На 26 април 1986 г., преди 32 години, се взривява един от
реакторите на АЕЦ „Ленин” до гр. Чернобил в Украинска ССР, което довежда до
най-тежката ядрена катастрофа в света.
През 2016 г.
резолюция на Генералната асамблея на ООН на 26 се отбелязва
Международния ден в памет на Чернобилската катастрофа.
Сайтът desebg.com припомня събитията отпреди повече от 30
години, след които висшето партийно ръководство на БКП начело с Тодор Живков
мълчи угоднически в интерес Москва и не предупреждава българския народ за
атомната катастрофа, като по този начин го излага на радиация, последствията от
която се отразяват на българите и до днес.
Как се стига до аварията
Строежът на централата започва през 1970 г. При настъпването
на инцидента атомната централа разполага с 4 атомни реактора, въведени в
експлоатация съответно през 1977, 1978, 1981 и 1983 г.
До аварията се стига в резултат на планирано учение на
персонала за спиране на реактор №4 при затруднени условия, както и тестване на
самозахранваща система на 26 април 1986 г.
Имитирана е авария в електросистемата на Украйна, при която
реакторът и неговото управление не получават ток отвън. Въртящият се по инерция
вал на турбината би трябвало да произвежда ток още няколко часа, достатъчен за
собствените нужди на реактора. През това време персоналът трябва да спре реактора.
Мощността на реактора е намалена на 1000 MW вместо
обичайните за него 3200 MW, за да се осигури безопасно протичане на
тренировката. В действителност изходната мощност пада до 30 MW. Това позволява
увеличаване на концентрацията на поглъщащия неутрони ксенон-135, който е
продукт на делене от ядрата на уран-235 и се натрупва в активната зона нa
реактора при намаляване на мощността.
ри опит да се възстановят желаните първоначално 1000 MW,
концентрацията на ксенон-135 ограничава мощността до около 200 MW. За да се компенсира
въведената отрицателна реактивност от натрупания ксенон-135, контролните
прътове, служещи за регулиране на скоростта на верижната реакция на делене, са
извадени от активната зона на реактора над допустимата височина според
инструкциите за безопасност.
Тъй като циркулацията на охлаждащата вода в реактора е
намалена, охладителят се нагрява много бързо до степен на кипене и образува
парни джобове в тръбите които го пренасят. Една от особеностите на графитния
реактор РБМК е големият положителен температурен коефициент на реактивност
(мощностен и паров), което означава, че мощността на реактора расте с
увеличаване на концентрацията на парата.
Произвежданата от реактора мощност бързо се увеличава и
операторите се опитват да спрат реактора като нареждат аварийно ръчно спиране,
което означава бързо и пълно вкарване на контролните пръти в зоната на
реактора. Поради бавната скорост на механизма, задвижващ прътите, графитните
върхове на прътите и временното изместване на охладителя, тези действия на
практика ускоряват реакцията.
В рамките на няколко секунди мощността на реактора скача до
около 30 000 MW, т. е. 10 пъти повече от мощността в нормален режим. Прътите с
ядрено гориво започват да се топят, а налягането на парата бързо се увеличава и
предизвиква голяма експлозия.
Тя изхвърля и разрушава капака на реактора, тежащ 1200 тона,
счупвайки охладителните тръби и разрушавайки част от покрива. Когато въздухът
влиза в съприкосновение с графитния забавител от вътрешността на реактора,
графитът се запалва. По-голямата част от последвалото радиоактивно замърсяване
е резултат от огъня, който разпръсква радиоактивните частици в атмосферата.
Експлозията предизвиква облак от радиоактивни отпадъци,
който преминава над части от СССР, Източна Европа и Скандинавия. Обширни райони
в Украйна, Беларус и Русия са замърсени, а около 200 000 души са евакуирани от
родните си места. Близо 60% от радиоактивните отпадъци падат на територията на
Беларус.
Последствията от ядрената авария
Според доклад на „Грийнпийс” от 2006 г., Чернобилската
катастрофа е довела до над четвърт милион случая на рак, от които почти 100 000
са се оказали фатални. През 2011 г. Съюзът на загрижените учени –
неправителствена организация, предполага, че броят на смъртните случаи
вследствие на Чернобил ще варира около 25 000 – шест пъти над прогнозата на
ООН. Според Международната агенция за ракови изследвания, инцидентът ще отнеме
живота на 16 000 европейци до 2065 г.Скриването на аварията в Чернобил от комунистическия режим в България
Ръководството на БКП начело с Тодор Живков скрива от
българското общество аварията в съветската АЕЦ през 1986 г. Престъпното
мълчание довежда до това, че хората, поставени в информационно затъмнение, не
могат да предприемал елементарни мерки за своята и на семействата и животните
защита. Почти всички медии в България, които припомнят годишнината от атомната
авария в Чернобил, пропускат този факт.
В същото време след аварията Пето управление на ДС –
Управление за безопасност и охрана (УБО), се грижи подобаващо за
комунистическата върхушка като в специална лаборатория проверява храната и
напитките, предназначени на висшето партийно ръководство, които разнася в
домовете им в защитени от радиация контейнери.
Под натиск от Москва официално съобщение за аварията е
направена с няколко дни закъснение, когато вече радиационният облак е минал над
територията на България.
Тодор Живков, който е генерален секретар на ЦК на БКП и
председател на Държавния съвет, престъпно мълчи. След аварията замълчава и
тогавашният министър-председател Георги Атанасов. 25 години краха на комунизма
в почти всички исторически изследвания на българските историци Живков е описван
като държавник, който се е грижил за народа.
Истината не е спестена само в най-подробната биография на
бившият комунистически ръководител „Тодор Живков. Биография” на разследващия
журналист и изследовател на архивите от периода на комунистическия режим Христо
Христов, в която е отделено и специално място на действията на Живков и
комунистическата власт след аварията в Чернобил.
През 1990 г. Главна прокуратура завежда дело за
бездействието на комунистическото управление след атомната авария. Живков обаче
не е сред обвиняемите. През 1993 г. Върховния съд признача за виновни и осъжда
по делото „Чернобил” бившият вицепремиер Григор Стоичков и Чавдар Шиндаров,
бивш главен санитарен инспектор, на по две години лишаване от свобода за
неспазване на нормите за радиационна защита, като с това са допуснали опасност
за населението в България при аварията на съветската атомна електроцентрала
през 1986 г.