"Отбраната
на България като част от евроатлантическата не е задача, а оттам и отговорност
само на Министерството на отбраната. Отбраната не е обикновен сектор. Отбраната
би трявало да е дълг и чест на цялото общество и на държавата. Веднага да дам
пример - Министерството на образованието е отговорно с учебните програми да
подготвя зрелостниците за тази тяхна първа гражданска отговорност - какво да
ценят и какво да пазят.
Ако в
училище се преподава носталгия по комунизма, скоро комунизмът отново ще почука
на вратата. Ако зрелостниците не знаят, че имат европейска идентичност - ще я
загубят.
Ако
преподаватели влизат в аудиторията на Военната академия с разказ за това как
НАТО и ЕС ще се разпаднат - България няма да има нито един офицер. Ако
европейските и атлантическите ценности нямат своите бранители, тази цивилизация
и култура на демокрация и пазарна икономика просто няма да я има. И това трябва
да е ясно на всички.
Тези неща
се защитават. И се защитават на първо място от хора. А след това се защитават с
техника, технология и въоръжение."
Така бившият
премиер Иван Костов започна речта си по време на конференцията "Секторът
на отбраната на Република България - мъчителен преход от посткомунистически към
евроатлантически модел на развитие". Форумът бе организиран от
Атлантическия съвет, Съюза на офицерите от резерва "Атлантик" и
Центъра за изследване на националната сигурност и отбрана - БАН.
По думите
на бившия премиер у нас преходът е мъчителен, защото не само този сектор, а и
цялото българско общество, политическата прослойка и цели държавни институции
не са направили своя окончателен избор между два съвсем различни свята - този
на западната цивилизация, ЕС и НАТО и този на Москва.
"Тези
два свята са в тежък конфликт, който ние се правим, че не забелязваме. Този
конфликт е много тежък, свързан е с нарушаване на международното право, с
окупиране на чужди територии. Той се изразява в една хибридна агресия, в т.ч. и
срещу България. България обаче още не е избрала какво трябва да брани.
Секторът на
отбраната не е тема на морал, права и свободи, не става за популизъм, не е
туризъм, не е либертарианство. Това е най-суровата и тежка реалност. Там
компромиси не могат да се правят. Затова отбраната е в днешното състояние,
встрани от интересите на политиците, на хората", добави Костов.
По думите
му от неясно отношение към отбраната страдат и други европейски страни, някои
от които са с големи отбранителни способности.
"Не
може Европа да стои под чадъра на САЩ и да не дава своето за колективната
отбрана на НАТО. Ако не е Тръмп, то някой следващ президент на САЩ ще поиска
изпълнение на ангажиментите и ще постави нещата на местата им", каза още
бившият премиер.
Костов
сподели, че провалите на конкретните проекти за превъоръжаване на армията - за
закупуване на нов самолет и за нови кораби - се дължат най-вече на липса на
способност за планиране, на възлагане и управление на сложни проекти, изискващи
голям финансов ресурс. По думите му Министерството на отбраната е
нереформирано, а военните проекти не са просто поредният търг, който да достави
определена стока. Иван Костов отбеляза, че на управлението му липсват и
капацитет, и стратегия за разумна и управляваема среда на инвестиция в сектора
и припомни, че в историята на България досега превъоръжаване се е правило на
база дългогодишни разчети, държавна инвестиция и кредитиране. Друга причина за
провалите в управлението на големи проекти е корупцията, смята още бившият
министър-председател.
Според
него, ако има нещо особено важно, борбата с което да е задача и отговорност на
Министерството на отбраната, това е битката с хибридната агресия. Защото,
"когато хибридната война постигне своите цели, българското общество се
разколебава в своите ценности и започва да вижда чужди ценности, на които
започва да служи. Когато хората започват да споделят такива нагласи, се променя
управлението, защото то прави това, което искат хората." За последното
Костов си послужи с пример от историята - за падането на Константинопол, което
се случва именно заради разколебаване на защитниците му.
"Пропагандната
агресия не е шега, това е сред най-модерните средства днес да се разбиват
възможностите за съпротива."
Според
Костов тези цели не се крият, но реакцията от страна на НАТО и ЕС е позакъсняла
и е дошла в момент, в който вече са били нанесени щети.
В подкрепа
на тезата на Костов за хибридната агресия се изказа и бившият военен министър
Бойко Ноев. Той заяви, че "хибридната война е едно много добро средство,
тя пести от самолета и танка".
По-късно по
време на дискусията Костов даде и друг пример как се обработва обществено
мнение, когато става въпрос за сблъсъка между Запад и Москва. И примерът бе с
медийните реакции на резултатите от разследването за сваления в Донбас
малайзийски пътнически самолет. Международното разследване установи, че това е
станало с руска ракета, доставена на територията на Украйна от Русия.
Той разказа как в международното изследване, зад което стоят
именити международни прокурори и хора, заставащи с имената си, до момента е
установена отговорността на Русия за случая и остава да бъдат разкрити само
лицата, пряко замесени в атаката. "В България как се представят нещата –
от еди-къде си твърдят, че това е работа на Русия, но от Москва казаха, че не
са взети предвид техните данни. Може ли засегнатата страна да се оплаква, от
другата страна стои международно разследване, хора с имената си, и това се
представя като равностойни позиции. Фактически на това не е намерено решение и противодействие."