събота, 23 юни 2018 г.

Мистерията "Лайл Стевик" - какво се случва с интернет детективите, след като решат случай


Интернет е голям и дебне отвсякъде - от фейсбук групите за "Забелязано в" до тъмните кътчета и форуми, където се събират всякакви маргинализирани групи, ядосани на света. Едно специфично общество обаче, което през годините се увеличава постоянно, е това на онлайн детективите.

Едва ли някой въобще може да даде точен брой на неразкритите престъпления. Някои от тях обаче са толкова странни и заплетени, че винаги се намират онлайн потребители, които да се гмурнат в тяхната мистерия.

Точно такъв е и "Случаят Стевик", който напомня повече на "Колорадецът" на Стивън Кинг, отколкото на реално събитие.

Всичко започва през 2001 г., само няколко дни след атентата с Кулите Близнаци в Ню Йорк. Млад мъж се настанява в хотелче в малкия град Аманда Парк във Вашингтон. Няколко дни по-късно камериерката идва да почисти стаята му. Когато отваря вратата, тя открива мъртвото му тяло.

Първоначално камериерката решава, че той се моли — той се намира в ъгъла на стаята, с наведена глава. Но при по-внимателен оглед установява, че около врата му има колан. Мъжът се е самоубил.

Когато полицията идва, не открива документи за самоличност на жертвата и бързо стига до извода, че името и адресът, с които той се е регистрирал в хотела -  Лайл Стевик, са измислени. Човек с такова име и такъв адрес в Меридиан, Айдахо, просто няма.

Аманда Парк, Вашингтон е наистина малък град. Без никакви улики или ресурси за пълноценно издирване, случаят с Лайл Стевик остава нерешен. Близо 20 години по-късно, след като едно кътче на интернет поема случая в свои ръце обаче, самоличността на Стевик става център на ожесточен дебат за лично пространство, етиката и "истинските детективи" от Reddit.

От 2001 до 2006 “случаят Стевик” стои нерешен, а нови улики няма. Скицата на лицето му, разпространена в базите данни с изчезнали хора, не дава резултати. Не е намерено и съвпадение при проверка с обяви за изчезнали хора. Така Лайл влиза в дългия списък с неразгадани случаи, неидентифицирани тела, и неидентифицирани жертви.

През 2006-а обаче едно 15-годишно момиче, част от множеството онлайн детективи, попада на снимката на Лайл в един от тези списъци с изчезнали.

"Аз съм сериозен интернет потребител и огромен почитател съм на разгадаването на престъпления", казва момичето, представящо се като Clan_McCrimmon в Reddit (тя не желае да разкрива истинското си име пред медиите). Докато използва базата данни, тя попада на “случая Стевик” и е впечатлена. “Нещо ме привлече в него,” разказва тя.

Историята му донякъде е била привлекателна за нея, защото самата тя към този момент се чуства тъжна. Стевик е умрял сам и е лесно да се приеме, че се е чувствал самотен също. Много хора, следили “случая Стевик”, изпитват емоционална връзка с него именно заради това. Именно тази депресивност и чувство за самота, които неговият случай излъчва, кара мнозина да се припознават отчасти в него.

“Поставих си за цел да го идентифицирам, така че да се върне у дома,” споделя McCrimmon. “Защото според мен никой не бива да умира така, както си е заминал той.”

През април 2006, тя влиза в WebSleuths, форум за любители-детективи, и пише там за “случая Стевик”. Бързо се намират хора, които да предложат помощта си за намиране на информация за самоличността му.

Според някои "Стевик" може да е бил член на някое от околните индиански племена. Тази хипотеза обаче не довежда до нищо. Други проучват адреса, който той е дал в хотела. Изборът на адрес в Меридиан изглежда като прекалено голямо съвпадение, следователно мъжът или е бил от този регион, или преди е посещавал града. Трети изтъкват, че смъртта му е настъпила само дни след 11 септември 2001 и може да е предизвикана от загубата на близък човек.

