1848 г. с антиправителствен митинг в Париж започва Френската революция. В следствие избухва въстание, което продължава до 24 февруари. Това е началото на Френската буржоазно-демократическа революция.
Юлската монархия е свалена и е обявена Втора република. Създадено е временно правителство, което въвежда всеобщо избирателно право, свобода на словото и на печата.Френската революция от 1848 г. е част от революциите в Европа през пролетта на 1848 г., които засягат почти целия континент с изключение на Англия, Русия и Османската империя.
Политическите промени във Франция в края на 40-те години на 19 в. са предшествани от криза, която първо засяга хранителните продукти и заплашва страната от глад. Реколтата от 1846 г. се оказва лоша, тъй като се наводнява долината на р.Лоара и се повишава рязко цената на житото, а в същото време се появява и болест по картофите.
Общата търговска, промишлена и финансова криза от 1847 г. извънредно влошават положението на народа. Фалират 4762 фирми, промишленото производство спада с 50%, а „парижката промишленост” е парализирана 70%. Особено са тежки последиците от кризата за работниците. Крайно недоволна е и дребната и средната буржоазия, дори някои едри промишленици и търговци. Всички те искат реформи и се обръщат към правителството и парламента с петиции.
Френското правителство купува храни от чужбина срещу злато, но покупателната способност на французите е слаба. Безработицата засяга цели отрасли - строителство, металургия, мини. Кулминацията на кризата е през 1847-1849 г., когато засяга банките.
Крал Луи-Филип се надява, че кризата ще премине бързо, тъй като за няколко месеца снабдяването с храни се нормализира, но не отчита, че натрупаното обществено недоволство е много силно. Опозицията издига искания за провеждането на избирателна и парламентарна реформа. Управляващата класа гледа с презрение на исканията.
За 22 февруари в 12-и район на Париж е насрочена демонстрация в защита свободата на събранията, правителството я забранява. Въпреки това сутринта работници, студенти и занаятчии независимо от проливния дъжд излизат на демонстрация. Кралят изпраща срещу тях войска. Стават сблъсквания. Демонстрантите започват да се въоръжават и да строят барикади. Националната гвардия съчувства на народа и не оказала подкрепа на правителството.
На следващата вечер близо до сградата на Министерството на външните работи войската открива огън по невъоръжените демонстранти: 52 души са убити, мнозина са ранени. Крал Луи-Филип е принуден да приеме оставката на министър-председателя Гизо, но вълненията не спират.
През нощта срещу 24 февруари в Париж има повече от 1512 барикади и започва народно въстание, организирано от членове на тайните републикански дружества. В Париж са разпространени възвания, които призовавали народа да продължи борбата. Като овладяват двореца, въстаниците изгарят кралския трон и след това нахлуват в двореца, където заседавала Камарата на депутатите, с викове: „Долу регентството! Долу Камарата! Да живее републиката!”.