016 г. България не беше изпълнила 12 от общо 45 предварителни условия за получаване на европейско финансиране през програмния период 2014-2020 година.

“За изпълнението на оставащите тематични условия е необходимо приемането и на няколко стратегически документа - актуализираната Национална пътна карта за научна инфраструктура; актуализираната Национална стратегия за развитие на научни изследвания, Иновационна стратегия за интелигентна специализация в срок май 2017 г. и Интегрираната транспортна стратегия в срок юни 2017 г. Очакванията са горепосочените срокове да бъдат спазени и държавата да докладва до Европейската комисия изпълнението на всички условия, както е необходимо – до 30 юни в Годишните доклади за изпълнение на програмите и до 31 август в Доклада за напредъка по Споразумението за партньорство”, посочва Крумова, която до влизането й в служебното правителство бе част от екипа на вицепремиера по европейските фондове Томислав Дончев.

От Доклада на Малина Крумова се разбира още, че изпълнението на редица от европейските програми е забавено и има потенциален риск от загуба на средства.

Изпълнението на Програмата за развитие на селските райони не гарантира стриктно спазване на разпоредбите на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, става ясно от документа.

“Налице е също така сериозно забавяне по отношение изпълнението на индикаторите по програмата. Съществува значителен риск от неизпълнение на междинните цели и индикаторите по рамката за изпълнение към 2018 г. Все още предстои Министерството на земеделието и храните да изготви анализ на рамката на изпълнение с конкретни цифри по приоритети, фокус области, мерки и подмерки на ПРСР и предложения за достигането на заложените цели”, пише служебният вицепремиер по европейските фондове.

30% от щатните бройки на Управляващия орган на Програмата за “Морско дело и Рибарство” продължават да не са заети, което поставя сериозни предизвикателства пред изпълненията на задачите.

“Наблюдава се забавяне в изпълнението на проектите по две от приоритетните оси на програмата “Добро управление” в областта електронното управление, административната и съдебна реформи”, отбелязва Крумова.

Тя отчита затруднения и по отношение финансирането на бенефициенти по ОП “Развитие на човешките ресурси”. Документът разкрива още, че заради липсата на решение – как да се доизгражда автомагистрала “Струма” в района на Кресненското дефиле вече е налице забавяне, което може да доведе до загуба на европейски средства.

“Поради високата вероятност част от дейностите по Лот 3.2. да не завършат в периода на допустимост е необходимо Агенция пътна инфраструктура да планира изграждането на резервен проект”, отбелязва Малина Крумова.

Тя уточнява още, че заради ограничен бюджет на Оперативна програма “Транспорт и транспортна инфраструктура”, за да се довърши пътя край Кресна ще са нужни допълнителни около 400 млн. евро. Тези пари ще трябва да са за сметка на бюджета. Сериозни проблеми има и при изпълнението на ОП “Региони в растеж”. През септември месец трябва да стартира “голям проект”, който е в сферата на здравната инфраструктура и ще се управлява от Министерство на здравеопазването. Финансовият ресурс е в размер на 163,5 млн. лв. Заради късно финализиране на стратегиите за устойчиво градско развитие на общините, не всички от 39-те градове, които трябваше да получат целево европейско финансиране, ще успеят да го направят. Това е наложило стартиране на обсъждане на изменение на ОПРР.

На тази дата: 6 май 1945 г. Българска СС бригада се сражава против Съветската армия край Виена

Полковник Иван Рогозаров - на преден план.
На 6 май 1945 г., според противоречиви публикации, включената в отбраната на Виена българска противотанкова бригада в състава на немските СС-войски (Panzer-Zerstörer Brigade), взема участие в заключителните боеве край град Щокерау срещу части от 46-а армия на ІІІ Украински фронт.

Създаването и съществуването на бригадата от около 700 българи-доброволци е почти безспорно от всички изследователи. Подразделението е замислено като дивизия (Waffen-Grenadier Division der SS), но поради ограничения брой на българите-доброволци се формира като гренадирски полк (Waffen-Grenadier Regiment der SS), но накрая представлява само противотанкова бригада.

Превратът на 9 септември заварва в Германия български противотанков дивизион, който се намира там на обучение, и именно преминалите български военнослужещи на страната на немците стават гръбнак на бригадата.

През октомври 1944 г. корпусът е съставен и базиран във военния лагер в Дьолерсхайм до Виена, където минава обучението му. Там се събират 25 офицери, 56 подофицери и близо 500 войници от българската армия. Към тях впоследствие се присъединяват близо 150 български студенти, включително 12 девойки, изучаващи медицина във Виена, повечето от които са членове на организацията „Бранник”.

Бригадата се състои от два пехотни батальона, усилени с противотанкови средства: артилерийски дивизион и бойно-осигурителни подразделения: свързочно-сигнална, медицинска, сапьорно-заградителна и щабна рота. Командир на бригадата е полк. Иван Рогозаров, носител на два ордена „За храброст”, бивш началник щаб на Трудови войски. Първи батальон е командван от подполковник Георги Малков (бивш началник-щаб на Втора пехотна дивизия на Българската армия), а втори батальон - от капитан Цветан Богоров. За началник-щаб на бригадата е назначен СС-щурмбанфюрер Паул Брилинг - член на НСДАП, чиято майка е българка.

В блога „Един завет” на клуба на потомците на царския офицерски корпус има публикация на Михаил Кожемякин за боя на 6 май:

Българската противотанкова бригада в състава на SS войските



На 5 май командирът на 2-ри танков корпус на SS отдава заповед Българските SS да заемат позиция в отбранителната зона в покрайнините на Щокерау, югозападно от Виена. Със стремителен нощен марш към фронта Българската легия в утрото на 6 май се влива в редиците на SS дивизията, отбраняваща Щокерау, и поема участък от отбраната.

Противотанковите съоръжения на подстъпите към града не са довършени и полковник Рогозаров решава да срещне съветските войски по улиците, където огневите средства на бригадата могат успешно да им се противопоставят. За да избегне жертвите сред мирното население, той се обръща към все още не успелите да се евакуират жители на Щокерау със заповед спешно да напуснат града.