В крайна сметка дискусията е преминала в Reddit, където още повече хора се ангажират със случая. Потребителите са поискали повече информация за случая по Закона за достъп до информация, и са проучили в детайли документацията по случая. Някои от тях поръчали да се изготви на Стевик "подмладяващ портрет", чрез който да установят как може да е изглеждал като по-млад. Други пуснали реклами с образа на Лайл в местната преса, приканващи всеки, разполагащ с някаква информация, да се свърже с тях. Отново нищо.

Както обикновено се случва в подобни ситуации, започват да се появяват и абсурдни теории за самоличността на Лайл Стевик. Според една от тях той е един от атентаторите от 11 септември, но се е разубедил и от чувство за вина е отнел живота си. С всяка нова теория обаче Reddit общността, разследваща самоубийството му се разраствала, достигайки до 4000 членове.

Така се стига до 2018 г., когато членове на онлайн общността се свързват калифорнийската неправителствена организация DNA Doe Project, посветена на идентифициране на тела без самоличност с молба за помощ по случая.

Самата организация използва сложен метод, базиран на ДНК, с които се определя родословното дърво на даден човек чрез сравнения в голяма база данни с ДНК профили. DNA Doe отговарят, че ще се заемат със случая, ако онлайн общността събере средствата, необходими за ДНК анализ - 1500 около. За по-малко от 24 часа парите са събрани.

С получените средства, DNA Doe взимат образец от ДНК-то на Лайл от местните власти. После те качили резултатите в уеб сайта за генеалогия GEDMatch. След което в продължение на няколко седмици отсявали възможните резултати в опит да идентифицират родословното дърво на Стевик. И в крайна сметка упсяват да открият съвпадение.

Властите се свързвт със семейството и получават потвърждение, че наистина има изчезнал човек, отговарящ на описанието. Със 17 години закъснение тялото на Лайл Стевик най-после е получава своята самоличност и той престава да бъде анонимна жертва. Случаят е приключен.

За форума в Reddit, посветен на Лайл Стевик, това е и радостна, и тъжна новина. От една страна мисията им е постигната, но от друга причината за съществуването на това мини общество вече се изчерпва.

McCrimmon споделя, че е била развълнувана от идентифицирането му, но й е било нужно доста време, за да осмисли вестта. Тя е следила този случай 12 години - близо половината си живот - от нейния собствен първи пост в WebSleuths, през Reddit, та до завършека му. И сега той бил приключен. “Някак си това стана част от живота ми. И когато разбрах, че е идентифициран... ми трябваше време да свикна с тази информация”, разказва тя.

В дните след идентифицирането му, форумът в Reddit е набрал средства, които да бъдат изпратени на семейството на Лайл за разходите за погребението му. Те са се опитали да ги изпратят чрез контакти в полицията, които са служили като посредници между семейството и общността. Семейството е отказало средствата, вероятно изненадано, че е имало цяла онлайн общност, занимаваща се със смъртта на техния. Те са поискали да бъдат оставени на спокойствие, и модераторите на групата са заявили на потребителите, че трябва да се съобразят с желанието им.

Някъде по това време членовете на общността са осъзнали реалността: след всички тези години, след стотици хиляди часове на теоретизиране, планиране, мислене и организиране, те вероятно никога няма да разберат истинската самоличност на Лайл Стевик.

Самоличността му е била известна на DNA Doe и полицията, но никога не е била разкрита на общността в Reddit. И вероятно и никога няма да бъде - семейството е отказало да огласява тази информация.

Някои хора са проявили разбиране, макар и да не са били доволни от развитието на събитията.

"Всички ние сме тук, защото в някаква степен сме изпитвали любопитство за самоличността на Лайл, и можем да разберем, че оставането на това любопитство незадоволено на 100% е, как да го кажем, незадоволително", пише един от модераторите в съобщение, в което се казва на хората да не публикуват идентифицираща информация за Лайл. “Но целта винаги е била да се даде информация на хората, които са познавали и обичали този човек. Това не е въпрос на нашето любопитство, и ние нямаме лично гарантирано право на тези отговори.”

