Атаката на САЩ, Франция и Великобритания срещу режима на
Башар Асад в Сирия не е начало на по-мащабен конфликт. Това заяви бившият
премиер и председател на УС на "Центъра за Анализи и Управление на
рискове" Иван Костов в интервю за предаването "Седмицата" на
Дарик.
По думите му тезата за риск от нова световна война е теза на
руската пропагандна машина, но това е напълно несъстоятелно и причините - преки
и косвени, са много. Целта на пропагандата на Москва е да се всява страх. А
според Костов един от изразителите на тази пропагандна теза в последно време е
и българският премиер Бойко Борисов, който постоянно говори колко е страшно и
опасно. Борисов обаче не е единственият, който е повярвал на руската версия за
рисковете в света, заяви бившият министър-председател.
По думите на Костов по отношение на България риск съществува
от страна на Русия и намесата й у нас на политическо ниво. Според последния
доклад на "Центъра за анализи и управление на риска" за заплахите
пред страната ни България е твърде малко вероятно да стане част от Шенген през
2018 г. - нито по въздух, нито чрез сухопътните си граници. Страните, които са
извън шенгенската зона и от еврозоната са в по-висока степен на несигурност, а
това са България и Румъния, посочи още Костов и подчерта, че причината за продължаващото
трети мандат на ГЕРБ отлагане на Шенген е нивото на доверие в българските
власти.
"Влизането в шенгенската зона е свързана с права, които
администрацията би получила. Прилагането им обаче изисква много силна съдебна
власт. Това е и право да се издават и шенгенски визи. От обстоятелството, че
премиерът каза, че няма достатъчно доказателства за употреба на химическо
оръжие срещу Сергей Скрипал и дъщеря му може да се направи заключение, че
всички данни и аргументи по случая не са споделени с българската страна поради
опасения, че тази информация може да стигне до страната извършител", заяви
Костов.
Според бившия премиер ако България иска да е част от
Еврозоната и Шенген, тя не може да заема позиции различни от позицията на
големите европейски държави членки на ЕС. Вместо това позициите на България са
по-скоро близки до позициите на Москва.
"Европейските държави са много солидарни с България,
незаслужено много, ако питате мен. Това, с което се хвалим тук - земеделие,
инфраструктура и т.н. - на 80 % поне е благодарение именно на солидарността на
Европа. Каква по-голяма солидарност", попита Костов в отговор на въпрос
дали не е време по отношение на Шенген да се види повече солидарност от
страните от ЕС.
По отношение на новото дясно обединение "Демократична
България", обявено през седмицата от ДСБ, "Да, България" и
"Зелените" Костов заяви, че ще следи внимателно какво ще се случи в
бъдеще. Той обаче каза, че обединението е съставено от партии, част от които
имат политически разминавания. Пример за това са ДСБ - чийто първи председател
бе самият Костов, и
"Зелените".
"От една страна е добре, че започва процес на
обединение. От друга страна - "Зелените" атакуват точно концесиите,
които ние сме дали. Атакуват частната собственост и частната инициатива, от
която всички се храним. Но политиката се прави с компромис."
На въпрос дали "Демократична България" би
спечелила гласа на Иван Костов, той отговори:
"С компромис, да. Като стигнем до избори и видим за
какво може да се гласува - вероятно да. Все пак някой трябва да ни
представлява, нали? Иначе се изключваме от общеснвото и тогава какво очакваме
от него. Това са изборите. Ако не гласуваш, ако си пасивен - какво основание
изобщо имаш да критикуваш дори. А докъде ще стигне компромисът - ще решат
политиците, които ръководят това обединение. Това е тяхна отговорност".