Бойният дух на българските легионери в очакването на боя е висок. "На всички ни беше ясно, че краят на войната не е далеч, и че Германия не може вече да победи - спомня си впоследствие ветеранът от бригадата Стоян Попянков, по това време млад бранник, - но битката я очаквахме с упоение. В края на краищата след толкова митарства бяхме длъжни да покажем и на руснаците, и на немците, как могат да се сражават истинските българи!"

"Боже, пази България и всички нас!" - пишат легионерите по стените на къщите в Щокерау, превърнати в опорни пунктове.

Боят започва към девет часа сутринта.

Противник на българите се оказват части от същата онази 46-а армия, която повече от всичко искат да срещнат на бойното поле, и затова легионерите воюват особено бойко и упорито. Съветските танкове и пехота навлизат в града и предприемат срещу позициите на българските воини мощна артилерийска и авиационна щурмова поддръжка, но не им се отдава да се придвижат навътре в Щокерау чак до вечерта. Успешно удържат позициите си и германските есесовци.

Към 18:00 часа на 6 май атаката е прекратена. В боя Българската Waffen бригада успява да извади от строя 14 съветски танка и 2 самоходни артилерийски установки (от общо 29, изгубени през този ден от 46-а армия в Щокерау) и унищожава най-малко 100 пехотинци. Около 30 съветски войници са заловени в плен. Легионерите показват крайно оригинален подход към използването на пехотното въоръжение - успяват да свалят с противотанковия гранатомет "Офенрор" непредпазливо снижил се при щурмуването Ил-2. Този случай няма аналог в историята на Втората световна война.

Загубите на българската бригада са 98 души убити и ранени и 46 безследно изчезнали. Ранените легионери са евакуирани в германска болница, скоро завладяна от Червената армия. След края на войната 7 от тях са предадени от Съветския съюз на българските власти и след показен съд са разстреляни в Софийския затвор на 29 септември 1945 г. Сред разстреляните е и мъжественият командир на 1-и батальон Георги Малков, тежко ранен в боя за Щокерау. Основна причина за смъртните наказания е повдигнатото формално обвинение за дезертиране на страната на противника по време на война.

През нощта командването на корпуса получава заповед за отстъпление и Българската бригада се придвижва на запад по пътя извън града. Нямат възможност да вземат със себе си руските пленници и полковник Рогозаров нарежда те да бъдат ликвидирани, но поручик Хаджилалчев по собствена инициатива не изпълнява заповедта на командира, за което е разжалван в редник, но не е отстранен от командването на своята рота.

Оставащите в Щокерау подразделения на SS получават задача да го удържат още едно денонощие (което успяват да сторят, задържайки града до края на 7 май), а през това време Българската бригада SS получава от командването на 2-ри танков корпус на SS задачата да заеме и отбранява град Хорн, ключов пункт в следващия отбранителен рубеж на корпуса.

Легионерите се придвижват към определения им район за съсредоточаване на автомобили и камиони и полковник Рогозаров разчита, че 60 км разстояние ще бъде преодоляно за една нощ. Но шосето се оказва задръстено от разнообразни омешани подразделения на отстъпващите немски войски и темпът на придвижване рязко се забавя.

Зората заварва бригадата пред мост близо до Цирсдорф, където става задръстване от стремяща се към отсрещния бряг техника. Положението се влошава при внезапна атака на съветски пикиращи бомбардировачи, които сериозно повреждат моста и причиняват немалко жертви сред прехвърлящите се части. Там са убити и ранени няколко български легионери, а половината от артилерията на бригадата, която не успяват да прехвърлят на другия бряг, се налага да бъде изоставена.

Но това още не е най-тежката загуба, постигнала българите на злощастния мост. В невероятната суматоха се изгубва 2-ри батальон в почти пълен състав. Неговият командир капитан Богоров, намиращ се по това време при командира на бригадата, се втурва да търси подчинените си и сам изчезва безследно. Изостават и се изгубват немалко войници и от останалите подразделения. Съдбата на 2-ри батальон, заблудил се при Цирсдорф, се оказва печална.

Организираността си запазва само ротата на разжалвания поручик Хаджилалков. Той се присъединява към отряд австрийци от народното опълчение. Те отстъпват с бой в планинските райони на западна Австрия и там заедно продължават да се бият до 12 май. В постоянните сражения с Червената армия Хаджилалков загубва около 2/3 от личния си състав - убити, ранени и изчезнали - и взима решение да разпусне ротата си. Той самият с фалшиви документи успява да се добере до България, в родния си град Бургас. Понеже по-големият му брат е един от местните комунистически водачи, поручикът се отървава с две години тъмничен затвор. На по-голямата част от войниците му австрийците помагат да се прехвърлят в зоната, за която отговарят американските войски, а някои се скриват и остават да живеят в Австрия.

Остатъците от Българската бригада SS пристигат в Хорн едва по пладне на 7 май. По това време в строя са не повече от 300 души, а една десета от тях са ранени. Но бригадата все още съхранява боеспособността си и може да изпълни поставената й бойна задача. Обаче съединенията и частите на 2-ри танков корпус на SS така и не пристигат в града: в боевете на 7-8 май те са изтласкани на юг. Вместо тях отбраната на рубежа поемат сборни подразделения на Вермахта под командването на генерал Карл Люде и тогава започват проблемите. Веднага след пристигането на бригадата в града полк. Рогозаров и щурмбанфюрер Брилинг са приети от генерала и получават уверение, че немците ще защищават града докрай и българите ще бъдат включени в отбраната му.

Обаче на Българската бригада SS не е съдено да вземе участие в защитата на градчето Хорн. Генерал Люде вечерта на 7 май влиза в радиопреговори с командването на съветската 46-а армия и сключва тайно споразумение за предаването на града в утрото на 8 май (реално той е зает едва на 9 май, понеже на 8 май части на 2-ри танков корпус на SS, 43-ти армейски корпус и фолксщурмът задържат настъплението на съветските войски на подстъпите към града).