Други са реагирали много по-грубо. “След всички усилия, които тази общност е вложила в намирането на повече информация за тази мистерия, когато никой друг не се е вълнувал: “Загадката е разгадана, но не е ваша работа. Разотивайте се.” Трудно е да преглътнеш такова нещо,” пише потребителят 5erif.

Личи гняв към семейството, и твърдения, че те не са се интересували от Лайл толкова, колкото Reddit общността. “Моята хипотеза е... че той никога не е бил обявяван за изчезнал. Казвам това, защото сравних снимката му с хиляди обяви за изчезнали хора, без резултат. И като казвам хиляди, буквално имам предвид хиляди, за 10-годишен период”, пише Quantum Satis.

Членовете на този Reddit форум пишат отново и отново, че се чувстват използвани и че са заслужавали да научат самоличността на Лайл, след всичките положени от тях усилия.

"Разбирам, че не го правим, за да получим признание, но "понякога" изглежда неискрено да искаш обществеността да помогне, и накрая просто да кажеш "искаме човекът да остане анонимен". Да, това е тяхно право, но все пак изглежда сякаш ни използват", пише mollymuppet78.

Други насочват гнева си към DNA Doe Project, като се оплакват, че организацията не бива да има правото да приема пари от хора, без да обещае да разкрие в крайна сметка името на неидентифицирания човек.

Всъщност има някаква логика в това общност, изградена около издирването на улики, да негодува, защото й е било казано да спре да рови за улики. "Може би да махнем думите в страничната лента, където се казва "Призоваваме всички супер-детективи!". Няма нищо вече за детективско разследване, освен самоличността му", пише един коментатор.

В крайна сметка, заради нарастващото недоволство и разгорещени спорове във форума, модераторите са решили да ликвидират групата за обсъждания по случая Лайл Стевик на 15 май.

McCrimmon коментира, че ще премине към нови случаи, и се присъединява към група, наречена Miami Dade Does, която проучва неидентифицирани тела в региона на Маями Дейд.

Някои от членовете обаче нямат намерението да се откажат. След като официалният форум, посветен на Лайл Стевик, е закрит, те сформират собствени групи, целящи да открият самоличността на Лайл. Те публикуват скрийншотове на Facebook страници, в които хората са писали, че са изгубили приятел, като се чудят дали този приятел не е бил Лайл. И те изпращат искания по закона за достъп до информация до Gray’s Harbor, като настояват самоличността му да бъде огласена. Нещо повече, те преравят сайта FindaGrave в търсене на нова информация.

За тях това не е неетично. "Не виждам как е проблем огласяването на личната информация на човек, ако той е мъртъв от повече от 15 години и е имало форум в Reddit, посветен на идентифицирането му", пише един потребител.

McCrimmon и други потребители от оригиналната страница за Лайл възприемат нещата по различен начин. "Хората би трябвало да оставят семейството му да огласи името или другите сведения за него, ако реши, по-нататък във времето", заявява McCrimmon.

Случаят с Лайл Стевик в много отношения е аномалия, защото е наистина разгадан. Повечето подобни случаи, с които се заема интернет, не постигат такъв успех, независимо колко усъвършенствана става ДНК технологията. В този аспект случаят “Лайл Стевик” е интересен поглед към начина, по който хората реагират на загуба — не само на загубата на човек, но и на причина за съществуването на дадена общност.

И той показва и как дори най-добронамерените онлайн детективски разследвания могат да стигнат до много мрачен завършек.

Когато Лайл е бил идентифициран, един от модераторите е писал, че "през последните три години всички ние се превърнахме в нещо като семейство - подкрепяме се взаимно, грижа ни е едни за други и се надяваме всички вие да се чувствате по същия начин". Изглежда, че много потребители все пак не са се чувствали по този начин. Това, което са искали те, са отговори. И то - веднага.

Би трябвало обаче да се запитаме – колко информация би задоволила любопитството им? Името със сигурност не би било достатъчно - те искат да знаят кой е бил. И вероятно най-вече те искат да знаят защо той е отнел живота си в затънтен хотел насред нищото. А това е почти гарантирано невъзможен въпрос, на който всичкото ровене в интернет няма да даде отговор.

по The Outline

Няма коментари:

Публикуване на коментар