сряда, 21 март 2018 г.

На тази дата: 21 март 1871 г. д-р Петър Берон е намерен удушен!

Д-р Петър Берон - портретът е 
рисуван от художника Николай Павлович
На 21 март тая година късно една злодейска ръка се осмели и посегна да отнеме живота на честния и преблаг найш вуйчо д-р Петър Берон, и то с с най-грозния и чрез най-мъчителния начин – с удушването му!”

Това са първите редове от некролога, издаден от близките на автора на „Рибният буквар”, по повод неговата кончина. В некролога още пише: „Ние сме уверени, че всекиму трябва да настръхнат космите на главата, като си помисли за страшното положение, в което се е намирал покойният в последните дни на живота си, когато са го мъчили

безчовечните и звероподобни същества,

називаеми человеци, които извършиха това зверско злодейство!”.

Д-р Петър Берон е удушен на 21 март 1871 г. около 8 ч. вечерта в дома си на ул. „Личеулуй” № 1 в кв. „Св. Троица” в  гр. Крайова. Румънската полиция веднага тръгва по дирите на заподозрените убийци и скоро ги залавя. Това са селяните Йон Калин и Николае Тибу. Издаваният в Букурещ български в. „Свобода”, съобщава, че те са направили пълни самопризнания. Арестувани са също предполагаемите поръчители на убийството – Петру Александру и инж. Илие Чокулеску.

Последният дължал на Берон 110 жълтици.

Поръчителите са освободени поради липса на доказателства. Двамата убийци са пратени на доживотна каторга в солниците, тъй като по онова време в северната ни съседка не е имало смъртно наказание.
Д-р Петър Берон ще остане в нашата история най-вече като авторът на „Рибният буквар”. Но всъщност животът му е бил пълен с превратности и приключения. 

След като на 3 юли 1831 г. завършва с докторска дисертация медицина в Мюнхен, Берон се установява за известно време в Букурещ като частен доктор. От 1832 до 1841 г. е окръжен лекар на Крайова. Заедно с племеника си Никола Христов основава дружество за търговия с аби. Започва и доходен бизнес със зърно. През 1841 г. купува чифлика „Скорила” край Крайова с площ 10 000 дка. Това му позволява да живее като рентиер до края на живота си.

Премества се да живее в Париж и използва времето си да пише научни трудове – публикува 25 тома.
С огромното си богатство д-р Петър Берон подпомага редица български училища и талантливи младежи. През 1853 г. той прави завещание, с което предоставя цялото си имущество за развитие на образователното дело в България. На 12 март 1869 г. Берон продава  чифлика „Скорила” на своя съдружник и съгражданин котленеца Теохар Папазоглу и двамата му племенници. 

От приходите от чифлика те трябвало да отделят по 1000 жълтици годишно за издръжка на български училища. Скоро обаче Берон разбира, че тримата нямат никакво намерение да изпълнят волята му и на 15 октомври 1869 г. докторът прави ново завещание, за чиито изпълнители посочва комитет от 12 видни българи, начело с Евлоги Георгиев. Същевременно Берон завежда дело за анулиране на продажбата на чифлика, но го губи на първа инстанция. В апелативния съд първото заседание е насрочено за 7 април 1871 г. За делото Петър Берон се връща от Париж в Румъния.

Но не доживява за първия ден на процеса.

След дълъг съдебен процес комитетът за наследството на д-р Петър Берон, оглавяван от Евлоги Георгиев успява да анулира продажбата на  „Скорила”. За законен наследник на доктора е признат племенникът му Стефан. През 1896 г. с парите от спорния чифлик – 400 000 златни франка, в Одрин е открита мъжка педагогическа гимназия, именувана „Д-р Петър Берон”.

Няма коментари:

Публикуване на коментар