На заелите града подразделения на генерал Люде съветското командване гарантира свободен проход до зоната, намираща се под контрола на американската армия, при условие, че бъдат разоръжени и предадени на Червената армия всички есесовци. Така Българската SS бригада е изправена пред реалната опасност да бъде пленена от съюзниците си. Но един от офицерите в щаба на генерал Люде, не желаейки да поеме върху себе си измяната, извършена от началника му, около полунощ съобщава всичко на полк. Рогозаров. Той веднага вдига бригадата по тревога и с подкрепата на няколко десетки гестаповци, намиращи се в града, се опитва да завладее щаба на генерала и да изолира верните му войници. Скоро на споменатите пунктове се завързва ожесточен бой, продължил до три часа в утрото на 8 май.

Българите отстъпват по численост на подразделенията на Вермахта в града и не успяват да го овладеят. Загубвайки повече от двадесет души, бригадата е принудена да отстъпи по шосето на северозапад, оставяйки цялата си артилерия и голяма част от автотранспорта. Опасявайки се от преследване, легионерите на разсъмване се отклоняват от шосето и се укриват в гората, където заемат отбранителна позиция.

Хората са напълно изтощени физически и морално и на полк. Рогозаров му се налага да им даде почивка за няколко часа. Безизходността овладява войниците и офицерите. Щурмбанфюрер Брилинг се самоубива. Погребват го в братска могила с трима легионери, загинали от раните си, получени в нощния бой.

Няколко души бягат на изток - да се предадат на Червената армия. Ротмистър Замфиров се опитва да ги застреля, но командирът на бригадата Рогозаров го спира. Опасявайки се обаче, че те могат да издадат на противника местоположението им, той нарежда да прекратят почивката. На спешния съвет от оцелели офицери е взето решение да тръгнат на запад към зоната на американците, където могат да разчитат на по-добри условия на капитулация, отколкото при Червената армия.

В походен ред бригадата поема по черния път към Гмюнд. Няколко часа по-късно над колоната започва да кръжи съветски разузнавателен самолет По-2. С картечница командирът на артилерийския дивизион капитан Лебибов успява да го уцели. Бипланът каца принудително на пътното платно. Легионерите залавят екипажа му - две млади жени-пилоти от нощния бомбардировъчен полк на 5-а съветска въздушна армия. Българите се отнасят към жените с чисто балканско благородство: превързват им раните и ги оставят на грижите на свещеника от малкото селце Будвасер до идването на съветските войски.

В селото легионерите разменят камионите, които са изчерпали горивото си, за няколко каруци и коне. На тях качват ранените, които не могат да ходят сами и бригадата продължава марша си на запад. Нощта на 8 срещу 9 май я застига южно от населеното място Цветл, където бивакува заедно с разпокъсани подразделения от отстъпващи войски на Вермахта.

На сутринта позициите й попадат под обстрела на съветска тежка артилерия. Тръгва слух, че бронемеханизираният авангард на Червената армия през нощта ги е заобиколил и е отрязал пътя на запад. Нашите есесовци и немските войници заемат кръгова отбрана. Но за един час се появява само разузнавателна група на противника от два леки танка и без затруднение я прогонват с картечен огън.

За изясняване на обстановката полк. Рогозаров праща три патрула от доброволци под командването на ротмистър Замфиров, поручик Црвенич и фелдфебел Ковачев. След като се връщат, те докладват, че по шосето на Гмюнд в посока към чешката граница действително се движат съветски танкове и пехота на камиони. Българската бригада очевидно се оказва извън зоната на тяхното напредване и на нея временно просто не й обръщат внимание. Но бригадата се намира в тила на противника, а наличните сили не позволяват и дума да става за пробиване на път на запад с бой. Нищо добро не вещае и предаването в плен: при съветските "съответни органи" разговорът с не немските формирования на SS е кратък...

И тук на помощ идва традиционната балканска съобразителност. Полк. Рогозаров нарежда тридесет от легионерите с най-светъл цвят на косата да се облекат в униформите на пленниците от Щокерау и да се въоръжат с трофейните руски автомати. Останалите скриват под дрехите си лично оръжие - гранати, пистолети, ножове и трябва да се представят за пленници. Строяват се в колона, обкръжена от преоблечения конвой, и така бригадата се придвижва на запад, като в средата й се намират каруците с ранените и скритото на дъното им стрелково оръжие. Шествието се води от отлично говорещия руски език Рогозаров, на кон и в униформата на съветски капитан. През деня няколко механизирани колони на съветските войски подминават бригадата, но в суматохата на последния ден от войната нито една от тях не заподозира автоматчиците, които водят на някъде колона "пленени фрицове".

Вечерта на няколко километра от чешката граница пътя на българите е преграден от неголям отряд от съветски мотоциклетисти-разузнавачи. Сигурно посоката на колоната се е сторила подозрителна или преоблечените легионери са се издали по немските си ботуши, но мотоциклетистите насочват автоматите си срещу българите, а командващият ги офицер се приближава до Рогозаров и изисква от него да му предаде документите за съпровождане на пленниците. Вместо отговор полковникът вади пистолета си и го убива на място - това послужва като сигнал и легионерите нападат изненаданите мотоциклетисти. Завързва се престрелка, в която са убити онези руснаци, които оказват съпротива, а около двадесет от тях са заловени в плен. От българска страна в схватката е убит само полковник Иван Рогозаров.

След това нуждата от маскарад отпада от само себе си. Нов командир на бригадата не е избран и всички решения се взимат колегиално от оцелелите офицери. Погребала своя храбър командир, бригадата продължава да се движи и в нощта на 10 май преминава австрийско-чешката граница в района на Чешке-Веленице.

На разсъмване авангардният патрул на българите под командването на ротмистър Замфиров, придвижван от трофейните мотоциклети, разпръсва в кратък сблъсък опитващите се да го атакуват чешки партизани (при което няколко заловени чехи са натупани от българските войници с колан и пуснати по живо по здраво) и излиза в покрайнините на населения пункт Тргове-Свини. Именно там той среща разузнавателно подразделение от 3-та американска армия.

