През 1881 г., племената сиу и шайени, които в битката при Литъл Биг Хорн унищожават армията на генерал Кастър, вече са разбити и настанени в резервати. Още през 1872 г. апачите чирикауа са настанени в резерват в Югоизточна Аризона. Само четири групи от тях остават свободни, обитавайки Южна Аризона и Ню Мексико, но постепенно и те са унищожени. През 1876 г. американското правителство се опитва да премести чирикауа в резервата Сан Карлос при останалите апачи. При това преселване Джеронимо успява да избяга с още 700 души, които не желаят да се откажат от свободата си.
През 1877 г. американците при провеждането на преговори пленяват Джеронимо, държат го два месеца в окови, но след това го освобождават. През май 1883 г. генерал Крук с 327 души предприел най-смелата във военната история на САЩ кампания против апачите в Сиера Мадре. През 1884 г. Джеронимо се настанява в местността Търки крик (Пуешикия поток) в резервата Белите планини, където чирикауа и белопланинските апачи се опитвали да се научат на земеделие. Между тях обаче имало стари вражди и след една година Джеронимо с 145 души избягва от резервата.
Това са неговите последни 15 свободни месеца. На 4 септември 1886 г. Джеронимо се предал в Каньона на скелетите, като се надявал, че ще бъде събран с останалата част от племето си. След продължителните битки накрая неговата група остава с 16 войни, 12 жени и 6 деца. Против тях са изпратени 5000 войника от армията на САЩ и 3000 от мексиканската армия. Според изказване на губернатора на мексиканския щат Сонора, само за пет месеца от 1886 г., групата на Джеронимо успяла да унищожи 500-600 мексиканци.
В знак на отмъщение срещу неговата съпротива, групата му била обявена за военнопленници за почти 30 години, като били държани затворени във Флорида и Алабама, след това във форт Сил в Оклахома. Едва през 1913 г. чирикауа са отведени на определено за тях място в резервата на апачите мескалеро в Южно Ню Мексико.