 |
Никола Танев (1890-1962), „София – Руската църква“,
маслени бои/платно,
Фонд на Софийска
градска художествена галерия
|
Из книгата на Райна Костенцева „Моят роден град София“
Стара София не познаваше обичая да се окичва елха за
празника. Само чужденците – руснаци, французи, унгарци и др., с големи усилия
можеха да си намерят коледно дръвче. Една наша съседка и сватя – леля Тереза,
беше окичила елха за момиченцето си. Това ми хареса много и аз също изявих
желание пред мама и татко да имам коледно дръвче. Татко домъкна от пруста
голямото олеандрово дърво с бурето, в кое го то растеше, и каза: „Ето ти
дръвце! Окичвай го!“. Заех се с голяма радост и го накичих с какво ли не. Само
свещички не търпеше олеандровият храст, но затова пък по Коледа не липсваха
сухи плодове, както и разни други лакомства и подаръци.
Бъдникът се купуваше в предколедния петък, който беше и
пазарски ден, когато се продаваха най-различни сухи плодове: смокини, рожкови,
бадеми, лешници, стафиди, сливи, круши, ябълки, дренки и свежите портокали,
лимони и мандарини. Портокали, мандарини и лимони се носеха обикновено на
кръстниците, на кумовете и на старата майка. От сухите плодове домакините
варяха разнообразен и вкусен ошаф, който заемаше първото място на трапезата на
Бъдни вечер. Яденето на софрата беше сарми с кисело зеле и ориз, и печено в
подница турте, с вложена в него пара. Вярваше се, че на когото се паднеше
парата на Бъдни вечер, той ще бъде щастлив през цялата година.
Туртето се ядеше с орехи и мед, а парата се слагаше пред
иконите в дома. От бъдника се вземаше една смокиня и се слагаше настрана – за
„кадията“. В отвореното огнище или печката бумтеше голям пън – бъдник, който
трябваше да гори чак до сутринта.
Бъдни вечер беше един от най-светлите, най-очакваните и
най-тържествените празници за софиянци. Той преминаваше при специални
церемонии. Първо се слагаше трапезата с постните сарми, ошафа и плодовете. В
средата се поставяше погачата (туртето) със запалена и бодната в средата ѝ
свещ. Майката започваше да кади с кадилницата, от която се разнасяше аромат на
тамян. Тя извършваше каденето в четирите посоки – изток, запад, север и юг.
Всички наоколо стояха прави. Бащата или най-голямото дете прочиташе молитвата,
членовете на семейството се прекръстваха и сядаха смирено около софрата.
Започваше се с разчупването на погачата. Най-напред я поемаха бащата и майката
един срещу друг и я разчупваха с усилията на двамата на две половини. След това
майката я разчупваше на толкова парчета, колкото души са насядали около
трапезата. Ако някой член на семейството отсъствваше, отчупваше се парче и за
него. Тогава всеки от насядалите около софрата започваше нетърпеливо да
разтваря късчето от туртето и да търси паричката. С какво вълнение само се
очакваше късметчето! Яденето започваше със сармите, които се приготовляваха с
разни миризми и със зехтин. Имаше и носен боб, който също се сервираше.
Вечерята приключваше с плодовете и ошафа. Голяма част от яденето оставаше.
Софрата не се вдигаше до другия ден – Коледата. Тогава
обедът пак започваше с постната храна и след това се преминаваше към месната,
наричана блажна. В селата съществуваше поверие, че ако за Коледа се облажим с
месото на врабче, през цялата година работите ще вървят много леко. Блажното
ястие на Коледа беше свинското.
Много интересни бяха коледарските хорове. Техни
предшественици бяха обикновените коледари, които навръх празника ходеха по
домовете и пееха коледарски песни. Една популярна песен започваше така:
Стани нине, господине,
дошли сме ти скъпи гости,
скъпи гости, коледари.
Коледните песни са многобройни и разнообразни по съдържание,
но смисълът им беше един и същ. Коледарите наистина бяха скъпи гости – всеки
искаше да дойдат в дома му. Това се смяташе и за чест, и за пожелание за
щастие. Навсякъде ги почерпваха богато и им даваха по някоя пара.
Бъдни вечер наричаха „Малката Коледа“, а първият ден –
„Голямата Коледа“. В някои села коледуването на голямата Коледа почваше след
пладне, а посещенията на коледарите, които в село наричаха „пеяче“- чак
привечер. Между песните имаше и припявания за всеки член от семейството. И тук
домакините даряваха коледарите с пари, колачета и бъдник. Колачетата коледарите
нанизваха на пръчка, която се държеше в ръце. Накрая се пееше:
„До тука ти кажувам, метни кърпа на рамо, вържи пари у
крайо“.
Софиянци отрано се грижеха за коледното прасе. Охранваха го
няколко месеца преди това, за да бъде тлъстичко за празника. Семействата, които
нямаха възможност да отглеждат прасе, купуваха свинско месо от Женския пазар в
петъка преди самия празник или пък, ако кесията им позволяваше – цяло угоено
прасе, една част от месото на което консервираха за през цялата зима, а
сланината претопяваха на мас.
Както и днес, по-късно на видни пазарища преди Коледа се
продаваха и елхови дръвчета. Тази продажба, разбира се, започна едва когато
софиянци видяха какво правят чужденците.