Отведен в щаба на американския танков полк, ротмистър Замфиров в 10:30 часа сутринта на 10 май 1945 г. подписва капитулацията на Българската бригада SS. След това заедно с американски капитан той се връща при бригадата и обявява на другарите си условията на капитулацията.

250-те оцелели легионери се строяват за последен път, тържествено се прощават с бойното си знаме, а след това знаменосецът подофицер Радойнов го изгаря. Няколко часа по-късно българската колона с бели знамена пристига в определения й за предаване район. Там легионерите слагат оръжие, предават на американците всички съветски пленници и са ескортирани в тила на 3-а американска армия.

По-нататъшната съдба на легионерите е различна. След краткотрайно пребиваване в няколко лагера за военнопленници на територията на Чехословакия американците ги прехвърлят в Австрия в лагера Бад-Ишл, където дочакват освобождаването си. Условията в лагера са тежки, но издръжливите българи ги понасят относително леко. Легионерите с най-голям късмет са освободени от американците след 6 месеца, останалите - средно след около година.

В условията на започващата Студена война американските спецслужби активно работят с българите, имащи репутацията на борци против комунизма. Няколко легионери са завербувани от американското разузнаване. Но достоверна информация има само за участието на един от тях в разузнавателни операции на територията на България. Бившият ротмистър Замфиров през 1946 г. на два пъти успешно прониква в България скачайки с парашут и се връща, след като е изпълнил задачите си. Той загива през януари 1947 г. по време на третата си операция, разбивайки се в земята при скок с парашут.

Много от легионерите, които не са пленени, след войната се завръщат по домовете си. Там някои от тях отново се включват в българските и македонските антикомунистически партизански отряди, а на някои им се удава да се върнат към мирен живот. Мнозина от тях са арестувани от българските органи за сигурност и са осъдени на различни срокове затвор. Такава е участта и на няколко десетки легионери, върнали се в родината след освобождението си от американски плен.

Повечето легионери емигранти се завръщат в родината след обявената в България през 1954 г. амнистия на участниците в антисъветската борба и политическите затворници. Тогава са освободени и легионерите с по-дълги срокове в затворите.

По-нататък животът на всички тези хора протича по реда си, макар че почти всяка година няколко от бившите легионери се събират в ресторантче, което държи в град Пещера бившият лекар на бригадата Лука Билярски. "Съюз на ветераните от Бронеизтребителна Легия" е организиран през 1992 г., след падането на комунистическия режим в България. Организационно той влиза в състава на Съюза на ветераните от Втората световна война, обединяващ в България хора, сражавали се на страната на двете воюващи коалиции.

Дейността на съюза е традиционна за организации от подобен род - ежегодно се провеждат срещи на бившите легионери. За пръв председател на съюза е избран д-р Билярски, а след смъртта му през 1993 г. - Костадин Хаджилалков, бивш поручик от 2-ри батальон. В началото на 1995 г. съюзът наброява 42 ветерани от Българската бригада SS, от които 5 живеят в САЩ, по 2 в Австрия и Македония, 1 е в Германия, а всички останали са в България.

Документалните източници за Българската противотанкова бригада SS са съвсем оскъдни. Единствените официални материали по този въпрос са протоколите от "легионерския процес", но те не могат да бъдат признати за обективни заради откровените фалшификации на събитията от обвиняемите и "свидетелите". Все пак при какви обстоятелства са ранени и после пленени от Червената армия седмината легионери начело с подполковник Георги Малков, формално съдени и разстреляни на 29 септември 1945 г., ако не са участвали в бойни действия?

Единствен източник на сведения за тези събития са спомените на ветераните от Легията. През 1995 г. в София излизат мемоарите на един от тях - Стоян Попянков, учил през 1944 г. в Берлинския университет и участвал в бригадата като артилерист от оръдеен разчет в противотанковия дивизион (С. Попянков. "Ние бранихме тебе, България!" София, 1995).

Вицове, май 2017 г.

СмЕх/Таралеж/


Мъж си мери килограмите и си гълта корема. – Това няма да ти помогне - казва жена му –
Напротив, само така виждам цифрите – отговаря мъжът.

***

Добре, че Загорка направиха сайдер с вишни, че ако беше с череши, щеше да е с цена на Джак Даниелс.

***

Мъжете са като червеите. Покажат се, позавъртят се... И хоп - грабне ги някоя кокошка.

***

Между приятелки:
- Хубава ли беше пиесата която гледахте миналата вечер? Имаше ли щастлива развръзка?
- О да! Цялата зала наскача щастлива, когато свърши...

***

Катаджия спира кола за проверка: Знаете ли за какво ви спирам? Знам... ама нямам!

Всяка сутрин нови вицове в /Таралеж/ 

петък, 5 май 2017 г.

Слави Трифонов пак пред парламента

Слави Трифонов отново дойде пред Народното събрание, подкрепен от малка група граждани, които заедно с него искат депутатите да обсъдят резултатите от референдума миналата година.

За втори пореден ден шоуменът седна на стол пред табела с надпис "Вие сте се самозабравили. Срамувам се, че сте такива. Аз съм просто един от многото. Изпълнете волята на народа си!". Той обяви намеренията си преди повече от два месеца с ултиматум към народните представители.

Според Трифонов депутатите трябва да започнат работа по въвеждането на мажоритарното гласуване, въпреки че решение на съда за резултатите още няма. Той обаче коректно посочва, че за внасяне на законопроект, с който да покажат готовност за въвеждане на волята на народа, няма никакви пречки.

Водещият отново заяви готовност да продължава символичния си протест всеки ден.

"Утре съм пак по същото време тук. И веднага ще ви кажа, че вдругиден пак съм тук", каза той.
Трифонов обаче ще идва в 16 ч, когато работният ден на депутатите е вече приключил. Според него, те трябва да работят през цялото време. Посланието му пък щели да чуят през медиите.

"Тази субсидия им я даваме ние - 11 лева на глас, най-високата в ЕС. Не ви ли е яд, че те държат тия пари на влог, държат ги в банки, печелят лихва. Те не са спечелили тези пари", комбинира той по-малко обсъждания въпрос от референдума.
На въпрос дали не е нужно нахлуване в парламента, както в съседна Македония, Трифонов отговори, че и това е вариант.

