Сигурни участници в следващ парламент са ГЕРБ, БСП, ДПС и
"Обединени патриоти". Това са данните от изследването на
"Екзакта" за април. Ако днес се провеждат парламентарни избори:
24.5% биха гласували
за ГЕРБ;
20.5% - за БСП;
ДПС е с електорален дял от 6.1%:
ОП – с 5.5%.
С 1.1% "Воля" не влиза в следващ парламент.
Въпросителните вдясно са повече от предлаганите решения. Има
две ядра – около Реформаторския блок и около "Демократична България".
Нито едното от тях засега не си гарантира присъствие в следващ парламент. Извън
тях остават 5% българи, които биха гласували за нови десни партии. Те са ресурс,
който тепърва ще търси политическо представителство, отчитат от
"Екзакта".
В момента няма политическа партия у нас, чието влияние
еднозначно да нараства. Ретроспективните данни на „Екзакта” сочат, че след
президентския вот през 2016 г. влиянието на БСП нарастваше. Този процес е
прекъснат понастоящем.
Към момента общественото мнение е разделено на два
съизмерими дяла, когато става дума за това дали расте или намалява влиянието на
ГЕРБ и БСП. 27% твърдят, че влиянието на ГЕРБ расте през последните месеци, а
според 29% то намалява. БСП разширява влиянието си според 26%, а според 28% го
свива. Повечето партии, които не са представени в парламента, са оценявани от
хората като губещи политическо влияние.
За последната година с 3% нарастват желаещите да гласуват за
нова партия и сега те са 33% от пълнолетните българи. Сред тях по-често се
срещат хора на възраст между 18 и 40 години, жители на малките градове и на
селата.
Предсрочни парламентарни избори не са нужни на страната ни
според 56% от българите. 27% искат предсрочен вот. 53% от избирателите на БСП
се обявяват за предсрочни избори. Близо половината от хората, които искат
предсрочни избори, посочват, че биха гласували за нова партия.
В настоящото изследване за пореден път регистрираме висока
подкрепа (сред 74% от българите) за членството на страната ни в ЕС.
Противниците са 16%. Ретроспективният анализ по данни на „Екзакта” от
последните години показва, че подкрепата за еврочленството ни е трайна и висока
- между 74% и 79%. Неодобрението е между 13 и 16%. В момента най-високо
неодобрение за членството ни в ЕС регистрираме сред избирателите на БСП – 28%.
Одобрението за членството ни в НАТО се вмества между 55-60%
през последните години, а неодобрението е между 22 и 28%. През април 2018 г.
58% от българите одобряват членството ни в НАТО, а неодобрение декларират една
четвърт. 40% от избирателите на БСП не одобряват членството ни в НАТО.
Като цяло хората, които очакват ползи за страната ни от
българското председателство на Съвета на ЕС са повече от онези, които не
очакват ползи (40 към 34%). Оценките обаче са силно политизирани. Сред привържениците
на управляващите надделява тезата, че България ще извлече ползи от
председателството, докато повечето симпатизанти на опозицията не очакват ползи.