"Избрал съм тази форма на протест, после мога да избера друга", каза още той.

Шестима депутати от ГЕРБ напуснаха парламента

Народното събрание прекрати правомощията на шестима народни представители от групата на ГЕРБ.

От мястото си в парламента се отказаха  Алекандър Манолев, Жечо Станков, Стоян Пасев, Недялко Славов, Румяна Бъчварова и Станислав Дечев.  Депутатите ще заемат други длъжности в министерствата на новото правителство. Бившият вътрешен министър Румяна Бъчваров ще е шеф на кабинета на премиера Бойко Борисов.

Депутатът от БСП Кристиан Вигенин поиска да бъдат информирани колко такива решения ще бъдат взети, защото „по негови груби изчисления ГЕРБ вече е изгубил мнозинството си“.

Председателят на Народното събрание Димитър Главчев му отговори, че колкото до парламентарното мнозинство, след гласуването ще се види, че ГЕРБ не го е изгубил.

Исканията на шестимата освободени депутати са постъпили в деловодството на Народното събрание на 4 май.

Депутатите включиха в дневния си ред още и точка, свързана с освобождаването на управителя на НОИ Бисер Петков, който е подал оставка на 4 май 2017 г., за да стане министър на труда и социалната политика в кабинета Борисов 3.


Как изглежда един от най-скъпите имоти в света?

250 млн. долара за супер луксозна къща в Бел Еър

В Калифорния продават имение за 250 милиона долара. Това е най-скъпият имот в Северна Америка. Какво предлага и защо цената е такава?

На първо място - локацията. Имението е 3500 квадрата в тузарския квартал Бел Еър. Има 12 спални и цели 21 бани.

В приличащия на хол гараж са паркирани 12 автомобила, които вървят с къщата. Някои от
моделите са много редки. Общата стойност само на колите е 30 милиона долара.
По стените са окачени 40 произведения на изкуството. На поляната има голям хеликоптер, който се вижда през стъклената стена на кабинета.


Някои от спалните имат по три прозрачни стени, за да се вижда природата навън. Предлага се стая с игри, в която има и всички
популярни видове бонбони.

Киносалонът предлага цели 40 места, а басейнът с прозрачни стени е дълъг 25 метра. Крайна цена - 250 милиона щатски долара.


На тази дата: 5 май 1876 г. Извършено е Баташкото клане при потушаването на Априлското въстание

1876 г. При потушаването на Априлското въстание е извършено Баташкото клане. То е извършено от османски башибозук от съседните села под прякото командване на Ахмед ага Барутанлията. След клането той получава отличия и повишение от султана.

След началото на Априлското въстание на 20 април 1876 г. част от въоръжените оеспособни мъже от населението на село Батак, водени от войводата Петър Горанов, Войводата Стефан Трендафилов Керелов-петстотник въстават срещу турската власт. Както е застъпено в плана, бунтовниците отстраняват част от турските власти, когато срещу тях е изпратена 5-хилядна армия от башибозуци, предвождани от Ахмед ага Барутанлията. Водачът на въстанието в Батак - Петър Горанов e делегат на местния революционен комитет в събранието в Оборище.

Първенците на селото и чорбаджиите решават да спасят живота на хората в града и за това извикват Барутанлията, да му предадат оръжието си, като той заявил с клетва, че ще си отиде, веднага щом получи боеприпасите на въстаниците.

Марга Горанова, съпруга на водача на въстанието
в Батак - Никола Горанов. С кости е изписано
отстрани – „Останки от 1876 година”.
На 1 май 1876 г. врагът е извикан от чорбаджиите на селото, за да предадат оръжието си. След като бунтовниците предали оръжието си, башибозуците ги нападнали и отсекли главите им. По време на „предаването” на оръжието обаче някои от хората в селото успели да избягат, след него селището било обкръжено, за да не може никой да го напусне. Башибозуците се разпределили по къщите и започнали да ги ограбват. Много от по-крайните домове в селото били изгорени, башибозуците стреляли напосоки към всичко, което се движело или не. Хората започнали да се крият в сградите с по-здрава конструкция в селото, които щели да издържат на пожар, като църквата и училището, но и някои от къщите на чорбаджиите.

На 2 май скритите в Богдановата къща се предали, като повярвали на агата, че, ако предадат оръжията си, ще получат милост от неговата войска. Повече от 200 мъже, жени, деца и старци били изведени от къщата, претърсени за ценни вещи, съблечени, за да не измърсят дрехите с кръвта си, и накрая избити.

Българските мъченици. 
Картина на Константин Маковски.
Барутанлията, поискал по-видните хора от селото да отидат при него в лагера на башибозука, за предадат всичкото оръжие на батачани и за да успокоят населението. В лагера били изпратени кметът на Батак - Трендафил Тошев Керелов, заедно с Вранко Димитров Паунов, Георги Серафин, Петър Трандафилов Керелов, Петър Кахведжийски и Георги Вълюв. Разбрали се, че, ако предадат оръжието на селото, башибозукът ще го напусне, като всички видни хора, които отишли за мир били взети заложници - оръжието или животът им. Боеприпасите били натоварени на коне и пренесени до лагера. След което обаче всички заложници били набучени на колове и изпечени живи или обезглавени. Хората отново се изпокрили в църквата и училището.

На 20 януари 1878 г. оцелелите жители на град Батак посрещат пристигащата руска освободителна армия.

Баташките мъченици са канонизирани за светци от Българската старостилна православна църква на 17 май 2006 г. Първата икона, посветена на тях, е нарисувана в манастира Св. Велика Княгиня Елисавета в Етна, Калифорния, специално за канонизацията. През март 2011 г. Светият Синод на Българската православна църква реши да бъдат канонизирани за светци просиялите от рода български Баташки и мъченици. На 3 април 2011 г. в храм-паметника „Свети Александър Невски” по време на Света литургия, отслужена от Негово Светейшество Българския патриарх Максим, бяха канонизирани новите български светци, убити през 1876 г. в църквата в Батак.

Разследвания на турските зверства в България (1876)


Дж. Макгахан отразява неговото кърваво потушаване и неговите репортажи представят пред Европа трагедията на един поробен народ. Русия е принудена да обяви война на Османската империя, за да не загуби авторитет и влияние на Балканите.

„ ...Ние огледахме вътре в църквата, почерняла от изгорялата дървения, но не и разрушена, не и особено пострадала. Сградата бе ниска, с нисък покрив, поддържан от тежки неравномерно разположени сводове, които, доколкото можехме да видим, поглеждайки вътре, бяха с такива тавани, колкото висок човек да стои изправен под тях. Това, което видяхме вътре, бе твърде страшно, ако човек задържеше погледа си. Огромно количество частично обгорели тела лежаха там, техните овъглени и почернели останки, натрупани до половината от разстоянието до тъмния таван, правейки го да изглежда още по нисък и мрачен, тъй като лежащите в процес на гниене тела бяха прекалено страшни за гледане. Човек не би могъл да си представи чак такъв ужас.
Всички отвърнахме поглед отвратени и замаяни и се заклатушкахме навън от тази къща на страшната напаст, щастливи да се озовем отново на улицата. Обиколихме селото и видяхме същото нещо отново и отново над сто пъти. Скелети на мъже, с прилепнали към тях дрехи и все още висяща плът, гниещи заедно, глави на жени, чиято коса се въргаляше в прахта, кости на деца и пеленачета, разхвърляни навсякъде. На едно място ни показаха къща, където двадесет души били изгорени заедно; на друго място десетина момичета били изклани до едно, след като се скрили – изобилно свидетелство за което са останалите там кости. Навсякъде – ужас след ужас...“
Макгахан съобщава, че турските войници насила вкарват някои от селяните в църквата, която след това е запалена, а останалите живи са измъчвани, за да кажат къде са скрили ценностите си. Макгахан сочи, че от общо седем хиляди души население оцеляват само две хиляди. По негови изчисления петдесет и осем села в България са били разрушени, пет манастира са изравнени със земята и общо петнадесет хиляди души изклани.

Тези репортажи, публикувани във вестник „Дейли Нюз“ и препечатани от други вестници, предизвикват във Великобритания широка вълна от обществено негодувание срещу Турция. Бенджамин Дизраели, министър-председател на Великобритания, чието правителство подкрепя Османската империя, се опитва да омаловажи кланетата, твърдейки, че българите също имат вина. Тези аргументи са опровергани от последващите репортажи на Макгахан.

Като резултат от публикациите на Макгахан, Уилям Гладстон написва памфлета „Уроци по клане или поведението на Турското правителство във и около България. Българските ужаси и Източния въпрос.“, в който заявява: „ Обръщам се към своите сънародници, от които това зависи в много по-голяма степен, отколкото от който и да било друг народ в Европа, да изискват и настояват пред нашето правителство да промени своята едностранчива позиция и да насочи в съзвучие с европейските държави цялата си енергия към премахването на турското управление в България. Нека турците сложат край на своите безчинства по единствения възможен начин, а именно като сложат край на собственото си присъствие....“

Като резултат от неговите публикации може да се считат и последвалите дипломатически действия на великите сили: свикването на т. нар. „Посланическа конференция в Цариград“, според декларацията на която султанът на Османската империя трябвало да даде автономия на българите в техните етнически граници, територия, която по-късно, през 1878 г., става известна като „Санстефанска България“, в границите на която не влиза Северна Добруджа, дадена от руснаците на Румъния в замяна на Бесарабия, за да може Русия да има излаз на р. Дунав.

ВИДЕО
Баташкото Клане - В памет на Загиналите

Вицове, май 2017 г.

Влак в Перу

СмЕх/Таралеж/


Ало измамници искат вече череши, а не пари...

***

- Като какъв работиш?
- Шофьор.
- Колко получаваш на месец?
- Над милион долара на месец.
- Да, бе! И къде работиш?
- Във Формула 1.

***

Много обичам да питам децата какви искат да станат като пораснат.
Понеже аз самият все още търся идеи...

***

Жена пита мъжа си програмист: – Какво пишеш? – Ей сега, като пусна програмата, и ще видим.

***

Млад мъж към русата си съпруга: – Защо тази супа е без месо? – Не знам. Приготвих я точно по готварската книга, която е останала от баба ти. – И какво пише там? – „Вземете месо за 50 стотинки…“

Всяка сутрин нови вицове в /Таралеж/ 

четвъртък, 4 май 2017 г.

Слави Трифонов: Отивам да си търся правата пред парламента

Слави Трифонов изпрати открито писмо до медиите, в което предупреждава: „отивам да си търся правата пред Парламента“. Шоуменът декларира, че няма да използва ефира на бТВ повече за гражданската си позиция:

„Като трибуна на моята гражданска позиция ще използвам единственото останало свободно медийно пространство в България – интернет.“

Довечера шоуто щяло да бъде за събитията пред парламента в Скопие.

Още преди два месеца Слави Трифонов отправи ултиматум към новото Народно събрание – че ако до две седмици след сформирането си не се заеме с резултатите от референдума за мажоритарното гласуване, „в началото на третата седмица аз ще дойда пред сградата на Народното събрание, за да си потърся гражданските права“.

Ето пълния текст на писмото на Трифонов:

Българският политически елит се е самозабравил.

Срамувам се, че допуснахме да се получи така – шепа хора да се смятат за богоизбрани и да не се съобразяват със законния си началник – българския народ. Три милиона и половина гласуваха на Референдума. Два милиона и половина с положителен отговор. Като един от тези хора, извървях всички законови стъпки, въпреки пречките, за да се приеме решението на гласувалите на референдума. Но явно желанието за власт е по-силно. И от морала, и от законите. Затова аз отивам да си търся правата пред Парламента. Като трибуна на моята гражданска позиция ще използвам единственото останало свободно медийно пространство в България – интернет. А в предаването си довечера ще говоря за събитията пред Парламента в Скопие.

Избраха правителството на Борисов Трети

Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов поема управлението на държавата за трети път. Това стана факт, след като парламентът гласува „за” предложеното от него име за нов премиер на страната. Гласуваха 233 народни представители, като 133 бяха "За", а 100 се обявиха против. Нямаше въздържали се.

Със 134 гласа „за” и 100 „против” пък бе одобрена структурата на новия кабинет, предложен от лидера на ГЕРБ. Първоначално „за” гласуваха 135 народни представители, а против - 99 „против”, но бе поискано прегласуване.  Персоналният състав на новото правителство бе подкрепен от 133-ма народни представители, 101 пък гласуваха  „против”.

На гласуването присъстваха патриарх Неофит, държавния глава Румен Радев, служебният премиер Огнян Герджиков, министрите от служебния кабинет. Ето и кои министри ще положат клетва след минути:  

Министър-председател – Бойко Методиев Борисов Заместник министър-председател – Томислав Пейков Дончев Заместник министър-председател по икономическата и демографската политика – Валери Симеонов Симеонов Заместник министър-председател по обществения ред и сигурността и министър на отбраната – Красимир Дончев Каракачанов Заместник министър-председател по правосъдната реформа  и министър на външните работи – Екатерина Спасова Гечева – Захариева Министър на финансите – Владислав Иванов Горанов Министър на вътрешните работи – Валентин Иванов Радев Министър на регионалното развитие и благоустройството – Николай Нанков Нанков Министър на труда и социалната политика – Бисер Христов Петков Министър на отбраната – Красимир Дончев Каракачанов  Министър на външните работи – Екатерина Спасова Гечева – Захариева  Министър на правосъдието – Цецка Цачева Данговска  Министър на образованието и науката – Красимир Георгиев Вълчев Министър на здравеопазването – Николай Кирилов Петров Министър за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018 - Лиляна Павлова Министър на културата – Боил Василев Банов Министър на околната среда и водите – Нено Ненов Димов Министър на земеделието, храните и горите – Румен Андонов Порожанов Министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията – Ивайло Ангелов Московски Министър на икономиката – Емил Любенов Караниколов Министър на енергетиката – Теменужка Петрова Петкова Министър на туризма – Николина Панайотова Ангелкова Министър на младежта и спорта – Красен Кирилов Кралев


Борисов Трети: 1500 лв. средна заплата. Дай, Боже, и повече

Бъдещият премиер Бойко Борисов представи пред парламента структурата, състава и някои от програмните приоритети на кабинета си.

"Имам високата чест да ви представя биографична справка на кандидата за министър-председател Бойко Борисов."

С тези думи шефът на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов започна представянето на кандидатурата на Борисов. Той каза, че е убеден в твърдата воля и отдадеността на Борисов като премиер.

"По волята на българския народ поемам отговорността за управлението на България. Намираме се в исторически момент за света и Европа. Налага се надмогване на партийния егоизъм. Нашето общо разбиране е, че днес страната се нуждае от отговорно управление. В името на българските граждани и българската държава преодоляхме различията между ГЕРБ и "Обединени патриоти". Продължаваме по пътя на евроатлантическата интеграция, ще работим за реформирането на ЕС. Ще провеждаме политики за увеличаване на доходите на гражданите. Обещаваме 120 млрд. лв. БВП в рамките на мандата, 650 лв. минимална заплата, 1500 лв. средна заплата, дай, Боже, и повече. Валутният борд е безалтернативен и неприкосновен. Продължаваме с активни мерки в борба с контрабандата. Поставяме образованието като стратегически приоритет на нашето правителство."

Това бе част от изказването на Борисов пред парламента. Той за пореден път повтори, че ще продължи съдебната реформа и ще се създаде ново антикорупционно доказателство.

Череши по 50 лв. и във Варна

Череши по 50 лв за кило се появиха и по варненските пазари. На „Синия пазар“ в града се продават череши по 5 лева за 100 грама/ 50 лева за килограм, установи проверка на „Таралеж“.

На тази дата: 4 май 1626 г. Индианци продават остров Манхатън на холандци за 60 гулдена

1626 г. остров Манхатън е продаден от индианците на холандските заселници в Америка. Според популярната легенда целият остров впоследствие е закупен от местните индиански племена срещу шепа дрънкулки. По-късно колонията преминава в ръцете на Англия и получава името Ню Йорк в чест на новия крал Джеймс, който е дук на Йорк. След американската революция Ню Йорк става за кратко столица на САЩ.

Когато холандските моряци пристигнали в Америка, те поискали да построят град на остров Манхатън, заобиколен от реките Хъдзън и Ист ривър. На острова холандците срещнали една група индианци; платили им за острова 60 гулдена. Много хора оттогава казват, че глупавите индианци се оставили да бъдат измамени от хитрите европейци, защото толкова евтино продали скъп имот.

Индианците всъщност имали съвсем други представи за земята от холандците. За белите хора земята била стока и можело да бъде купувана и продавана; за индианците земята била нещо като морето или въздуха. Можеш да имаш правото да я използваш; но как можеш да притежаваш морето, въздуха или земята? Като отплата за подаръка на холандците индианците оставили чужденците да живеят и работят на острова. Купувачи и продавачи явно са си представяли съвсем различни неща при тази „търговия”. Дори не се знае дали индианците, които взели парите, изобщо са живеели постоянно на Манхатън. Възможно е само да са минавали оттук.

Подобни недоразумения между индианци и европейци се повтаряли непрекъснато. Белите хора смятали, че индианците се отнасят към земята, както те самите. Така пламнали конфликти и битки между два различни народа, които не се разбирали. Белите хора в крайна сметка победили, защото били по-многобройни и имали по-добри оръжия.

През следващия 19 в. огромните вълни емигранти заливат Ню Йорк и допринасят за голямото разширяване на града. През 1898 г. към Манхатън се присъединяват още четири градчета - Куинс, Бронкс, Бруклин и Стейтън айлънд, с което окончателно е оформен облика на бъдещия мегаполис. Днес Манхатън е с население от над 1,7 млн. жители и с обща площ от 87,46 кв.км.

Вицове, май 2017 г.

Здpавствуйте, Oльга

СмЕх/Таралеж/


Влиза бизнесмен в офиса с група чужденци и казва на секретарката: - Миме, за мен кафе и питай тия трима педерасти, какво ще искат.. Глас от групата: - Двама педерасти. Аз съм преводача.

***

На бизнес вечеря се срещат японец и българин, директори на конкурентни заводи, с еднакво оборудване, капацитет и производство. Японецът казва:
- При мен работят 9 човека.
В българския завод работят 500, но директора защитава честа си:
- А в нашия работят 10.
На другата сутрин пак се срещат. Японеца изглежда уморен с тъмни кръгове под очите. Пита:
- Аз цяла нощ мислих и не успях да разбера, какво работи десетият?

***

В редакцията на вестник пристига писмо на читател: "Ако не спрете веднага да публикувате вицове за скъперничеството на габровците, то от утре ще спра да взимам назаем вашия вестник от съседа ми."

***

Какво следва след края на света – афтър-парти с единствените оцелели – Рич и Брук от „Дързост и красота“, Дънкан Маклауд, Чък Норис, Лили Иванова и Бойко Методиев Борисов.

***

Ценоразпис в бар:  Цени за посетители, желаещи барманът да отговори на телефонно обаждане от съпруга:  2лв. - "Току-що си тръгна";  3лв. - "Днес не е идвал";  4лв. - "Няколко дена не съм го вижда";  10лв.- "Кой пък е този?"

 Всяка сутрин нови вицове в /Таралеж/ 

сряда, 3 май 2017 г.

Бой между наши роми в Испания! Видео

Два клана от България - вероятно роми, си спретнаха жесток уличен бой в Испания, пише интернет изданието "Ке!"

Четирима от сънародниците ни са ранени.

Леко пострадал от удар с камък е служител на Гражданската гвардия - испанската жандармерия.

От разпространен 4-минутен видеоклип се вижда, че побойниците използват богат арсенал - тояги, камъни и дори велосипед.

Инцидентът се е разиграл в края на миналата седмица в село Тобара, край град Албасете, автономна провинция Кастиля-Ла Манча.

Видеото е заснето в къщата, разположена срещу тази, пред която се разразява боят. Снимат го вероятно испански деца.

Първо група от хора, сред които няколко деца,  се опитва да задържи мъж, който иска да влезе в къща. На входа й стоят двама мъже, въоръжени с тояги. Те размахват оръжията си за респект, а вътре има доста хора. Нападнатият вдига велосипеда и го хвърля.

На втората минута от клипа пристига кола на Гражданската гвардия, откъдето излизат двама нейни униформени служители. Въпреки това боят продължава. Жандармеристите стрелят във въздуха. А единият е улучен с камък.

В това време един от побойниците е повален и няколко души го налагат с тояга. Все пак пазителите на реда успяват да прекратят боя.

Инцидентът принуди Испанската асоциация на служителите на Гражданската гвардия да поиска от правителството на Мариано Рахой да въведе по-строги наказания при нападения срещу тях. От организацията изтъкват, че няма седмица, при която да не е ранен някой техен колега.

Видео

Борисов Трети обяви министрите си

Партия ГЕРБ обяви официално състава на третия кабинет на Бойко Борисов. Имейл с имената на бъдещите министри бе изпратен до медиите днес, малко преди 13 ч.

Ето кой влиза в кабинета "Борисов 3":

Премиер: Бойко Борисов

Заместник министър-председател – Томислав Дончев;

Заместник министър-председател по икономическата и демографската политика – Валери Симеонов;

Заместник министър-председател по обществения ред и сигурността и министър на отбраната – Красимир Каракачанов;

Заместник министър-председател по правосъдната реформа и министър на външните работи – Екатерина Гечева – Захариева;

Министър на финансите – Владислав Горанов;

Министър на вътрешните работи – Валентин Радев;

Министър на регионалното развитие и благоустройството – Николай Нанков;

Министър на труда и социалната политика – Бисер Петков;

Министър на отбраната – Красимир Каракачанов;

Министър на външните работи – Екатерина Гечева – Захариева;

Министър на правосъдието – Цецка Цачева Данговска;

Министър на образованието и науката – Красимир Вълчев;

Министър на здравеопазването – Николай Петров;

Министър за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018 - Лиляна Павлова;

Министър на културата – Боил Банов;

Министър на околната среда и водите – Нено Димов;

Министър на земеделието, храните и горите – Румен Порожанов;

Министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията – Ивайло Московски;

Министър на икономиката – Емил Караниколов;

Министър на енергетиката – Теменужка Петкова;

Министър на туризма – Николина Ангелкова;

Министър на младежта и спорта – Красен Кралев.

Парламентът отказа да създаде временна комисия за магистралите

Парламентът отхвърли предложението на БСП за създаване на Временна комисия за проучване на строителството на магистрали и пътища,. 93-ма депутати бяха "за",  101 "против", а 25 се въздържаха.

Гласуването бе предшествано от дълъг дебат. В него ГЕРБ заявига, че няма да подкрепят предложението, защото така парламентът ще изземе функции от други органи. От БСП пък се аргументираха, че искат повече прозрачност при установяване на нередностите при строителството.

"Нека да оставим контролните органи да си свършат работата, а не да превръщаме парламента в другарски съд"

Това заяви Теменужка Петкова (ГЕРБ). Според Ивайло Московски в парламента няма експерти, които биха могли да дават оценка на сттроителството на магистралите. Той допълни, че тази комисия в някаква степен ще обезсмисли контролните органи за разходване на средства.

"С комисията за магистралите от БСП искат да обърнат ефекта в дефект", заяви Данаил Кирилов.
Според него задачата на БСП е ясна и  прозрачна. - да внушат в общественото пространство, че нещо не е наред. Кирилов припомни, че служебното правителство е имало три месеца, за да събере достатъчно доказателства и да се обърна към съответните институции. А парламентът не трябва да измества прокуратурата.

"Изграждането на инфраструктура в последните години винаги е било олицетворение управлението на ГЕРБ", заяви Александър Ненков.
Според него ГЕРБ няма от какво да се притеснява, защото става дума за един от най-големите успехи на партията.  А БСП искала да извлече политически дивиденти със създаването на такава комисия.